Всяко действие ражда равно по сила противодействие. Шумните кампании в защита на жените от сексуално посегателство - #MeToo и #Time'sUp - доказаха този закон и раждат своите също толкова категорични противници.

Не е изненадващо, че един от първите, които надигнаха глас, е мъж с известно име, идващ от света на Холивуд. Мат Деймън разбуни духовете както в САЩ, така и по света с #NotAllMen - не всички мъже. Не всички мъже са "такива", не всички са насилници, не всеки мъж дебне в тъмните ъгли на стаята, за да опипа поредната си жертва.

Принципът в правото е "Невинен до доказване на противното", забравихте ли?

Деймън изрече това, което много мъже не смеят да кажат на глас - че не са чудовища, само защото имат различни хромозоми. Сред острите реакции, статистиките с жертви на домашно насилие и призиви актьорът да бъде изключен от следващата кинопродукция, се прокраднаха и първите думи в подкрепа на мнението му.

И постепенно тези реплики започнаха да звучат, изречени от женски глас, от женски имена. Особено на територията на Европа. Оказа се, че Старият континент не е забравил как да се прекланя пред женската красота и умее да цени ума й точно толкова, колкото и качествения флирт.

Жена като Моника Белучи най-вероятно е чувала не едно и две неприлични подмятания - в лицето или зад гърба си.

Но още през ноември миналата година тя каза на висок глас - има разлика между закачката и сексуалното насилие. Не може всяка дума и жест от страна на мъж към жена да водят до сълзи и депресия. Човек не бива да е толкова лесно раним, а околните да са принудени да внимават с него, както се внимава със сервиз от китайски порецелан.

Истинската буря обаче успя да предизвика Катрин Деньов. Тя ясно се разграничи от този така наречен "феминизъм", който има все по-малко допирни точки с борбата за правата на жените. Според нея не е "феминизъм" да определиш нескопосания мачистки жест като сексуален тормоз, а мъжкото внимание - като нечувана грубост и нарушение на личното пространство.

Деньов получи светкавичен отговор и порицание. Но освен нападки, към нея се насочи и много подкрепа, и то женска.

Тя получи едно голямо "Браво", последвано от "Аман от вашия феминизъм вече!". Последното - преведено на всички европейски езици.

На преден план излизат тези, които не искат да се водят дългогодишни съдебни дела заради един "неподходящ" поглед или пиперлив виц, разказан в грешен момент. Против са идеята да се публикуват цели черни списъци с "предполагаеми извършители на сексуални посегателства". Мястото, където се доказва дали някой е насилник, не е Twitter или Gmail.

Това ли цели съвременният "феминизъм" - да живеем в свят, в който нечия кариера може да бъде съсипана за броени дни, само заради няколко непотвърдени обвинения в сексуален тормоз? Такова ли е "светлото бъдеще, в което половете са абсолютно равноправни" и в което се дебнем с подозрение и следим изпод вежди всяка стъпка на другия?

Нищо чудно, че отговорът е "Не, благодаря!".

И не защото изнасилването, побоят и психическият тормоз трябва да бъдат омаловажавани и замитани под килима. Не защото бързо и удобно сме забравили Виола, Бела, Елена и всички онези, които притеснително често са "паднали по стълбите".

Причината з

а отвращението от тази криворазбрана битка, която би трябвало да е за правата на жените, не е къса памет, разсеяност или апатия към една от темите на 2017-а, успешно пренесена и в 2018-а. Просто на този свят има твърде много жени, които искат да си останат такива - жени, ухажвани, харесвани, обичани. Получаващи комплименти и, да, понякога и някоя и друга неприлична покана, която да отклонят с усмивка.

Не можеш да превърнеш света в безполова и безлична антиутопия, в която няма място за Нея и Него, за да не се окаже Той насилник. Някои не искаме да сме То, ей така, за всеки случай. Държим да си останем Тя, въпреки всички рискове, които това би могло да донесе.