Където човекът се превръщаше в 640 грама пепел

Където човекът се превръщаше в 640 грама пепел
  • Автор:  Дагмар Брайтенбах
  • Дата:  
    12.10.2017
  • Сподели:

"Тук изстрадахме неща, които човешкият мозък изобщо не може да си представи", четем в записките на концлагерист в Аушвиц. Този разтърсващ разказ за зверствата на нацистите бе открит заровен в земята край крематориум №3.

 

 

 

 

Всеки божи ден Марсел Наджари е гледал смъртта право в лицето. "Тук изстрадахме неща, които човешкият мозък изобщо не може да си представи", четем в записките му, писани тайно към края на 1944 година. Наджари, който е гръцки евреин, укрил записките си в термос, който заровил в земята край крематориум №3.

 

default

 

"Точно под градинката, скрити под земята, се намират две огромни помещения: едното е съблекалня, а другото - камера на смъртта. Именно там наблъскват хората. Когато броят им достигне 3 хиляди души, вратите се затварят и започва обгазяването", пише Наджари.

 

Записки от пепелта

 

В записките си концлагеристът описва как германците са използвали камшици, за да натъпчат хората "като сардели", преди да залостят вратите и да пуснат отровния газ. "След половин час отваряха вратите и тогава започваше нашата работа", разказва по-нататък Наджари. Той е бил причислен към група, която отговаряла за пренасянето на телата от газовата камера в крематориума, където "човекът се превръща в 640 грама пепел", пише Наджари.

Януари 1945 година: кадри от освобождаването на Аушвиц

 

Януари 1945 година: кадри от освобождаването на Аушвиц

 

В момента на откриването им записките на Наджари са в много лошо състояние, но междувременно са реставрирани и напълно четливи. Този месец те бяха публикувани за първи път на немски език. И са само един от общо девет документа, открити заровени на територията на бившия концентрационен лагер Аушвиц. Тези текстове, писани от общо петима концлагеристи, които са били заставяни да пренасят телата на избитите хора, са "едни от най-важните документи за Холокоста", казва историкът Павел Полян.

 

Записките на Марсел Наджари

 

 

Записките на Марсел Наджари

 

Той е изследвал записките в продължение на десет години, а заключенията си е изложил в книгата "Записки от пепелта". Повечето ръкописи са били открити още през пролетта на 1945 година - малко след освобождаването на Аушвиц. Полян не вярва, че може да има и други ръкописи, които още не са открити. Защото от почти 2 хиляди концлагеристи, заставяни да пренасят телата на умъртвените затворници, само стотина са оцелели от Холокоста. А от петимата концлагеристи, заровили свои записки в земята, Наджари е единственият оцелял.

 

Неговите записки са открити много по-късно от другите - чак през 1980 година. Намира ги студент, който участва в археологически разкопки в гориста местност край руините на крематориум №3. За разлика от другите текстове, изровени от земята още през 1945 година, записките на Наджари са били в много лошо състояние. След 35 години под земята четливи са били само 10 до 15 процента от текста.

 

Да оцелееш в ада

 

Марсел Наджари е роден през 1917 година. През април 1944 е депортиран в Аушвиц. Там той е зачислен към групата, отговаряща за пренасянето на труповете от газовите камери в крематориума. След края на войната Наджари се връща в Гърция, а през 1951 година емигрира със семейството си в САЩ, където работи като шивач. Умира в Ню Йорк през 1971 - на 54 години.

 

Докато е в Гърция, той пише мемоарите си, но очевидно не споделя с никого, че е заровил записките си край крематориума в Аушвиц. Безброй пъти е бил на косъм от самоубийството - искал е да се присъедини към обречените на смърт в газовите камери. Но мисълта за отмъщение го възпирала. "Натъжава ме не това, че ще умра, а че няма да успея да си отмъстя по начина, по който бих искал да го направя", четем в записките на Наджари.

 

 

*****

Историята на едно необикновено дете

 

Разгледайте и тази фотогалерия:

 

 

default

 

 

 

Бягство с фатален край

През 1933 година Ане Франк и семейството ѝ бягат от националсоциалистическия режим в Германия и се установяват в Холандия. По време на Втората световна война са принудени да живеят в нелегалност - в продължение на две години се укриват в една къща в Амстердам. Но някой ги предава. На 4 август 1944 година Ане и цялото ѝ семейство са арестувани и депортирани в Аушвиц.

 

 

default

 

 

Семейството на Ане

Ане Франк (отпред вляво) има по-голяма сестра на име Марго (отзад вдясно). Баща ѝ Ото Франк прави тази снимка на осмия рожден ден на Марго през февруари 1934 година. По това време семейството вече живее в изгнание в Холандия.

 

 

default

 

 

Скривалището в Амстердам

В Амстердам бащата на Ане става представител на фирмата "Опекта" (на снимката). В задната част на сградата той изгражда скривалище, в което четиричленното семейство се укрива по време на хайките срещу евреите. От 1942 до 1944 година семейството на Ане обитава скривалището заедно с още четирима евреи. Именно там Ане пише известния си дневник. През 1960 година домът на Ане Франк е превърнат в музей.

 

 

default

 

 

Стаята на Ане

В къщата на Ане Франк в Амстердам посетителите могат да разгледат оригиналната реконструкция на скривалището. В продължение на месеци Ане дели тясната стаичка с еврейския зъболекар Фриц Пфайфер, когото в дневника си тя нарича "Алберт Дусел". Вдясно се вижда малкото писалище, на което Ане се труди почти ежедневно.

 

 

default

 

 

Най-добрата приятелка на Ане

Ане Франк пише почти всеки ден в дневника си. За нея той се превръща в нещо като най-добра приятелка, с която споделя всичко и която галено нарича "Кити". Животът в скривалището е съвсем различен от безгрижното детство преди това: "Най-хубавото е, че поне мога да записвам онова, което мисля и чувствам. Иначе бих се задушила", пише Ане в дневника си.

 

 

default

 

 

Смърт в Берген-Белзен

На 30 октомври 1944 година Ане Франк и сестра ѝ Марго са прехвърлени от Аушвиц в Берген-Белзен. В този концентрационен лагер са убити над 70 хиляди души. Ане и сестра ѝ Марго умират от тиф. Ане е тогава едва на 15 години.

 

 

default

 

 

Гробът на Ане

Надгробният камък на Ане се намира и до днес в Берген-Белзен. Еврейското момиче си е представяло живота си по съвсем друг начин: "Не искам да живея напразно. Искам да доставям радост на хората, които са около мен. Искам да съм им полезна. И искам да продължа да живея и след смъртта си", пише Ане в дневника си на 5 април 1944 година.

 

 

default

 

 

Голямата ѝ мечта

Голямата мечта на Ане е да стане журналистка или писателка. Благодарение на баща ѝ нейният дневник е публикуван на 25 юни 1947 година под заглавието "Задната къща". По-късно е многократно преиздаван и превеждан. "Всички ние живеем с едничката цел да сме щастливи. Всички ние живеем различно и все пак еднакво", пише Ане Франк в дневника си на 6 юли 1944 година.

 

Автор: И. Ондрушкова

Прочетена 105 пъти