Сама жена да пътува в Иран – добра идея ли е това? Безопасно ли е? Верни ли са всички неща, които се пишат за тази страна? Какви правила трябва да се спазват?

На тези въпроси отговаря италианска блогърка, посетила Иран без мъжка компания. Решена да разбие митовете за страната като опасна туристическа дестинация, тя планирала пътуването си с помощта на млада местна жена, чийто родители нямали нищо против тя да пътува в компанията единствено на чужденка.

Ето какво разказва Анджела Кориас за преживяното:

Безопасно ли е жени да пътуват сами в Иран?

„Често съм се натъквала на подвеждащи статии, посочващи, че в Иран жените никъде не ходят сами и че на публични места се появяват само в компанията на семействата си или на групи. Ако пътувате до Иран, бързо ще разберете, че това не само не е точно, ами направо невярно.

Освен че повечето жени, които позавам, са доста независими, самостоятелните пътувания на жени до там са доста често срещани.

По време на двуседмичното ми посещение в Иран във всеки град виждах сами жени, на групи с други жени или мъже – от семейството или приятели, студенти или колеги, които си почиваха в парковете, пазаруваха, ходеха на работа или училище и бяха заети със съвсем обикновени неща.

Моето лично преживяване

За две седмици посетихме много ирански градове, като по-голямата част от пътуването беше с автобуси и влакове както през деня, така и през нощта. Бързо забелязах, че не бяхме единствените жени, пътуващи сами. Всъщност се срещнахме и разговаряхме с много жени, пътуващи сами, в нощните влакове и автобуси. Това не само, че е честа практика в Иран, но също и много безопасна.

Ние бяхме две блогърки/авторки/фотографки (моята приятелка Мади и аз), изследващи някои от големите градове и туристически деестинации като Исфахан, Шираз, Персеполис и Язд. Отидохме и до по-малко посещавани места като Лахиджан и Талиш в северната провинция Гилан, както и провинции като Хузестан, Лурестан и Керманшах.

Фактът, че бях придружавана от местна жена, ми даваше друг поглед върху нещата, който само местните можеха да покажат.

Всички тези детайли ме накараха да осъзная колко близки са иранците до италианците, както в добрите аспекти като топлота и истинско гостоприемство, така и в лошите като закъснения и объркване. Също и в странностите като безгрижното отношение към живота и индивидуалното тълкуване на правилата и законите.

Южноиталианският ми (сардински) външен вид караше почти всички да ме мислят за иранка, да ме питат за посоки или просто да започнат разговор с мен докато разберат, че не говорят персийски, с изключение на три думи.

Английският се използва често, затова препоръчвам да си резервирате обиколка с водач. Всички места, на които бяхме, са доста спокойни, а Шираз вероятно имаше най-релаксираща атмосфера. Може би поради факта, че се счита за столица на поезията и романтиката, а не толкова за бизнес център.

Как се подготвих за пътуване до Иран – практични съвети

1. Да разбера повече за дрескода – първото нещо, което трябва да научите за самостоятелно пътуване в Иран, е какво да носите. Мюсюлманското облекло (хиджаб) е задължително и туристките не са изключение. В Иран не е достатъчно само да си покриете глава, то включва туника и наметало, така че бъдете подготвени.

2. Да науча повече за иранската култура и общество – това важи за всички страни, които посещавате, особено когато е за първи път. Но в Иран е особено важно, защото ще бъде много по-различно от страните, които сте посещавали. Заради по-особените отношения между мъже и жени, където двата пола са разделени, там ще трябва да си знаете мястото.

3. Да си взема визата предварително – знам че вземането на влиза при влизане в Иран е доста лесно и не се изискват много документи, но обикновено полетите ми от Италия кацаха късно през нощта и не ми се занимаваше да стоя с часове на летището. Направих това само веднъж, а по принцип кандидатствах за виза предварително в иранското консулство в Рим. Сега лесно можете да направите това онлайн и го препоръчвам като бърз и безпроблемен начин.

4. Да си начертая маршрут – за да избегна изненади, които няма как да опрая, защото не говоря фарси, си подготвих маршрута предварително. Това включваше котели и полети. Можете да си резервирате хотели, вътрешни полети и местни автобуси онлайн през сайта на агенция 1stQuest.

Съвети за жени, пътуващи сами в Иран

Имам няколко разказа за неприятни преживявания в Иран от туристки. От неудобни ситуации до директни сексуални нападки – неща, които не бива да се случват на никого.

Признавам, че по време на пътуванията ми в Иран не съм преживявала никакви посегателства, може би защото ме вземаха за местна жена. Каквато и да е причината, чувствам се длъжна да дам съвети на жените, пътуващи сами в Иран.

- Избягвайте да ходите навън сами през нощта.

- Избирайте вагоните на метрото, които са само за жени – там има само жени, така че ако не пътувате с мъж, качете се в тези вагони, които обикновено са в двата края на влака. В автобуса не можете да избирате, трябва да отидете в женската част.

- Търсете полицията – в Иран има полицаи навсякъде, особено в туристическите райони. Не се притеснявайте да отидете при тях, ако някой ви притеснява. Кажете им, че „мозахем“ (нападател) ви посяга.

- Обличайте се скромно – сигурно се чудите как може жена да не се облича скромно в Иран. С това имам предвид да сте внимателни и да покривате ръцете си, да носите дълга туника, особено ако имате клин и сте в по-консервативни градове като Кум, Кашан, Хузестан и т.н.

- Внимателно избирайте такситата – когато шофьорът настоява да ви закара, той вероятно превозва на частно („дарбаст“) и по-добре да го избягвате. Хванете си или лицензирано такси („аджансе“) или споделено („хати“). Хати минава винаги по един и същи маршрут и обратно, обикновено по същата улица, и е много евтино. Ако не искате да се чувствате неудобно в хати, можете да си хванете такова, в което вече има жена.

- Не се качвайте в кола с непознат – това важи за всяка страна, но в Иран можете да се натъкнете на мъже, които спират до тротоара и предлагат да ви закарат. Спират при жени, които са сами, или групи, в които има само жени без мъже. Не приемайте!

Първото ми пътуване в Иран сама

В крайна сметка пътешествието ми в Иран беше като влакче на ужасите, включващо бясно хващане и слизане от автобуси, влакове, таксита и дори полет на IranAir. Посетихме колкото можахме, едва спирахме за обяд или вечеря, карахме на сладкиши и ядки, пиехме плодови сокове. Рядко спяхме повече от 4 часа на нощ в продължение на 2 седмици и се смеехме през целия път.