Елизабет (Ержебет) Батори е родена през 1560 и умира през 1614 г. Унгарската графиня е жесток сериен убиец и е получила заслужено прозвището „Кървавата графиня”. Нейният чичо Стефан Батори бил крал на Полша, а брат й Стефан – принц на Трансилвания.

Смята се, че Елизабет е убила в замъка си около 600 млади момичета. Няма доказателства за мотивите за убийствата, но се предполага, че е клиничен случай на  садист, като едновременно е вярвала в местни  поверия, че къпането в кръв запазва младостта.

През 1906 г. приказките за смъртоносните наклонности на графинята стигат до унгарският крал Матиас ІІ. Той  изпраща група мъже в обитавания  от Елизабет замък Чахтице  да проверят верността за слуховете за насилственото задържане и убийства на млади жени от околността. На път към замъка те разбрали, че същата вечер графинята организира поредното си тайно сборище и искали да присъстват на него тайно, за да могат да я уличат на място в приписваните й престъпления – ако не в убийство, поне във вещерство.

В групата влизал и свещеникът,  подал сигнала срещу графинята, местният управник и няколко войника.

 За тяхна изненада, масивната дървена порта била открехната и те влезли безпрепятствено в замъка. Изведнъж от тъмните ъгли на коридорите започнали да излизат черни котки. Свещеникът се прекръстил от ужас.  И в следващия миг пред тях се появило първото доказателство, което търсели.

На студения каменен под в голямата зала лежало полуголо младо момиче. Отдалеч изглеждала така, сякаш спи. Един от мъжете я докоснал и установил, че е мъртва. Тялото й било безжизнено и бледо, сякаш всичката кръв била източена от нея, каквито били и слуховете.

Преди да решат какво да правят с трупа, мъжете чули глухо стенание. Само на няколко крачки от тях, простряно на земята, лежало друго полуживо момиче. Тялото му било прободено на много места, а от раните вече не излизала кръв.

Мъжете разбрали, че е късно да помогнат на  момичето  и навлезли още по-навътре в замъка. До обонянието им достигнала ужасната миризма на разлагаща се плът. Миризмата се носела от още един женски труп, вързан с вериги за една колона. По тялото имало следи от побой и изгаряния, и тя също била обезкървена.

Шокирани от находките, мъжете заслизали пипнешком по каменните стълби, водещи към тъмниците на замъка.  Не след дълго чули шум от движение в мрака, последвано от жаловит плач. Тръгнали по посока на звука и се натъкнали на затворнически килии с жени и деца, повечето от които едва се движели от липсата на кръв. Смъртта им била неизбежна, но извадили късмет да бъдат намерени и спасени.

Мъжете извели пленничките навън и продължили претърсването на по-горните етажи. Там, в една голяма, осветена с факли зала, открили следи от чудовищна садо-мазо оргия.  Властите задържали всички отговорни за безнравствените деяния в замъка, отвели протестиращата графиня в една стая в нейния собствен замък, където я затворили, докато вземат решение за съдбата й.

ПСИХОПАТИЯ И ГЕНЕТИЧНО НАСЛЕДСТВО

Братът на Елизабет, Стефан, също бил известен с жестокостта си и не било безопасно около него да се навъртат жени и деца. Затова се предполага, че умствените разстройства при него и сестра му са генетично  онаследени.

Лелята на Елизабет Батори, изтъкната дама от кралския двор, била известна като лезбийка и вещица. Вещерските учения придобила от чичо си-алхимик и поклонник на дявола.

За капак и дойката на Елизбает, Илона Джу – практикувала черна магия, ритуалите на която изисквали жертвоприношения с костите и кръвта на деца. Илона Джу също била арестувана заедно с графинята.

В своята книга „Истински вампири в историята“ Доналд Глът разказва, че Елизабет е вещица и носела със себе си пергамент, на който било изписано заклинание за защита. Тя се молела на богинята Истен за помощ, здраве и дълъг живот. „Когато съм в опасност“- гласял пергаментът, – „изпрати ми деветдесет и девет котки. Заръчвам ти да го направиш, защото ти си великата повелителка на котките… нека деветдесет и девет котки дойдат бързо и отхапят сърцето на крал Матиас… И запази Елизабет от беда.“

ОТ РАННИЯ СЕКС ДО БРАКА СЪС СОЦИОПАТ

Елизабет започва да води полов живот доста рано и забременява на 14-годишна възраст от някакъв селянин, след което е изпратена в уединение, за да се избегне скандала.

На 15 години я омъжват за граф Ференц Надажди, велик воин, който често отсъствал от дома. Тя се премества в замъка Сарвар и се прочува с издевателствата си над прислугата. Въпреки че по онова време било нормално аристократите да бият до смърт слугите и графиня, Елизабет отбелязала своеобразен рекорд по измисляне на мъчения.

Граф Надажди се оказал също почитател на садистичните удоволствия и споделил с нея своя опит. Той показал на съпругата си тъмниците, запознал я с правилата за дисциплиниране на персонала. Едно от любимите му занимания било да намазва с мед голото тяло на някоя слугиня, да я завърже навън, за да бъде жилена и хапана от насекомите. Той окуражавал Елизабет да бие слугините почти до смърт- задача, която тя приемала с огромно удоволствие. Понякога зашивала устните на слугините, карала ги да ядат ивици от собствената им плът или горяла гениталиите им.

Графът запознава Елизабет и с техниката за замразяване на голо момиче. През зимата извеждали навън някоя прислужница, поливали тялото й със студена вода, докато не замръзне и престане да помръдва.

Когато бил на война в чужди страни, граф Ференц Надазди често изпращал на жена си съставки и указания за черни магии, които тя да изпробва у дома.

Съпрузите-садисти стават родители на  три момчета и едно момиче, но през 1601 г. Надажди се разболява тежко и през 1604 г. умира на 44-годишна възраст.  Вдовицата Елизабет се премества в семейния замък във Виена, където започва да води по-активен социален живот. Не след дълго  й омръзва и се завръща в имението си в Унгария, където продължава със садистичните си занимания.

СЪУЧАСТНИЦИ

До 1609 г. партньор в престъпленията на графинята била малко позната жена на име Анна Дарвулиа, а след това и вдовицата Ержи Маджорова. Екипната им „работа“ води до отвличане  на хубави, млади момичета и деца. Семействата виждали как теглената от черни коне каляска отвежда в замъка момичета, но си мълчали от страх и ужас. Годините минавали и никой не се осмелявал да се противопостави на графинята.

Но когато селските девойки свършили, Маджорова окуражила графинята да отвличат момичета и от нисшето дворянство.  За прикритие  тя предлагала обучение на девойките от знатни фамилии на „добри обноски“. Но едва след убийството на една млада дама през 1609 г., което тя се опитала да представи за самоубийство, властите най-сетне решават да проверят и верността на слуховете, разпространявани от години.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ПОКАЗАНИЯ

Докато Елизабет очаквала началото на процеса, в замъка й били открити кости и други човешки останки, както и дрехи и лични вещи, принадлежащи на изчезналите момичета. По време на обиска разследващите се се натъквали на мъртво момиче зад всеки ъгъл в замъка. Много от телата били с липсващи ръце или очи, а в  камината намерили един почернял труп. В плитки гробове около замъка също били намерени тела.

Свидетелствата на оцелелите жертви и пълните признания от съучастниците обещавали тежка присъда за Елизабет Батори . Самата графиня  не се явила на делото, останала в килията на замъка си и упорито твърдяла, че е невинна.

Заседанията на специалния трибунал от 21 съдии започват на 2 януари 1611 г., председателствани от съдия Теодосиус де Жуло от Кралския върховен съд. Те призовали много свидетели, понякога по 35 на ден, включително и семействата на изчезналите момичета и оцелелите жертви.  Съучастниците на графинята били разпитвани кого точно са убили, кой  е довел жертвите в замъка, разказвали с потресаващи подробности за участието на графинята в престъпленията. Разказите им поставят  Елизабет Батори на първо място сред най-жестоките хора  в историята.

Дойката на Елизабет признава за убийството на около 50 момичета. Използвала нагорещена до червено маша за мъчения, като я завирали в устата на някоя от жертвите. Самата господарка принуждавала отвлечените жени  да участват в сексуални перверзии с нея. И при отказ, и при съгласие ги измъчвала до смърт: на едно момиче разчекнала устата, на други  забивала игли по цялото тяло или разкъсвала плътта им с остри щипци.  Понякога хапела момичетата до смърт и карала мъжете от прислугата да ядат от плътта им.

Илона Джу разказала още, че господарката й обичала да слага намаслена хартия между краката на момичетата и да я подпалва. Около леглото на графинята се леела такова количество кръв, че се наложило да посипват пода с пепел, за да се абсорбира.

ПРИСЪДАТА

Съдиите били ужасени от чутото, особено от разказите на оцелелите жертви.  А с всеки изминал ден свидетелите добавяли нови и нови ужасяващи подробности за изтезания и трупове. Въз основа на откритите скелети и човешки останки, както и на показанията на очевидците, графиня Батори и нейните съучастници били осъдени за 80 убийства.

Във втората част от процеса било представено новооткрито доказателство- списък, в който с почерка на Батори били записани имената на повече от 650 жени.

Съучастници на Батори получи адекватна съдебна присъда – били измъчвани и екзекутирани по също толкова ужасяващи начини, с каквито ти умъртвявали момичета. На някои от тях изтръгнали пръстите, други погребали живи, а трети обезглавили.

Крал Матиас настоявал за екзекуцията и на Елизабет Батори, но се изисквал специален указ, чрез който да бъде снет кралския й имунитет. Но нейният роднина, премиер-министърът Турзо, се изказал в нейна защита: не била състояние да разбере чудовищността на деянията си.

В крайна сметка графиня Батори била осъдена на доживотен затвор в нейния замък Чахтице, с право да обитава няколко стаи. Но прозорците и вратите били зазидани, оставили само малки процепи, през които да й дават храна.

След три и половина години, през лятото на 1614  (или 1613 г.), Елизабет умира на 54-годишна възраст. Пазачите забелязали, че тя не е докоснала вечерята си и когато погледнали през отворите я видели просната по очи на пода.

 МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ.СОМ