На 3 ноември 1989 година се провежда първата демонстрация против управлението на генералния секретар на БКП. В Народното събрание е внесена петиция с 12 000 подписа. Някъде дори посочват цифрата 7000, но тя едва ли е достоверна. Начело са доста познати лица - Петър Берон, Александър Каракачанов, Николай Колев-Босия, бъдещият президент Желю Желев, Едвин Сугарев, Стефан Продев. В ръцете на шефа на "Екогласност" Петър Слабаков е петицията против проекта "Рила-Места", на която са се подписали 12 500 души.
На същия ден сутринта в 65-а аудитория на Софийския университет е учреден Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България. Членовете на Клуба са известни интелектуалци. В ръководството на Клуба са избрани предимно комунисти, активни борци против фашизма и капитализма и висша партийна номенклатура, които да предпазят от репресии. Официално обявените инициатори са Брайко Кофарджиев, Дучо Мундров, Искра Панова, Борис Спасов, Радой Ралин. За председатели, които ще се сменят на ротационен принцип, са избрани Мария Бойкикева, Николай Василев, Георги Величков, Иван Джаджев, Желю Желев, Невена Стефанова. Клубът обявява, че следва Юлската концепция на Тодор Живков. Програмната декларация на клуба е изпратена до ЦК на БКП, творческите съюзи и средствата за масова информация.