Генетик от МУ разтълкува изненадващия обрат за произхода на българите и защо сме най-близки с унгарците и италианците

Генетик от МУ разтълкува изненадващия обрат за произхода на българите и защо сме най-близки с унгарците и италианците
  • Автор:  БЛИЦ
  • Дата:  
    17.08.2018
  • Сподели:

Славянският принос в генофонда на съвременните българи е малък процент, казва в интервю пред "Монитор" генетикът от Катедрата по медицинска генетика в МУ.

- Г-жо Нешева, резултатите от ваше 8-годишно изследване показа, че като генотип сме отдалечени от траките, а сме най-близо до прабългарите. Това предизвика интерес в обществото. Ще се пренаписват ли учебниците?

 

- Донякъде да, но донякъде не. Защото част от данните, които получихме, показват, че съвременните българи, прабългарите и траките имат западна евразийска генетична структура. Това предопределя позицията на траките, на прабългарите и на съвременните българи. И в литературата, и в историята е писано за този западноевразийски произход на българите. Така че това, което ние потвърдихме, не е голяма изненада. Изненадващото от последните анализи беше балканската позиция на траките, тоест балканската локализация. Траките генетично са разположени между Западна Евразия, Изтока и Средиземноморието. Оттук са минавали много популации, които са повлияли върху генетичния материал на населението по нашите земи. Като цяло идва бронзовата епоха, когато е възходът на тракийската цивилизация, това довежда до формиране и следващите миграции. Още преди години споменахме, че изследванията ни сочат, че нямаме тюркски произход, не сме близкородствени до турци и алтайци.

 

- Излиза, че не сме славяни, така ли?

 

- Много малък процент е славянският принос във формирането на съвременните българи. Преобладаващ е прабългарският. До съвременните българи близки са унгарците, италианците, гърците. Интересното е, че унгарците се намират в интересна позиция между съвременните българи и траките. Тоест те са в някаква близост до траките, но и до съвременните българи и прабългари. Ние дори изготвихме генетична карта, сравнявайки информацията от траки, прабългари и съвременни българи. На нея се вижда генетичната позиция на тези популации. От нея наистина излиза, че до съвременните българи са близки унгарците, прабългарите и италианците. Докато до траките - словаците, чехите, австрийците. Това също показва евразийския характер на траките.

 

- Вие сте изследвали антични проби ли?

 

-Да, изследвахме проби от кости и зъби от прабългарски останки от 8-10-и век и тракийски материал. Тази година завършихме анализа на траките и правим обобщение на информацията. Тракийските проби са многократно анализирани, проверявани, те са датирани в период на 2-3 хил.пр. Хр. Данните за некрополите, от които взехме материалите, са описани в литературата. Ние по всякакъв начин сме удостоверили, че са от този период - и тук, и в Италия. Подробно е описан всеки един скелет.

 

- Защо от зъб и тазобедрена става? Тези проби са най-достоверни ли?

 

- В зъбите най-добре се запазва митохондриалната ДНК, която извлякохме, за да извършим анализа. - Точно така. Ние сме проследили унаследяването по майчин път и как се е предавало на поколенията. То е времево - от 2-3 хил. пр. Хр. до наши дни. Анализирахме по какъв начин се е повлиявало върху генетичния ни профил развитието на популациите по нашите земи.

 

- Вярно ли е, че сама сте пренасяли пробите с автомобила си до Италия?

 

- Да, така е. Нямаше никакви проблеми. - Защо там извършихте изследването, заради полученото финансиране ли? - Това изследване започна през 2010 година като тема на дисертацията ми за прабългарите и траките. Тогава с колеги се опитах да изолирам и анализирам митохондриалната ДНК. Тоест исках да проведа това изследване в България. Само че за съжаление ние нямахме условията, защото изискванията за работа с антични проби са много високи. Трябва да има много стерилни условия, сертифицирана и специализирана лаборатория, която е обзаведена по всички стандарти за работа. Такива лаборатории струват около 1 млв. евро. В тях не бива да се работи със съвременна ДНК, а само с антична. Тогава нямахме такава лаборатория и преценихме, че резултатите не са достатъчно достоверни, за да бъдат публикувани. Затова потърсихме лаборатория на европейско ниво.

 

- Казвате, че са се потвърдили изводите, които сте очаквали. Но все пак може ли да кажем, че това изследване е революционно?

 

- Това изследване е важно, изключително значимо за българския народ. С него ние доказваме неща, които са предполагани от историци, антрополози. Други неща пък отхвърляме, защото историята ни непрекъснато се пренаписва. Тук вече генетиката се намесва и потвърждава някои неща и отхвърля други. За първи път изследваме тракийски материал на 5000 години. До момента това не е правено дори на Балканите. Ние го направихме за първи път още през 2010 година. През 2015-2016 година пък надградихме резултатите. Разчетохме целия митохондриален геном на траките, използвахме най-новия биоформатичен софтуер за анализ, въведен от тази година за антични проби. Затова бих казала, че българите трябва да се гордеят с това обхватно изследване, което е от български колектив. Включени са и колеги от различни области на науката и различни страни, за да се изгради пълна картина, но все пак работата е върху наши проби.

 

- Какво следва оттук насетне?

 

- В момента подготвяме статия, която се надявам да излезе в елитното издание Nature. Моя статия бе публикувана там и през 2015 година. Летвата е много висока. Много малко българи имат публикации в това издание, така че и това си е повод за гордост. Статията е само за траките и тяхната специфика. След това ще обобщим всички данни, които имаме, и тази статия ще даде картина на тракийския генофонд, на прабългарите. Резултатите са сходни и няма изненади. Всъщност данните от 2012 година се потвърждават и сега. Ще покажем генетичната позиция на тези три групи, как са допринесли за формирането на съвременния генофонд, на балканския и европейския. Траките показват една генетична позиция между Изтока и Запада. Доказваме, че Балканите като цяло са били миграционен път, през който са минавали много популации и са повлиявали по някакъв начин върху генетичната ни структура през наши дни. Така че предстои още работа. Проблемът е, че липсва финансиране. Ние сме отворени за нови проекти. Вече се развиваме и в нови посоки. В момента работим по проект за столетниците, но обработваме данните и се надявам в най-скоро време да имаме резултатите и да ги представим.

Прочетена 226 пъти