Учени: Повече от половината от клетките в телата ни не са човешки

От всички клетки в човешкото тяло само 43 на сто са човешки. Останалите? Това са микроскопични колонизатори.

Разбирането на тази скрита област от нашето тяло – на човешките микробиоти (микрофлора), стремително променят представите ни за различните болести – от алергиите до болестта на Паркинсон, съобщава Би Би Си.

Някои медици дори си задават въпроса: какво означава „да бъдеш човек” и в търсене на отговора намират нови методи за лечение.

„Те са изключително важни за здравето, коментира професор Рут Лей, директор на департамента по микробиотични изследвания в института „Макс Планк”. Вашето тяло съществува не само за вас”, добавя тя.

Колкото и старателно да се миете, всяко ъгълче и всяка гънка във вашето тяло във всеки един момент е обилно населена с микроскопични създания.

 

 

Сред тях са бактерии, вируси, гъбички, архибактерии, които обикновено погрешно се квалифицират като бактерии. Най-много тези същества живеят в тъмните и сумрачни дълбини на нашите черва, където няма достъп на кислород.

„Вие сте повече микроби, отколкото човек”, казва в беседата си в Би Би Си професор Роб Найт от Калифорнийския университет в Сан Диего.

Преди изследователите мислиха, че на всяка човешка клетка в организма се падат по десет микроорганизми.

„Тази оценка е преразгледана. Сега съотношението е по-скоро едно към едно, поради което считаме, че ако преизчислим клетките, то всеки от нас е на 43 % човек”, обяснява професорът.

Но от гледна точка на генетиката ние се намираме в още по-уязвимо положение.

Геномът на човека – това е пълен комплект от генетични инструкции, които има у всеки от нас. Състои се от 20 000 инструкции, които се наричат гени.

Но ако се прибавят всички гени на живеещите в нас микроорганизми ще получим резултат от порядъка на 20 милиона.

„Ние не сме с един геном, гените на нашата микрофлора по същността си представляват втори геном, който допълва работата на нашия собствен, казва професор Саркис Мазманян от Калифорнийския технически университет. Аз считам, че хора ни правят съчетанието на собствената ни ДНК и ДНК на микробите в нашите черва.

Би било наивно да се мисли, че такова количество микроби в нашето тяло не взаимодейства по никакъв начин с организма ни и не влияе на работата му.

Учените изследват ролята на микробиотите в храносмилането, в регулирането на имунната система, защитата от болести и изработката на витамини.

„Ние откриваме, че тези крехки микроорганизми могат напълно да преобразят нашето здраве. До неотдавна не можехме да си го представим”, казва професор Найт.

Това е нов подход към света на микроорганизмите – досега човечеството главно се бореше с тях.

След битката с микробите

Антибиотиците и ваксините – оръжията на човечеството към такава напаст, като вируса на едрата шарка или златистият стафилокок. Те са спасили много животи.

Само че редица изследователи са обезпокоени, че в борбата си с вредните микроби човечеството е могло да нанесе необратими вреди на обитаващите вътре в организмите полезни бактерии.

„През последните 50 години ние извършихме забележителна работа по унищожаването на инфекциозните болести, казва професор Лей. Но в същото време ние видяхме и огромен застрашаващ ръст на автоимунните и алергичните заболявания”.

„Задачата при работата с микробиота е в това да разберем по какъв начин неговото изменение, настъпило като резултат от успеха ни в борбата с патогените, водят към развитието на цели нови категории болести, с които ще трябва да се справяме, счита ученият.

Състоянието на микрофлората учените свързват и с други болести. Например – с възпаление на стомаха, болестта на Паркинсон, с ефективността на лекарствата срещу рак и дори – с аутизма и депресиите.

Още един пример – затлъстяването. Гените и диетите безусловно имат тук своята роля, но каква е ролята миклофлората в стомаха?

Тук темата става по-сложна

Ако ядеш само бургери и шоколади, то такава диета ще повиши риска от затлъстяване и ще повлияе на това какви микроорганизми живеят във вашата храносмилателна система. Много от страдащите от затлъстяване хора не знаят, че в тях живеят „лоши” бактерии, които метаболизират храната по такъв начин, че затлъстяването се усложнява. Но откъде човек да знае за това?

Професор Найт направил експеримент с мишки, отгледани в идеални санитарни условия. От раждането си те никога не били влизали в контакт с микроби.

„Успяхме да докажем, че ако от слаби или пищни хора вземем и присадим бактерии от изпражненията им на мишки, то мишките затлъстяват или стават слаби в зависимост от това чии бактерии сме им присадили”, коментира Найт.

Когато на мишките, получили бактерии от страдащи от затлъстяване хора, добавяли бактерии от слаби, гризачите започвали да отслабват.

„Това е достатъчно удивително, нали? Сега въпросът е по какъв начин всичко това може да се приложи при човека”, казва Найт.

Прилагането на микроби в качеството им на лекарство към настоящия момент дават големи надежди на медиците.

Залежи от информация

В кеймбриджкия институт „Сенгер” се срещам с д-р Тревор Лоли, който се опитва да отгледа в лабораторни условия пълна микрофлора както на здрави, така и на болни хора.

„При болните например могат да отсъстват някои микроби. Задачата е да ги върнем в организма”, обяснява ученият.

Към настоящия момент се появяват все повече свидетелства за това, че възстановяването на микрофлората на болния може да го доведе до ремисия, например при случаите на язвен колит. „Аз мисля, че за повечето болести, които ние изучаваме, скоро ще бъдат намерени конкретни смеси от микроби, които ще се дават на пациентите”, уверен е Лоли.

Лечението с микроби като направление в медицината се намира на ранни етапи на развитие, но учените мислят, че скоро регулярният мониторинг на състоянието на микрофлората ще стане обикновена всекидневна рутина. Това ще даде огромно количество информация за нашето здраве.

„Удивително е като си помислиш, че във всяка чаена лъжичка от нашите изпражнения се съдържа повече генетична информация за микробите, колкото може да се помести на DVD, казва ученият. Всеки път, когато вие, така да се каже, изхвърляте тези данни, те просто се отмиват без следа”.

„Ние виждаме решението така: в недалечно бъдеще всеки път, когато вие ще измивате тоалетната чиния, тя ще прави нещо като мигновен анализ и ще ви съобщава добре ли сте или не. Смятам, че това ще промени всичко”, вярва изследователят.

 

Станете почитател на Класа