На 6 април от 19:00 ч. в Casa Libri (Каза Либри) на ул. „Цар Асен“ 64 в София ще се състои официална премиера на книгата „От „Ла страда“ до „Часовете“ - от страдащите до независимите женски образи в киното“, дело на Вивиан Праматароф-Хамбургер и Андреас Хамбургер, които ще бъдат специални гости на събитието.

В дискусията ще се включат и д-р Светлозар Василев, който участва в книгата с текста „Метаморфози на женствеността в „Три билборда извън града“, и Надя Кожухарова, автор на текста „Ида и нейните майки“.

Жените в киното наистина ли са само тези, които биват показвани? А къде са жените в публиката, зад камерата? Ако звездите и звездичките най-вече от холивудския мейнстрийм – както правилно отбелязва феминистката психоаналитична филмова критика – трябва да предложат на мъжкия поглед пиршество за очите и възможност за себеутвърждаване, каква тогава е ролята на жените, които не отговарят на този шаблон: антигероините, чувстващите и действащите жени, онези, благодарение на които на света му се случва едно съвсем различно гледане? „От „Ла страда“ до „Часовете“ - от страдащите до независимите женски образи в киното“ (превод от немски: Виолета Вичева, Христо Тодоров, 544 стр., цена: 48 лв.) разкрива – с помощта на велики, но също така и наспорни филми – най-разнообразни инсценирания на женската идентичност и заедно с това проучва, прилагайки метода на филмовата психоанализа, как те въздействат върху несъзнаваното или върху все-още-неосъзнатото на зрителките и зрителите. Защото не само в артхаус киното, но и в мейнстрийма зад хилядите лица на инсценираната женска идентичност е заложено многоповече от простата формула на мъжкия поглед.

Вивиан Праматароф-Хамбургер е доктор по медицина, гинеколог, прихотерапевт и сексолог, супервайзър при Баварската лекарска камара, доцент в Лудвиг-Максимилиан-Университет, Мюнхен, член на УС на Германското дружество по психосоматична гинекология и акушерство (DGPFG) и на Международното дружество по психосоматично акушерство и гинекология (ISPOG), член на Мюнхенската работна група по кино и психоанализа от 2007 г. Автор на множество публикации в областта на киното и психоанализата.

Андреас Хамбургер e доктор по философия, професор по клинична психология и психоанализа в Международния психоаналитичен университет в Берлин, германист, психолог, психоаналитик (DPG/IPA), преподавател-аналитик и супервайзър, член на Мюнхенската работна група по кино и психоанализа от 2007 г. Има множество публикации на тема кино и психоанализа и др.

Помните ли онова неповторимо чувство —  да излезете от киносалон, след като току-що сте изгледали въздействащ филм и изгаряте от желание да говорите с приятел, който вече го е гледал и има мнение. Добрите филми се различават от останалите именно с това — теживеят извън непосредственото кинопреживяване, в известен смисъл дори започват своя друг живот с финалните надписи и го продължаватили самите те се превръщатв разговор. Тази книга — за жените в киното — е като поредица от разговори с компетентни събеседници, които ти помагат да съпреживееш отново вече класически истории от екрана, да пожелаеш да ги видиш с нови очи, а в процеса да научиш още нещо за себе си.

Блестяща киноколекция!

Захари Карабашлиев 

През прозореца в кабинета на д-р Фройд (който гледа към задния двор на Berggasse 19 във Виена), „видях“ като върху екран възможностите на умната психоанализа (а не наивната) да „чете“ киното по свой начин. Може би несъзнавана асоциация със „Задният прозорец“ (1954) на Хичкок? Тази книга е за такъв възможен прочит на 30 избрани филма.

Проф. д.н. Божидар Манов

Вивиан Праматароф-Хамбургер, Андреас Хамбургер - „От „Ла страда“ до „Часовете“ - от страдащите до независимите женски образи в киното“

Предговор към българското издание

Филм и психоанализа – тази двойка любовници се оказа въпреки прогнозата на Зигмунд Фройд много трайна. Киното е винаги място за нашите проекции. Седейки в тъмната зала и гледайки героите от екрана,ние с лекота влизаме в паралелен свят за два часа и преживяваме поедин или друг начин реалността там. Нашитепреживявания, подпомогнати от психоаналитичния подход, ни дават много информация занас самите.

През 2010 г. сложихме началото на един процес – организирахмесеминар в Нов български университет (НБУ), а след това в рамкитена Kултурните празници „Аполония“ проведохме в Созопол международна конференция „Филм и Психоанализа“. Неочаквано за нас навторото събитие дойдоха около 250 участници, главно млади хора. Така разбрахме, че интересът в България към този вид рефлексивновъзприятие на киното е голям. През януари същата година се появи ибългарската филмова група главно благодарение на Светлозар Василев и Надя Кожухарова. Оттогава наразлични големи форуми катомеждународния София Филм Фест, кино­литературния фестивал Синелибри, в НБУ и на редица научни конгреси, но също така редовно в Дома на киното и в кино „Одеон“ в София групата представя актуалнифилми и ги обсъжда с публиката при пълен салон. Особено радостнасъм, че от 2021 година филмовата психоанализа се преподава катоакадемичен курс в програмите на НБУ, а приложната психоанализа ев основата на курсови работи и магистърски тези в тази нова за България област.

Тази книга е едно естествено продължение на изданията през последните години на тема кино и психоанализа. През 2019 г. СветлозарВасилев публикува в издателство „Колибри“ своята монография „Огледало на въображението. Психоанализа на филмовото преживяване“. За първи път българската публика се запозна с метода Анализ на зрителското преживяване въз основа на критичен прочит на няколко десетки филма, цитирани в тази великолепна книга. Една година по-­късно, през 2020 година, монографията на Андреас Хамбургер „Филмова психоанализа. Несъзнаваното в киното/Киното в несъзнаваното“ беше издадена от НБУ Прес на български език. Преводачите Христо Тодоров и Виолета Вичева, въпреки нелеката задача да превеждат един толкова труден и специфичен текст, се справиха отлично. Повече от 400 филмови анализа радват своите читатели от две години насам.

Любителите на киното и психоанализата държат в ръцете си третата книга на тази тема. Тя е сборник с 30 филма, анализирани от едни от най добрите в света филмови аналитици. За нас като съставители, беше голяма чест да се включат автори като Лора Мълви, Андреа Сабатини, Ралф Цвибел и гореспоменатите утвърдени български филмови аналитици Надя Кожухарова и Светлозар Василев, както и много други високо ценени автори.

Като редактор на тази книга бях непрекъснато очарована колко прецизно и същевременно пластично преводачите, отново Тодоров и Вичева, са се справили с текста и многото авторови стилове. Неоценима професионална помощ в редакцията ми оказаха Надя Кожухарова, Светлозар Василев и Нели Вюрцелбергер, на които изказвам моята голяма благодарност за тяхната работа и всеотдайност. Преводът набългарски на няколко термина и концепции породиха дискусии между нас и по тази причина смятам, че е нужно уточнение за читателите.

1) Инсцениране/инсценировка: мнението, че дословното заемане на немското Inszenierung има негативни конотации на български език: нещо е направено фалшиво, за заблуда, се споделяше и от преводачите, и от редакторите. Глаголът „инсценирам“ на български обикновено носи негативно усещане за престореност, изкуственост, фалш, но в статията от речника на българския език това „негативно“ значение е дадено като вторично и преносно, а първичното е „приспособявам литературно произведение за поставяне на сцена“: глаголът се употребява точно в този смисъл в текстовете от нашия сборник, като тук става дума, разбира се, не за театрална, а за киноадаптация. Изборът на „театралната“ дума Inszenierung не е случаен. И в немския тълковен речник Duden значенията на глагола inszenieren са представени по същия начин. Понятието за сцена и сценично разбиране (което етимологически отзвучава в думата „инсценировка“) е от особено значение за определен подход в психоаналитичния анализ на културни артефакти (според теорията на Алфред Лоренцер например). В този подход не се изключва и онова второ (потенциално негативно) значение на „инсценирам“: в киното често става дума тъкмо за изкуствено представяне на определени ситуации така, сякаш те се случват „уж като наистина“.

2) Друго понятие, което беше разисквано от преводачите и редакторите, е женскост. Поначало това е коректният превод на немското Weiblichkeit, английското femininity или френското féminité. Дума женскост в българския език има и тя се употребява във феминисткия дискурс. В много езици, както и в българския, се прави разлика между прилагателните (с един и същ корен) „женски“ („който се отнася до жена, който е на жена“) и „женствен“ („на когото са присъщи типично, подчертано женски качества, особености на външността или характера като изящество, красота, грациозност, деликатност; нежен“). На немски съответната двойка е weiblich/weibisch, а на английски, да кажем, feminine/effeminate. Първото прилагателно може да се употреби единствено и само за жена, а второто както за жена, така и за мъж. Първото отразява женското (женската природа, женската идентичност) в един безусловен смисъл (който, понеже е теоретичен конструкт, a priori е предмет на изучаване от феминистките изследвания), а второто – женското в исторически обусловен, социално стереотипен смисъл (качествата, обвързвани с ролята на жената в съответната култура). Логично е на български да могат да се образуват (и те се образуват!) съответните съществителни: женскост и женственост.

Важни са и разсъжденията на преводачите за отделните понятия, които не само показват големите знания, които те притежават, но и тяхното голямо значение за обогатяването на езика. Затова и си позволявам на това място да цитирам мислите на преводача Христо Тодоров: „На много от местата приех за Weiblichkeit предложенията „женска идентичност“, „женска природа“ (където ми се е струвало, че точно за „природа“ и за „идентичност“ се говори) или само „женското“ (което е синоним на „женскост“). Също така си позволих на много места да преведа Weiblichkeit метонимично просто като „жена“ – решение от типа pars pro toto, concretum pro abstracto и т.н. И накрая, на относително малко места отначало оставих „женскост“, защото смятах, че тази дума би била адекватна в конкретния контекст и тя поначало би трябвало да присъства в нашия превод: ние, преводачите, също участваме в изграждането на езика, а разграничението „женскост“/„женственост“ е ценен плод на едно теоретично усилие на феминизма“.

Искам с удоволствие да благодаря на издателство „Колибри“ и на Фондация „Баумгарт“ за реализирането на това издание, за тяхната помощ и подкрепа.На всички наши читатели желаем приятни часове с тази книга, която ще ви накара да гледате филмите по различен емоционален и интелектуален начин.

Книгата е предназначена за широката публика, но и за преподавателите и студентите по психология, кино и философия, както и за специалистите от областта на психичното здраве.

Приятно четене!

Вивиан Праматароф-Хамбургер

Мюнхен, 10.10.2022

- За представяне на книгата по радио и телевизия и интервюта с авторите – Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Анна Лазарова, 884 977 027)

- За допълнителна информация, откъси и други материали - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  (Юлия Петкова, 899 330 444) 

- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 - colibribooks@colibri.bg(Деси Димитрова, 885 425 562)