Излиза новата книга на Виктор Суворов "Свободен полет"

Излиза новата книга на Виктор Суворов "Свободен полет"
  • Публикация:  Classa.bg**
  • Дата:  
    09.11.2020
  • Сподели:

На 10 ноември излиза от печат новата книга на Виктор Суворов – "Свободен полет". В това своеобразно продължение на знаменитите документални произведения на Виктор Суворов „Аквариумът“ (1997), „Основи на шпионажа“ (2016) и „Спецназ“ (1987, 2018) читателят ще научи как през 40-те години на миналия век, когато се разпалва с бясна скорост надпреварата за нов тип оръжие между САЩ, Великобритания, Германия и СССС, ГРУ успява да проникне в американския ядрено-научен център Оук Ридж, „мъртвата зона“ на проекта „Манхатън“, и да получи секретните данни за обогатен уран, благодарение на което Съветският съюз разработва собствена атомна бомба. Невероятната история на един от най-големите военни разузнавачи на ХХ век.

 

Виктор Суворов (Владимир Богданович Резун) е роден на 20 април 1947 г. Единайсетгодишен постъпва в Калининското суворовско военно училище, а след завършването му – в Киевското общовойсково командно училище. През 1974 г. се дипломира във Военно-дипломатическата академия към Генералния щаб на съветската армия, непосредствено след което е изпратен в Женева – столицата на световния шпионаж, където в продължение на четири години работи в резидентурата на съветското Главно разузнавателно управление под прикритието на дипломат, акредитиран в ООН. През 1978 г. поисква политическо убежище във Великобритания, за което Военната колегия на Върховния съд на СССР го осъжда задочно на смърт.

В. Суворов е световноизвестен писател, историк и военен аналитик, автор на повече от двайсет книги, сред които бестселърите „Ледоразбивачът“, „Денят М“, „Последната република“, „Очищение“, „Разгромът“, „Самоубийство“, „Сянката на победата“, „Вземам си думите назад“, „Тя се казваше Татяна“, „Крахът“, „Майката на дявола“.

Носител е на множество висши държавни награди на различни страни, професор хонорис кауза на Варшавския университет, почетен член на Международната академия за наука, образование, индустрия и изкуства в Калифорния, която го удостоява със златен медал на името на Алберт Айнщайн "За изключителни заслуги", получил и „Специалната награда за цялостно творчество, ускорило демократичните процеси в Европа“ на Съюза на журналистите в България „Подкрепа“.

 

 

 

 

Превод от руски Иван Тотоманов; Редактор Георги Борисов ; Художник Кирил Златков; Издателство „Факел експрес“

 

Тук публикуваме глава 14.

1

Всеки човек, който се е върнал от ада или поне от преддверието на ада, няколко часа спи непробуден сън без сънища. После се включват мъчителните кошмари.

Срещу това има съвсем просто средство. Оставете този човек да заспи, а след два часа, тоест преди кошмарите да нахлуят в съзнанието му, го събудете, каквито и усилия да ви струва това. Няколко часа го дръжте буден, карайте го да мисли за нещо, да отговаря на сложни въпроси, да решава някакви задачи. Добре ще е и да му съобщите някаква приятна новина. Но нека бъде истинска добра новина, а не глупава измислица. И чак след това го оставете да спи толкова, колкото искат изтерзаната му душа и измъченото му от тежки изпитания тяло.

Ако спазите тази последователност, мозъкът му ще се превключи от тежките спомени към щастливите надежди. В този случай спящият, без да го знае, няма да се измъчва в трескав сън, а ще изпитва прилив на радост и вдъхновение. В съня си ще се подготвя за бъдещи борби и победи.

Не мога да знам дали Сталин специално е заповядал да събудят капитан Зубров, преди да почнат кошмарите, или е просто съвпадение. Но когато се прибира вкъщи след срещата си с вожда, майор Зубров вече действа така, както трябва да се действа, за да се отпуснеш хубаво след много дни смъртен риск и пределно напрежение на силите...

Майор Зубров напълни ваната, отпусна се в горещата вода, унесе се, но не си позволи да заспи. После се ободри с леден душ. И чак след това напълни онази отдавна оставена на масата чаша, изпи я на един дъх, затананика си под нос любимата си песен за тримата танкисти и се просна на кревата.

Вече се съмваше. Но светлината не му пречеше.

Той искаше да спи.

И същевременно не искаше да заспива, отново и отново си припомняше всички приключения през тази удивителна нощ.

Беше получил званието старши лейтенант предсрочно, година и половина след завършването на военното училище.

После пак така предсрочно – званието капитан.

И ето че сега внезапно, и пак предсрочно, беше станал майор.

Но не това го вълнуваше толкова много. За вълнението му имаше друга причина: стотици и стотици военни разузнавачи на стратегическо равнище никога, дори след дълги години успешна работа, нямаше да излязат в свободен полет.

А него го пускаха. Лично другарят Сталин беше повишил Алексей Зубров в звание и го беше попитал дали е готов да излезе в свободен полет.

Зубров беше отговорил, без да се замисли дори за секунда.

И ето че сега, вкъщи, отново и отново си спомняше разговора със Сталин:

– Какво знаете за свободния полет?

– Свободният полет е мечтата на всеки военен разузнавач.

– И вашата мечта ли, другарю майор?

– Това е най-светлата ми мечта.

Мъркащи котета лекичко драскаха с нокътчета шпионската му душа: не е ли прекален този късмет?

Докато заспиваше, гонеше съмненията. Предстоящата работа винаги е риск, постоянен и смъртно опасен. Но кой не обича да рискува?

Заспиваше бавно и блажено. Потъването в съня беше някак си съвсем необичайно – размиваше се границата между реалното и нереалното.

Още преди да заспи, той вече отлиташе в прозрачните далнини. Неизвестно защо се виждаше като белоглав морски орел. Носеше се като черна сянка над водата, измъкваше със страшните си нокти огромна сребриста риба и се издигаше нагоре към златното светило.

2

Тук вече ще ме прекъснете с възмутен въпрос: да не би Сталин да е участвал лично в ръководството на агентурните операции?

Не твърдя такова нещо и не настоявам. Ако не вярвате, приемете го като шега.

Има обаче достатъчно свидетелства, че Сталин не само е знаел и добре е помнел заветите на Сун Дзъ, но и ги е следвал стриктно.

А едно от главните наставления на великия древен мислител е тъкмо за това, че властелинът трябва да държи под контрола си всичките пет категории шпиони.

Това е в 13-ата част на нетленното учение „Изкуството на войната“.

3

Разузнавачът нелегал най-добре се подготвя в някоя дача, сиреч вила.

Дачата е правителствена. Дачата е в борова гора сред също такива сгради зад високи зелени огради.

Инструкторите не знаят кого подготвят и за каква операция. Всяка група инструктори разполага само с част от програмата. Тази част трябва да се преподаде на човека с маска.

Групата преподаватели се откарва за няколко дни неизвестно къде в автомобил без прозорци. Но чак след като предишната група е отведена.

Охраната на дачното селище е надеждна.

Охраната има нареждане бдително да охранява и с всички сили и средства да отбранява всички сгради в това мило селище. Особено строг е контролът на дачи №12, 13 и 41. Защо именно на тях, на охраната не е необходимо да знае. Тя е научена да не проявява интерес. Не е нейна работа кой идва тук и защо. Важното е номерата на колите и камионите да съответстват. И пропуските да са наред.

Тук няма чужди хора. Външни лица не се допускат.

И накрая, дачата в правителственото селище е хубава и с това, че съседите, които живеят тук постоянно или временно, не проявяват любопитство. Тук всеки е ограден от всекиго не само с висока ограда, но и с установилия се навик никой да не си пъха носа в чужди работи.

4

Преди нелегалното си излизане в чужди територии разузнавачът трябва да проучи всички подробности на обстановката на маршрута на излизане и на новото си място на работа, длъжен е да обсъди с ръководството всички варианти на действие, включително възможния си провал и арестуване.

Подготовката за агентурно излизане се състои от два курса. Майор Зубров издържа първия, който е пределно интензивен. Преди началото на втория, но много по-сложен курс, има нещо като изпит.

Изпитващите са трима. Сталин е в центъра. Отдясно е генерал-лейтенант Голиков. Отляво седи млада, късо подстригана слабичка, нисичка жена. Облечена е със зелена гимнастьорка, пристегната с офицерски ремък. Военна униформа, но без никакви отличителни знаци. Не е ясно има ли воинско звание, или не.

Въпросите задават Сталин и Голиков.

Тя мълчи.

Присъствието ѝ го обърква. Как е попаднала тук? Какво прави тук? Какво изобщо може да знае за стратегическото агентурно разузнаване?

Мълчанието ѝ явно сочи пълното ѝ незнание и неразбиране на обсъжданите въпроси.

Пак за това говори и равнодушният ѝ отсъстващ поглед. Майор Зубров решава, че тя е нещо като секретарка или стенографка, но бързо се убеждава, че непознатата не записва нищо. Просто си рисува в бележника някакви може би зайчета, може би дяволчета.

А въпросите на Сталин и Голиков се сипят отгоре му като гранитни канари от каросерията на десеттонен самосвал.

– Срещу кого възнамерявате да работите?

– Срещу Съединените щати.

– Защо?

– Войната в Европа се точи вече цяла година. Краят ѝ не се вижда. При всички случаи всички европейски държави ще излязат от войната обезкървени и значително отслабени, а Съединените щати ще станат още по-богата и мощна държава. В перспектива това е нашият главен противник.

– Къде според вас е най-добре да се организира главната агентурна база?

– В Куба.

– Защо?

– Куба е близо до Съединените щати. Куба е остров на разврата. В Куба се крият хиляди търсени от полицията американци. Мошеници от всякакъв калибър укриват в Куба колосални незаконни капитали. Онзи, който крие огромните си пари, и онзи, който крие себе си, са идеален материал за вербуване.

– Съветският съюз няма дипломатически отношения с Куба.

– Това не ми пречи. Нещо повече, там, където има наши дипломати, например в Мексико, и нашите разузнавачи са много както под легално прикритие, така и под дълбоко. А Куба поне според мен е неразорана нива. А и да е орана, то не дълбоко.

– Връзката?

– Чрез нелегални куриери.

– Каква легенда сте избрали?

– Близо до истината. Руснак съм. Но не от Съветския съюз. Руснак от Париж.

– Защо от Париж?

– Париж е столицата на руската антикомунистическа емиграция. В Париж има много хиляди руснаци. Съвсем наскоро Париж бе завладян от войските на Хитлер. Там е пълна административна анархия, така че отговорите ми няма да може да се проверят лесно.

– Лесно е. Онзи, който ще проверява, ще отвори картата на Париж и ще зададе съвсем прост въпрос: ако от Триумфалната арка се тръгне по Avenue Victor Hugo и при първа възможност се завие наляво, на коя улица се излиза?

– Rue de Presburg.

– И веднага завием надясно?

– Rue Lauriston.

– Представете си, че сте на площад „Наполеон Трети“ с лице на север. Какво е пред вас?

– Gare du Nord.

– Вървим по булевард „Бомарше“ на юг. Къде излизаме?

– На Площада на Бастилията.

Сталин и Голиков се споглеждат: да, знае някои неща.

– Добре. Продължаваме разпита: а защо, млади човече, сега не сте в Париж?

– Не мога да понасям окупацията.

– Защо сте дошли в Куба?

– В Европа бушува война, къде да отиде един син на руски белогвардейци? В Съветския съюз?

– Кои хора познавате в Париж?

– Много хора.

– Например?

– Алексей Собченко. Коропкин. Братя Живилови. Виталий Жуменко.

– Кой е той?

– Есаул от лейбгвардията на Казашкия на Негово Величество полк.

– Добре. Но сега да допуснем, че легендата ви е разбита.

– Тогава включвам запасната легенда: да, вярно е, руснак съм, но не от Франция, а от Съветския съюз. Обвиняват ме, че съм извършил зверско убийство, но съм невинен! Затова избягах и през България и Гърция стигнах до Франция, а после до Куба.

– Как в Москва ще научим за провала ви?

– Ако няма връзка с мен три месеца, прокуратурата на Съветския съюз трябва да се обърне към всички страни с искане да ѝ предадат особено опасен престъпник. Запасната ми история съвпада с искането на генералния прокурор на Съветския съюз. Прокуратурата ще настоява, че съм злодей, а аз ще крещя, че съм невинен. Чужденците нямат причини да съдят избягал криминален престъпник. Той не им трябва. Освен това не им се занимава с такива неща. И ще ме екстрадират.

– А ако не ви екстрадират?

– Още по-добре. Ще остана там, ще изчакам известно време, след това ще изчезна някъде и ще почна работа.

– Добре. Да се надяваме, че няма да се стигне до провал.

– Сигурен съм, че няма.

– В какви сфери възнамерявате да проникнете отначало?

– Търговията със злато.

– Защо?

– Американците имат едно хубаво правило: следи парите. В крайна сметка всичко опира до пари. Ако внимателно проучим световните финансови потоци и особено подробностите на търговията с големи партиди злато, можем да проникнем във всички и всякакви тайни.

При тези думи младата жена изведнъж като че ли се събуди:

– Представете си, че ние тримата тук изобщо не знаем нищо за свободния полет. Как накратко със свои думи бихте ни обяснили какво е това и защо е нужно?

5

През два-три дни, било денем, било посред нощ, на тайната учебна точка се появява генерал-лейтенант Голиков. Дълго се съвещава с инструкторите. След това говори с обучаемия насаме, подробно: има ли забележки, желания, предложения?

Майор Зубров няма нито забележки, нито желания, нито предложения, но има въпрос.

– Другарю генерал, моля да ме извините, но коя е тя? Каква е? Това не е любопитство. Предстои ми изключително важна задача. Инструкторите, които ме подготвят, нямат право да знаят подробности за нея. Всеки от тях знае само онова, което му се полага. И нито дума повече. Те дори не са виждали лицето ми. А тя знае всичко до последно. Защо? Каква е ролята ѝ?

– Няма да те лъжа. Не съм посветен в тази тайна. Тя не е от нашите структури. Дойде при нас по лична заповед на другаря Сталин. Сам знаеш, че подготовката и провеждането на тази операция се контролират директно от Кремъл. Според мен е някаква контрольорка от секретариата на другаря Сталин.

– Прекалено е млада.

– И аз се чудя. Как е могъл ТОЙ да я допусне до такива важни тайни!

– Изглежда на двайсет. Но някъде е успяла да научи важни неща. Свободният полет, моля ви се! Какво ли разбира пък тя от нашата работа!?

6

Разузнавачът, който излиза в свободен полет, сам си избира страната, в която възнамерява да работи, и целта, която иска да постигне.

Като избира за своя главна цел световните потоци злато, майор Зубров улучва почти десетката.

За Сталин десетката открай време все пак е нефтът. На 3 декември 1927 година в речта си пред ХV конгрес на Комунистическата партия Сталин казва:

Който има предимство в областта на нефта, има шансове за победа в бъдещата война.

Знае ли Зубров, че нефтената промишленост, ситуацията на световните пазари на течното гориво, местата за добив, транспортирането, складовете и преработването на нефт са за Сталин от изключителен интерес?

Знае. Но свободният полет е измислен тъкмо за това – на най-перспективните разузнавачи да не се налага волята на ръководството, а да им се даде пълна свобода на действие.

Нефтът е черно злато.

А Зубров е решил да добива сведения за обикновеното злато: бяло, жълто, всякакво.

7

Всяка сутрин след осемнайсет часа дневна и нощна подготовка майорът заспива мигновено и веднага в тревожните му сънища му се явява онази млада жена и тихо пита: какво знаете за свободния полет?

А той просто и ясно обяснява: ако всички разузнавателни задачи се разпределят между изпълнителите им, непременно ще пропуснем най-важното. И ето защо. Най-важното е онова, за което още не знае никой. Него, най-важното, все още го няма. Някаква велика идея тепърва зрее в нечия гениална вражеска глава. Именно на този етап идеята трябва да се научи. Иначе ще закъснеем.

А момичето пак и пак го пита: как да насочим нашия разузнавач да реши проблем, за чието съществуване не знаем?

А той всяка нощ уверено отговаря, че задачата трябва да се поставя така, както я поставя хитрият цар от приказката: иди там, не знам къде, и ми донеси онова, не знам какво...

 

Превод от руски Иван Тотоманов

 

 

 

 

Станете почитател на Класа