„Менгеле“ – биография на злото

„Менгеле“ – биография на злото
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    05.10.2020
  • Сподели:

„Влакът беше спрял на коловозите и аз видях там Менгеле заедно с още неколцина офицери. После Менгеле викна: „Докторите и фармацевтите да излязат напред!”… Неколцина мъже пристъпиха бавно. После Менгеле даде знак, ето така, и те минаха покрай него, от лявата му страна… Една жена стоеше най-отпред. „На колко години сте?”, попита я Менгеле. А тя отвърна: „На двайсет и девет”. „Бременна ли сте?” „Да.” „В кой месец?” „В деветия.” И тогава Менгеле направи ето така.” Бьок жестикулира отново с десния палец. „Все същия знак, ту наляво, ту надясно, отново и отново. Накрая отиде до мястото, където стояха докторите. Сред тях имаше един стар, с бяла брада. Той не го попита нищо, само го посочи и махна надясно. Жените с малки деца и онези, бутащи колички, се събраха вдясно, на отсрещната страна на релсите, отделно от докторите и младите и здрави хора”, разказва Ричард Бьок, шофьор, който извозвал затворниците до газовите камери в Аушвиц. Цитира го Дейвид Дж. Маруел в „Менгеле. Ангелът на смъртта” (Сиела, превод Деян Кючуков).

Сцената с прословутата „селекция” на докараните в концлагера. Йозеф Менгеле отсява като лагерен лекар надясно онези, които ще откарат директно в газовите камери и наляво – които ще живеят известно време. Заради нея преди всичко е наричан „Ангела на смъртта”, но не е възможна градация на дейностите му в онова място. Кое е по-отвратително – изваждането на очи и друг „хистологичен материал” от топлите трупове на току-що умъртвените, включително отрязани детски глави, или зловещите експерименти върху живи? Д-р Менгеле, а той е доктор не просто като лекар, има защитен докторат – имал нещо като изследователска лаборатория в Аушвиц, но и обезпечавал с очи и друг „хистологичен материал” колегите си от Института по антропология „Кайзер Вилхелм” в Берлин. Докторската му титла е поставена под въпрос едва през 1961 г.

Маруел е историк, работил в Службата за специални разследвания към Министерството на правосъдието на САЩ. През 1985 г. е включен в екипа по издирване на Менгеле. Агенти от специални служби, криминолози, полицаи, съдебни медици, антрополози, юристи, политици и какви ли не от Израел, Германия, САЩ и Бразилия се заемат със задачата. Установено е, че Менгеле се удавил в Бразилия през 1979 г. и там е погребан, но идентификацията му продължава до 1992 г. Книгата е в две части: биография на Менгеле и биография на този процес: „Разпитвах негови роднини и приятели, съратници и жертви. Оглеждах местата на престъпленията му и четях неговата кореспонденция и лични размишления. В крайна сметка държах и костите му в ръцете си”.

Маруел цитира числото 41 – брой теории за „превръщането” на почтени германци във военни престъпници през Втората световна война. Свръх интелигентен и свръх практично устроен, Менгеле успява да вземе максимума от всяка ситуация. Зловещото при него е и в умението да се владее до съвършенство. Обръщал се към „пациентите” си лагерници, подложени на медицински експерименти, задължително на „вие”. Многото теории означават трудността на човека да проумее сам себе си. Менгеле сам взривил в началото на 1945 г. крематориумите в Аушвиц преди пристигането на Червената армия, усърдно бяга от завзетата от нея територия, за да бъде пленен от американците и освободен от тях. Укрива се в Германия до 1949 г. и бяга в Южна Америка.

Не е страх от правосъдие, страх от отмъщение е. Той няма съзнание за извършени престъпления. В писмата до сина си от Южна Америка изповядва, че си е вършил съвестно работата: Той не бил кръшкач. Тук теориите са безпомощни. Някъде на дъното на съвършения конформизъм се размиват границите между „не съм кръшкач” и отключването на безчовечието. Агресивният конформизъм заслужава всекиминутно подозрение.

 

Петко Тодоров

 

Станете почитател на Класа