Иван Кулеков е познат на повечето хора от „Шоуто на Слави“, а сега и като водещ на самостоятелно предаване в телевизия „7/8“. Мнозина го помнят и като участник в пародийно тв шоу по БНТ в първите години след промените. Като продължение на това той стана кандидат вицепрезидент през 1996 г. в една пародийна кандидатура, заедно с драматурга Христо Бойчев, който беше кандидат за президент. Двамата събраха 58 хил. гласа протестен вот с очевидно комедийно участие в изборите, което обаче свали напрежението във време на остро противопоставяне.
Страници от книгата „Бележки за забравяне“ от Иван Кулеков, изд. „Жанет 45“
Всъщност Иван Кулеков е известен като авангарден автор на експериментални за времето си книги, още от края соца. Тогава, когато нямаше фейсбук, Кулеков издаде книжка със „статуси“, рисунки и колажи. Афоризми, абсурдни фрази, епиграми, игра на думи, написани на ръка или дописани като текст върху снимки, върху негови авторски рисунки (Кулеков като студент започва с карикатури и не спира да рисува до днес).
Това беше нещо съвсем ново за времето си. Той пръв у нас прекрачи от литературата в изображението, сля ги. И като че ли никой още не го е настигнал в тази посока.
Оттогава е издал няколко книги, в които изображение и текст се преплитат (виж тук за предишната му книга „Разумът на съня“ и др. книги)
Кулеков си има кръг от заклети ценители, които от години не пропускат поредната му книга в такава форма.
В епохата на Фейсбук все по-малко хора посягат към книга. В кулековите книги се преплитат текст и рисунка, снимка, подобно на опитите в социалните мрежи, дошли много по-късно. Но вулгарните копи-пейст агресивни думи и колажи във Фейсбук не могат да се доближат и са твърде далеч от стила и идеите на Кулеков.
Ето кратка рецензия от Георги Каприев за новата книга на Кулеков:
Клоуните са тъжни; Кулеков не е от този свят
„Клоуните са тъжни по трудова характеристика. Иван Кулеков е най-характерният. Гледа със скръб света и човека, ала не ги съди. Защото ги е разбрал. Горчат му такива, каквито са, но не е ни носталгик, ни утопист. Не гради проекти. Само плаче от болка за другите. Оттам извират и неговото „смешно“, и неговото „парадоксално“. Някога писа: „В детската градина играхме на война; завърнах се вкъщи ранен, изтощен и брадясал“.
И всяка сутрин влиза във все тази война. Няма как, Иван ще си тръгне от тук преди да порасне. Защото предпочита да умре, но да не се предаде на смъртта. Той е обективен, естествен и свръх-човешки добър. Затова го разпознават като абсурдист. Погледнеш ли трезво, виждаш очевидното: той просто не е от този свят.“
Георги Каприев
