Как Хачо Бояджиев воюва 8 години на „Тихия фронт“

Как Хачо Бояджиев воюва 8 години на „Тихия фронт“
  • Автор:  e-vestnik
  • Дата:  
    17.06.2019
  • Сподели:

Б. р. – В „Тайни и загадки на „Тихия фронт“ (Книгомания) Венелин Митев представя известни български разузнавачи и контраразузнавачи. Много страници са посветени и на топченгетата на Царска България, сред които особено се откроява митичният Никола Гешев, както и на трима от разкритите в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век шпиони, работили срещу България.

Венелин Митев е автор на книгите „Големите любови на български поети и писатели“ (2012), „Големите любови на български артисти, музиканти и художници“ (2014), „Големите любови на български царе, министри и авантюристи“ (2015), „Прогонените гении на България“ (2016), „Българи, за които говори светът“ (2017), които се превърнаха в бестселъри. Следва откъс.

Не е за вярване, но известният телевизионен, театрален и кинорежисьор проф. Хачо Бояджиев в младежките си години е бил вербуван от Държавна сигурност и дълго време е бил нелегал.

Ако не знаете какво е „нелегал“, ще кажа, че това е оперативен работник или агент на разузнаването, който пребивава със съответни задачи в друга държава под чужда самоличност и е легендиран като местен или гражданин на друга страна.

Животът на нелегала е изпълнен с необикновени приключения, той е принуден да преодолява най-различни пречки и да се измъква от безнадеждни ситуации, които разни специални служби му устройват. Той няма дипломатически паспорт. Ако загази, консулът няма да дойде да го спаси. Държавата няма да се намеси. Той е извън закона. Действа сам и няма на кого да разчита.

Хачо попада в разузнаването в годината, когато завършва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ). Личните му качества, богатата култура и езиците, които знае, го правят подходящ за нелегален разузнавач. Известният разузнавач Димитър Вандов, който по това време работи в най-дълбоко засекретения отдел на външното разузнаване, започва проучването му с всички средства, с които ДС разполага. Налага се да отиде в Нови Пазар, където е преминало детството и юношеството на Хачо.

Отзивите за него са повече от положителни. От регистрите на общината научава, че Хачо е извънбрачно дете. Роден е в София на 20 януари 1932 г. от майка чужда гражданка, тогава едва 18-годишна. Тя живее у нас, след като родителите й – фалирали фабриканти – се преселват в България.

Хачо е роден с името Имре Соколов и когато е само на двайсет дни, го осиновява семейство Бояджиян. Този факт го прави още по-подходящ за нелегален разузнавач, защото по линия на родната си майка има право на чуждо гражданство и чужд задграничен паспорт. По-късно Вандов установява и кой е бащата на Хачо. Оказва се, че това е известен български спортист – Димитър Соколов, републикански и балкански шампион по автомобилизъм и мотоциклетизъм през 30-те години на XX век.

 

https://e-vestnik.bg/imgs/art_show/Tihiq_front.jpg

 

Още при първата си среща с Хачо Вандов му говори откровено, ясно и конкретно. Казва му, че подробно го е проучил и че има всички качества да стане нелегален разузнавач. Обяснява му и в коя страна възнамеряват да го изпратят. Посочва му също, че семейство Бояджиян, които са го отгледали, не са рождените му родители. Назовава имената на истинските му майка и баща и обещава да го запознае с тях.

По-късно такава среща наистина е уредена. Казва му също, че може да получи гражданството на майка си и да вземе чужд задграничен паспорт, който да използва.

По законите на конспирацията нелегалите не трябва да влизат в сградата на разузнаването, за да не бъдат разкрити дори от колегите, затова Вандов му осигурява тайна квартира, където го подготвя за нелегален разузнавач.
Подготовката продължава три години.

През това време Хачо изучава страната, чийто паспорт ще притежава, и държавата, където ще разузнава. Подробно се запознава с „легендата” на новата си самоличност, с официалните мотиви за пребиваването си във въпросната страна, чието име Вандов не разкрива по обясними причини.

Хачо усвоява и основните тънкости на работата – как се създават връзки с интересни лица, как се вербуват агенти, и то главно под „чужд флаг”, как се организира връзка с Центъра и т.н. Специалисти го подготвят по радиовръзка, микрофотография и тайникови операции. В подготовката му има и много часове за овладяване на чужди езици.

За междинна страна по извеждането му е използвана Австрия. Няколко пъти го командироват във Виена вече с новата самоличност и чуждия паспорт. Задачата му е да установи делови контакти с фирми, от които ще получава стоки за своя бизнес в страната, където ще разузнава. Дават му и пари, които той внася във виенска банка. С тях трябва да развива бизнеса си и да посреща оперативните и личните си нужди.

Когато подготовката му вече е завършена, го изпращат в „тила на врага”, където много бързо се ориентира в обстановката, устройва се съобразно легендата, че е бизнесмен, и започва активна разузнавателна дейност. В тази страна той работи четири години. След това го прехвърлят във втора натовска държава, където при нелегални условия работи още четири години.

И в двете държави е много активен, настъпателен, дисциплиниран, точен и ефективен, бързо създава подходящи връзки, точно оценява кои от тях могат да бъдат вербувани и кои могат да бъдат използвани „на тъмно”. Успява да привлече няколко ценни агенти и получава от тях строго секретна информация.

 

 

 
Прочетена 257 пъти

Станете почитател на Класа