- Елегантна, очарователна и с искрящо чувство за хумор – така се представи оперната дива Анджела Георгиу пред журналистите в гранд хотел София, където ръководството на софийската филхармония устрои първата и среща с нашите медии. Виновник за нея е диригентът Найден Тодоров, чиято политика е да кани у нас само световни имена. Анджела Георгиу е родена в Румъния. Завършва Консерваторията в Букурещ и през 1990 г. напуска родината си. Добила световна популярност с ролята на Виолета от „Травиата“ през 1994, оттогава до днес тя е сред най-големите звезди на операта. Сопраното пее в Метрополитън и Ковънт Гардън, Ла Скала, Виенската държавна опера. Изнася рецитали по целия свят, а календарът ѝ е запълнен с години напред. Албумът ѝ с тенора Роберто Аланя, тогава неин съпруг, се задържа 42 седмици на първо място в британските класации. Тя редовно попада и в класациите за най-красивите жени на планетата. Вписана е в залата на славата на престижното музикално издание „Грамофон“.Анджела Георгиу ще представи на 25 февруари в НДК програма с емблематични за нейната кариера арии под диригентската палка на маестро Найден Тодоров. В концерта ще вземе участие и тенорът Стивън Костело.
- Г-жо Георгиу, как съхранихте певческата си младост? Някога позволявали ли сте си цигара?
- Да, запалвала съм цигара в горещините. Но по принцип си пазя гласа. Той е част от моето тяло и трябва да се отнасям внимателно към него. Затова си подбирам стриктно репертоара. Не се впускам в тежки и високи като регистър роли, дори настроих срещу себе си някои хора, като отказвах изпълнения, които ми тежаха. Гласът е еестествен инструмент, който съзрява. Трябва винаги да съм се наспала добре. Налагам си да не участвам в много пресконференции. Но в тази пресконференция участвам с удоволствие, защото до мен е Найден Тодоров.
- Добър диригент ли е Найден Тодоров?
- Отличен диригент, голям музикант. Надявам се и занапредда си сътрудничим. Разбира се, ако той го желае.
- Делите сцени с Йонас Кауфман, Андреа Бочели, Масимо Раниери. И с някои оперни величия?
- Да, права сте! Помня чудото Гена Димитрова. Господи, какъв глас! Уникална. Много ми е мъчно за нея. Ценя много вашите баси, за жалост не можах дасе засека по сцените с великия бас Борис Христов.
- Вие влизате в големия свят на операта като румънка. Пречеше ли Ви фактът, че произхождате от родината на Чаушеску?
- Никога. Времето на моето студентство съвпадна с безредиците и революцията от началото на декември 1989-та. Тогава стартира и световната ми кариера. Първоме поканиха на прослушване в амстердамската телевизия, после – на друго прослушване, с Джеймс Ливайн, в Метрополитен опера. На нито едно от тези места не ме питаха от каква националност съм и при каква система съм учила. Имаше значение само моят талант. От самото начало се прицелих в най- високото място, на най високата позиция, отворих централната врата. Не влязох през страничен вход в операта, а през централния. Такава съм.
- Трябваше ли да убиват Чаушеску?
- Разбира се, че не! Аз съм против насилието и смъртта. Румънският народ не искаше тазижестока смърт. Тя е дело на малка група хора, които бранеха себе си.
