От 9 октомври Ромео и Жулиета оживяват на сцената на НАТФИЗ

От 9 октомври Ромео и Жулиета оживяват на сцената на НАТФИЗ
  • Автор:  Иван Върбанов
  • Дата:  
    05.10.2018
  • Сподели:

IMG 0858 1

 

 

Най-великата любовна история на всички времена, създадена преди повече от 420 години от гениалния Уилям Шекспир - „Ромео и Жулиета", ще оживее на Камерна сцена 47 в НАТФИЗ „Кр. Сарафов". Студентите - III курс от класа на доц. д-р Пенко Господинов, ще представят заглавието премиерно на 9-и октомври от 19:30, а така също канят публиката и на спектаклите си на 16-и и 24-ти октомври.

 

IMG 0851 1

 

 

Режисьорското решение ще изненада изключително приятно публиката. Можем само деликатно да загатнем, че е избран похвата на „театъра на представянето", при който актьорите - хем се сливат с персонажите си, хем се дистанцират от тях, за да могат да коментират и дори да иронизират сюжета или героите.

 

IMG 0866

 

Нетрадиционен, оправдан и оригинален е и замисълът по време на целия спектакъл, независимо от сцените и развитието, на сцената да бъдат всички актьори.

 

Темата за вечната, но невъзможна любовта и трагичната смърт е разработена в два основни ракурса: игрови - с комедиен акцент, противопоставен на силния и ярък драматизъм.

 

Задачите пред актьорите са разпределени и поставени умело, така че всеки да получи своята запазена територия и да бъде равнопоставено във фокуса на прожекторите.

 

Дни преди премиерното представление художественият ръководител на класа и режисьор на спектакъла – доц. д-р Пенко Господинов, бе любезен да даде блиц интервю, за да повдигне още малко завесата, преди самото начало.

 

 43158687 2228440650724761 2366860273853136896 n

 

ПЕНКО ГОСПОДИНОВ: „РАДВАМ СЕ, ЧЕ СТУДЕНТИТЕ ОТ МОЯ КЛАС СА ТОЛКОВА ТАЛАНТЛИВИ И ВСЕОТДАЙНИ!"

 

- Доцент Господинов, благодарим Ви за отделеното време и възможността да Ви зададем няколко въпроса в навечерието на премиерата на класа Ви. Защо избрахте точно „Ромео и Жулиета"?

- Спрях се на това заглавие, поради две основни причини: първата - чисто практическа е, че творбата на Шекспир позволява на студентите да бъдат поставени сериозни и трудни актьорски задачи, които, ако отсъстват - биха ги ощетили, а ако бъдат изпълнени успешно – ще разкрият потенциала и творческите заложби на всеки от тях. За актьора са важни сценичните предизвикателства, защото само така той израства. Втората причина е безспорно присъствието на темата за любовта. Тема, която вълнува хората във всички възрасти – и млади, и по-възрастни. Тема, която дава възможност за максимално и пълно сливане на актьора с текста. Има и една трета, скрита цел - тя е в това, че Шекспир е доста сложен, високо поетичен автор, труден за постигане като сценичен живот и изисква пълно отдаване всеки път.

 

- Каква е режисьорската концепция и ключ към спектакъла?

- Погледнали сме на текста на Уилям Шекспир по един неочакван начин. Вярно е, че „Ромео и Жулиета" е една от най-играните пиеси в световен мащаб, ако въобще има такава статистика. Със сигурност може да кажем, че Шекспир е най-поставяния драматург. В нашето представление сме се опитали да представим сюжета в един по-игрови и краен план, от гледна точка на развитието на драматургията., което в последна сметка е изискване на жанра, който бих определил като ДАРК КАБАРЕ. Следвайки драматическата поетическа структура, е логично развитието към трагическото, особено след смъртта на Меркуцио – този енигматичен, почти метафизичен персонаж, когато всичко започва да става много по-трагически наситено, много по-тъмно и подвластно на необратима сила и да се движи към така известния финал.

 

- Как, според Вас, гледат на вечната история на "Ромео и Жулиета" днешните младежи, които са повече в киберпространството, живеят в матрицата и се изразяват в новия дигитален свят? Тази история близка ли е до тяхното светоусещане?

-Независимо къде и как човек си прекарва времето, как и къде живее, душата иска своето. Когато човек е млад, то нейният глас и пориви са особено силни и настоятелни . Жаждата - човек да обича и да бъде обичан, е изключително силна. Тази жажда не приключва никога и не се утолява. Мисля, че днешните млади хора са същите като нас, няма нещо по-специфично или по-различно и характерно спрямо човека въобще.

 

- Какво очаквате като постижения от студентите си през този етап на обучение и какво е онова, което е най-важното да научат за актьорската професия?

- Очаквам - на първо място, абсолютна всеотдайност: по отношение на работата в представлението, по отношение на партньорството, по отношение на дисциплината - спрямо физическата, вокална и артикулационна подготовка. Аз твърдя, че студентите от моя клас са много добре подготвени. По време на обучението си в Академията те имат много интензивни дни, с голямо натоварване. Като техен художествен ръководител следя отблизо заниманията и развитието им по всички изучавани предмети с интерес. Разбрал съм се с преподавателите от екипа, който ръководя, че изискванията към студентите ще бъдат изключително завишени. Радвам се, че моите възпитаници приеха и сами интегрираха тези очаквания и изисквания към самите себе си. Радостно е, че се справят с една изключително сложна материя. В спектакъла „Ромео и Жулиета" те пеят, танцуват, присъстват на сцената през цялото време, което изисква фокус на вниманието през цялото време, без почивки и много по-засилена концентрация. Опитвам се да ги науча на едно много по-модерно актьорско присъствие на сцената, което да позволява на актьора да съпреживява ролята и в същото време да може бързо да се дистанцира, да изключи, за да може да я прокоментира.

 

- Желаем „На добър час!" и „Успех!" на спектакъла, на Вас и на студентите от класа Ви!

- Очакваме с нетърпение първата си публиката в Камерна сцена на Театър НАТФИЗ на 9-и, 16-и и 24-и октомври!

 

Със сигурност се задава едно интересно представление, което можем дори да озаглавим като очакване така: „Ромео и Жулиета от бъдещето!" Любопитно ще бъде да видим как най-новото поколение актьори, които се готвят да нахлуят на територията на българския театър и кино ще пречупят през своята индивидуалност, емоционалност и талант драматургията на Шекспир. Със сигурност ще им стискаме палци, защото знаем, че макар деца от епохата на новия дигитален свят, сърфиращи в безграничното измерение на виртуалната матрица, всеки един от тях е научил най-важното: Да бъде любопитен към същината на човешката душа. Защото, само стойностното преминава отвъд време, пространство и измерения. А Ромео и Жулиета ще ги има и след нас във вечността!

 

Да усетиш и чуеш сърцето си; да последваш вътрешния си глас; да дръзнеш да твориш в реалността мечтите си, летейки на крилете на изкуството, напук на материалните вериги на днешното трудно и сложно време - е избор и изпитание, които заслужават респект и адмирации! Заедно със следата, която (ще) се опитва да остави всеки един. В името на Светлината и Любовта. Както ни завеща Уилям Шекспир. Помните, нали?!

 

... На дрязгите ви дойде мирен край, но в облаци е идващият ден, защото досега светът не знай любов по-чиста и съдба по-клета от тези на Ромео и Жулиета!...

 

РОМЕО И ЖУЛИЕТА

от Уилям Шекспир

превод Валери Петров

постановка доц. д-р Пенко Господинов

асистент-режисьор д-р Мирослава Гоговска

сценография и костюми Габриела Кърджилова (IV курс „Сценография")

пластика ас. Весела Хаджиниколова

Участват студентите от III курс „Актьорство за драматичен театър"
от класа на доц. д-р Пенко Господинов:

Александра Майдавска, Анна Янева, Атанас Петков, Богдан Бухалов, Васил Илиев, Владинелла Кацарска, Георги Караиванов, Димитър Сулев,Ели Колева, Илияна Гекова,
Йоанна-Изабелла Върбанова, Кристиян Негалов, Мартина Троанска, Миглена Везирова, Неделин Найденов, Николай Николаев, Стефан Кондров и Тодор Тодоров

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Прочетена 312 пъти