СПЕЦНАЗ. Тайната армия на Съветския съюз

СПЕЦНАЗ. Тайната армия на Съветския съюз
  • Автор:  e-vestnik, Превод от руски Иван Тотоманов
  • Дата:  
    09.09.2018
  • Сподели:

Новата книга на Виктор Суворов представя „Факел експрес“

 

 

 

Виктор Суворов (Владимир Богданович Резун) е роден на 20 април 1947 г. През 1974 г. завършва Военно-дипломатическата академия към Генералния щаб на съветската армия, непосредствено след което е изпратен в Женева, където в продължение на четири години работи в резидентурата на съветското ГРУ (Главно разузнавателно управление) под прикритието на дипломат, акредитиран в ООН. През 1978 г. поисква политическо убежище във Великобритания, за което е осъден задочно на смърт чрез разстрел от Военната колегия на Върховния съд на СССР.

 

 

Присъдата му не е отменена и до днес.

В. Суворов живее и преподава в една от военните академии на Великобритания.
Носител е на множество висши държавни награди на различни страни, професор хонорис кауза на Варшавския университет, почетен член на Международната академия за наука, образование, индустрия и изкуства в Калифорния, която го удостоява със златен медал на името на Алберт Айнщайн „За изключителни заслуги“, получил и „Специалната награда за цялостно творчество, ускорило демократичните процеси в Европа“ на Съюза на журналистите в България „Подкрепа“.

В. Суворов е автор на бестселърите „Аквариумът“, „Освободителят“, „Ледоразбивачът“, „Денят М“, „Последната република“, „Очищение“, „Разгромът“, „Самоубийство“, „Сянката на победата“, „Вземам си думите назад“, „Тя се казваше Татяна“, „Крахът“, „Майката на дявола“, „Основи на шпионажа“.

Частите със специално предназначение (Спецназ/СпН) на съветското военно разузнаване са една от най-големите военни тайни на Съветския съюз. Според замисъла на военното командване те би трябвало да играят ключова роля в бъдещата ядрена война със Запада и тъкмо затова дори самият факт на съществуването им се пази в най-строга тайна. Задачата на тези части е в навечерието на войната и в първите ѝ часове и дни да извършват разузнаване и диверсии в тила на противника, така че да осигурят успеха на настъпателните операции на Въоръжените сили на СССР и на неговите съюзници, които ще нападнат врага с цялата си мощ. От тази книга ще научите как и защо в Съветската армия са създадени частите със специално предназначение и какви задачи са изпълнявали, какви хора са подбирани в частите на СпН и как се е провеждала бойната подготовка на войниците, сержантите и офицерите от СпН, как съветското командване е планирало да използва частите и съединенията на СпН в бъдещата война със Запада.

За първи път документалното изследване със заглавие СПЕЦНАЗ излиза във Великобритания през 1987 г. Заради пазения в дълбока тайна термин и частите със специално предназначение (СпН), чието съществуване Главно разузнавателно управление отказва да признае, нито едно издателство не се осмелява да го публикува в оригинал. В бившия СССР книгата се разпространява нелегално в превод от английски. Едва днес тя вижда бял свят и в Русия на руски – но вече основно преработена и допълнена от автора.

В българското издание, което „Факел експрес“ пуска от печат непосредствено преди руското, читателят ще намери своеобразно продължение на знаменитите книги на Виктор Суворов „Аквариумът“ (1997) и „Основи на шпионажа“ (2016). „Своеобразно“, защото ще научи някои нови, потресаващи подробности не само за методите на работа на най-могъщото военно разузнаване в света, но и за превъплъщенията на вездесъщия Спецназ в Путинова Русия. И не само в нея. Тук публикуваме глава 13.

Агентурата на Спецназ

1
С думата „агент“ наричаме завербуван чужденец.
Офицерът от съветското разузнаване, който вербува агентура и работи с нея, се нарича разузнавач.
Агентурата (добиваща, подсигуряваща, специална) се вербува както от централния апарат на ГРУ, така и от Разузнавателните управления на фронтовете, флотовете, групите войски и военните окръзи.
В тази книга ще говорим само за специалната агентура, тоест за агентурата на Спецназ.
Да започнем от стратегическо равнище. Да си представим дипломатическата резидентура в Женева например. Резидентурата е под прикритието на Постоянното представителство на СССР в ООН и други международни организации в Женева.
Територията на Постоянното представителство е територия на СССР. Над белокаменната сграда се развява гордо знамето със сърпа и чука. На територията на представителството действат законите на Съветския съюз. Територията е оградена със здрави стени, има системи за сигнализация, има камери – видими и скрити.
Нападение срещу Постоянното представителство, а също и срещу дипломатите, е равносилно на нападение срещу Съветския съюз – с всички произтичащи от това последици.
Охраната на Постоянното представителство е от офицери от Гранични войски на КГБ. Тези млади момци със звания от лейтенант до капитан са заместник-началници на гранични застави. Пращат ги тук за по две години. Естествено, ходят цивилни, оръжието им (до картечници РПК и ПКМ включително) не се вади на показ. Те имат право да използват оръжие за защита на дипломатическото представителство също както то се използва за охраната на свещените граници на великата ни родина. Излизането им в града е ограничено: може в неделя, при това на организирани групи. По един, и то по вечерно време – а, не.
В централната сграда има много и различни неща. Тук са кабинетите на посланиците на трите държави – членки но ООН – Съветския съюз, Украйна и Белорусия. (Русия не е член на ООН до момента на разпадането на Съветския съюз. Останалите 12 републики на Съветския съюз също не са членове на ООН до края на 1991 година.)
Освен кабинетите на началниците в централната сграда са разположени работните помещения на останалите дипломати, има голяма зала за приеми, кинозала, малка кинозала, библиотека и така нататък. В съседните сгради са резиденцията на посланика, жилищата на тези, които не излизат в града, спортната зала, басейнът, невероятно разкошен магазин с невероятно ниски цени, гаражите и всичко останало.
Но да се върнем в централната сграда и да отворим една най-обикновена врата, същата като всички други. Зад тази врата има още една, от бронирана стомана. След нея има стълбища нагоре и надолу към три коридора: към референтурата, към резидентурата на КГБ и към резидентурата на ГРУ.
Референтурата е защитена, и то как! Вратата не може да се разбие, стените също. В референтурата има три помещения: на МВнР, на КГБ и на ГРУ.
Във всяко от тези помещения има сейфове, а също така апаратура за шифроване и връзка. Тук работят радисти шифровачи. Всяка от трите структури си има свои сейфове, свои шифри и своя апаратура. Всичко най-важно може да бъде унищожено във всеки миг, при това само за миг. Сейфовете са специални – с кислородна бутилка и елементарно запалително устройство. При опасност шифровачът натиска едно копче и всичко в сейфовете пламва и изгаря.
Американците не подхождат така. През 1979 година някакви си фанатици превзеха посолството на САЩ в Техеран. Нахлуват на територия на САЩ, а въоръжената охрана на посолството не им оказва никаква съпротива, никой не стреля, всичките тайни на американската дипломация и американското разузнаване са в ръцете на нападателите, никой дори не мисли да ги унищожава.
В Съветския съюз цареше ужасна бъркотия във всичко – но не и в опазването на държавните тайни. При евентуално нападение граничарите са длъжни да стрелят до последния патрон, да се държат до последната граната. И докато нападателите ги избият и след това разбият бронираната врата на референтурата, всички тайни отдавна ще са се превърнали в разнасящ се в атмосферата пушек.
Апропо, съдържанието на въпросните документи няма да изчезне, понеже в Москва има копия.

2
Освен референтурата зад първата бронирана врата има две резидентури: на КГБ и на ГРУ.
Тези две резидентури са един вид автономни републики. Във всяка може да се влезе само ако се справиш с бронираната врата. Обаче няма да намериш нищо. Когато почва работа, всеки офицер се обажда на шифровача и той му носи от референтурата запечатано куфарче с документи. Щом си свършиш работата, пак викаш шифровача и му връщаш куфарчето.
Нямам какво да кажа за резидентурата на КГБ, понеже не знам нищо за нея, но резидентурата на ГРУ търси, намира, проучва, проверява и вербува агентура – и работи с нея.
Агентурата е два вида – добиваща и подсигуряваща. Добиващата събира документи и образци. Подсигуряващата провежда финансови операции в интересите на военното разузнаване, по различни начини се сдобива с документи (паспорти, шофьорски книжки, различни дипломи и справки и т.н.), поддържа конспиративни квартири и адреси, участва в намирането на хора, които си струва да бъдат вербувани.
Но ето че идва моментът, когато агентът, добиващ или подсигуряващ, е изчерпал целия си агентурен потенциал. Казано с прости думи, пенсионирал се е и вече няма възможност да прави онова, което е правил досега. Тогава могат да го оставят да си живее на спокойствие и да го посъветват да забрави какво, как и кога е правил.
Или пък могат да го направят агент със специално предназначение – агент на Спецназ.

3
Въпрос: че какво толкова полезно може да направи тая пенсия? Защо ни е?
Ха!
„Пенсионираният“ добиващ или подсигуряващ агент е полезен дори с това, че е затънал до гуша в предателство. И няма начин да отиде в полицейския участък и да си признае греховете.
А ползата от него е огромна.
В Съветския съюз има много бригади, полкове, отделни отряди и отделни роти Спецназ. Като почне войната и нашите хуманни, човечни главорези стъпят на вражеска територия, кой ще им помогне, кой ще ги нахрани, кой ще ги приюти?
Накратко: нашите бойци и командири си служат в бригадите, батальоните, отрядите и ротите Спецназ и изобщо не подозират, че през същото това време някой изобщо не спи, обикаля из Цюрих, Амстердам, Мюнхен, Неапол и така нататък, търси удобни за десант места, търси пътища за отстъпление и укрития. След което всичко това се нанася на подробни топографски карти с подробна легенда и пояснения къде са полицейските постове по пътищата, къде са строго охраняваните обекти, които трябва да се избягват, за да не се вдигне тревога, и къде са още по-строго охраняваните, които трябва да бъдат нападнати на всяка цена.
Но и това не е всичко. Специалните групи на Спецназ имат нужда от специална поддръжка. За което се вербува агентура, условно наречена „стопани“ или „хазяи“.
Възможностите на офицерите от РП Спецназ да вербуват чужди граждани в родните им страни са ограничени, така че тази задача се изпълнява от офицерите от стратегическото разузнаване, които работят в съответните чужди страни под различно прикритие.
Да си представим ситуацията: по време на война или тъкмо преди началото на войната във вражеския тил са прехвърлени стотици диверсионни групи на Спецназ. Крият се в горите, търсят ги с кучета, хващат ги, убиват ги. Част от тези групи изпълняват някаква особено важна задача. За тези особено важни групи още в мирно време трябва да се създадат някакви убежища, където да могат да се укрият за известно време.
Ето ви възможен вариант за такова убежище. Извън града, в гората, има малък хотел. Държи го някакъв старчок. Отдавна е пенсионер и поради възрастта си не подлежи на мобилизация по време на война. Лично той няма да убива никого и нищо няма и да взривява. Просто една тъмна нощ на прозореца му се чука по определен начин и той отваря вратата на мокрите си и мръсни гости. Самия него много го е страх от евентуална война – уж де – и затова отдавна си е направил в близката горичка убежище с водопровод, отопление и тоалетна. Между другото през втората половина на ХХ век това беше много доходен бизнес. Имаше много фирми, и големи, и малки, които предлагаха типови проекти за противоатомни убежища. И това се приемаше за нещо нормално.
Та значи, този пенсионер си е направил такова убежище и всички отдавна са забравили за това. Понеже той е отсякъл няколко дървета да запречат пътеката до убежището, разпръснал е и семена от къпини например. Къпините растат бързо и задушават всичко. И точка. Не е направил нищо противозаконно, не е нарушил никакви закони.
Подобно предварително подготвено място е идеално за временно пребиваване на групата на Спецназ. Първо – гората е на две крачки. Има откъде да дойдеш, има и къде да изчезнеш.
Всички разходи са платени от миролюбивия съветски народ. Не е зле собственикът на хотелчето да има и хубава кола. Хубава в смисъл високопроходима, от типа на ландроувър.
Че какво толкова, какво противозаконно има в това? Абсолютно нищо.
И ето че избухва война и от гората се появяват някакви добре възпитани хора, живеят няколко дни в мазето на убежището и след като излапват всичките запаси кренвирши, изчезват неизвестно къде. Възрастният собственик на хотелчето не може да съобщи на никого, понеже неканените гости са му счупили телефона, прерязали са жиците и са му взели и джипа.
Не е виновен за нищо, нали? Никой не може да го обвини за нищо.

4
Друг тип агентура на Спецназ са „рейдовиците“. Те не са агенти в точния смисъл на думата, понеже са съветски граждани, а агентът по определение е гражданин на чужда държава. Въпреки това те също се водят агентура на Спецназ, понеже не са военнослужещи в редовните части.
„Рейдовиците“ действат по един, по двойки или на малки групи. Задачата им е да нанесат удар по енергетиката (електростанции, трансформатори, далекопроводи), по язовирни стени и канализация, по тръбопроводи, мостове и тунели – тоест по големи обекти на инфраструктурата, които не могат да се охраняват непрекъснато във всички точки.
Ръководството на ГРУ подготвя удари, които освен че трябва да нанесат огромни икономически и военни загуби, трябва и да предизвикат силен психологически шок сред населението на големи райони. Пример: не само взривяването на стена на голям язовир или на нефтохранилище, но и дори прекъсването на важен далекопровод може да усложни значително живота на много хора.
Сметката е проста: ако противникът започне да охранява постоянно и строго всички такива обекти, това ще откъсне огромни сили на армията и полицията от изпълнението на преките им задължения. Което за нас е положителен резултат.
Ако ли пък противникът не хвърли огромни сили за охраната и отбраната на обектите на инфраструктурата си, ще изгуби войната.
„Рейдовиците“ се подбират от националните малцинства на Съветския съюз. На територията на страната живеят немци, кюрди, гърци, турци, унгарци, корейци, китайци, финландци и още много хора от най-различни националности. Офицерите от РП на Спецназ преравят безброй досиета, за да намерят хора, които биха могли да привлекат. Щом намерят подходящ обект, го проучват и после го викат на разговор.
Чуждестранният произход е плюс и се цени високо. Но защо ръководството на ГРУ е сигурно, че такъв човек ще служи предано на комунистическата власт?
Че защо да не служи? Ако погледнем историята, ще намерим сред преданите служители на режима цял интернационал. На всички комунистически режими вярно и предано са служили германци, унгарци, румънци, британци, американци и какви ли не други родоотстъпници.
И във всичките покорени от комунистите страни се намират хора, готови да служат на този, който плаща. Така че чуждият произход изобщо не означава, че въпросният другар няма да служи предано на Москва.
Двете основни изисквания към „рейдовиците“ са:
– добра физическа подготовка;
– оправдано присъствие в дълбокия тил по време на война.
На тези две изисквания на първо място отговарят спортистките. За тях ще поговорим по-долу. Тъкмо затова офицерите от РП на Спецназ обръщат на прекрасната половина на човешкия род особено внимание.
И значи намираме подходящия човек и пристъпваме към подготовката. Той продължава да си работи на работното място – подготовката я правим през свободното му време; или пък му намираме нова работа, на която да не трябва да е на работното си място от девет до пет.
Подготовката на такъв диверсант е сложна работа.
Той трябва да бъде запознат с видовете взривове и как да ги използва. Това първо.
Второ, трябва да му се създаде легенда и да му се изготвят необходимите документи. Нали по време на война ще е на вражеска територия и ще трябва да може да докаже кой и какъв е и как се е озовал на съответното място.
Освен това още в мирно време трябва да се измисли и да се подготви начин за прехвърлянето му в тила на врага. Вариантите са много: от скок с парашут до минаването на границата или фронтовата линия пеша.

 

Прочетена 145 пъти