Бернхард Лайсмюлер: Магията, наречена марионетна опера

Бернхард Лайсмюлер: Магията, наречена марионетна опера
  • Автор:  Епицентър.бг
  • Дата:  
    09.08.2018
  • Сподели:

Марионетната опера на Линдау, Германия, за първи път гостува в България. Поканата идва от фестивала „Моцартови празници“, чиято тематика в това XIV издание – в памет на наскоро напусналата ни прима Христина Ангелакова, артистичен директор, беше подчинена на марионетката – новият оперен герой.

 

 

И по-конкретно, предложение за тяхното участиедава оперната певица с над 50-годишна кариера,Снежинка Аврамова, една от основателките на Фестивала и до днес член на Организационния комитет, но иначе живееща в Германия.

 

 

Тя също е на мнение, че куклената идея е добре да се развие за цвят в програмата. Дори вижда как след няколко години биха могли да направят паралелно и фестивал на марионетни опери от цял свят.

 

 

Спектаклите бяха в читалище „Заря 1895” на град Правец по два – на операта „Вълшебната флейта“ и балета „Лебедово езеро“. В сайта немските гости https://www.marionettenoper.de/ вече има информация за гостуването им в България „Juli 2018: Gastspiel in Bulgarien“.

 

 

Lindauer Marionetten oper е създадена през 2000 година от Бернхард Лайсмюлер и вече имат около 450 кукли, в репертоара им влизат 8 опери („Травиата“, „Кармен“, „Хензел и Гретел“, „Севилският бръснар“…), две оперети и балет. Заглавията са постоянни в програмата им, а ако някоеот произведениятаес по-дълга пауза, го възстановяват.

 

 

 

- Когато замисляхте Вашата марионетна опера, кое беше водещо:музиката или куклите?

- Традицията е стара. Марионетният театър в Италия първоначално е бил за възрастни. В Милано имаме колеги, които сега притежават правата от самия Джузепе Верди за изпълнение на негови опери. Стара традиция към която се обърнахме, и наистина започнахме първо с опери.

 

 

След 10 години имахме смелостта да пробваме балетен спектакъл с нашата хореографка Jutta Mähr. Разбира се, искахме голям класически балет и съответно изборът падна върху „Лебедово езеро“. Тази продукция беше най-сложна в осъществяването. Имаме около 100 фигури, за да разказваме историясамо върху музика, без текст. Подготовката: правенето на куклите, на реквизита, цялостното оборудване, след това шест месеца репетиции, ни отнедве години и половина. Аз по-рано съм бил балетист, затова желанието ми беше голямо най-после да направим и една балетна постановка.

 

 

- Използвате случайни записи или специално изпълнени?

 - Използваме записи, които са на пазара и не са правени специално за нас. Търсили сме записите да са добри в текстово отношение, да пасват към куклите по настроение. При „Лебедово езеро“ беше подобен проблем, трябваше да търсим записи, които отговарят на определено темпо, което куклите могат да направят. 

 

 

- Доста трудно сте създали публиката си.Ако в началото сте играли пред околодесетина души, сега Ви знаят и гледат 130-150 000, а имате и общество около Вас „Приятели на театъра“. Разкажете как преобърнахте публиката, за да излезе от класическите си интереси и да започне да възприема, а и да стане последовател на нещо съвсем ново?

 

 

- В главата на хората марионетката обикновено е свързана с деца. 2-3 години ни трябваха да възпитаме своята публика и да се преборим, че нашите спектакли не са за деца. И не се възприемат от децата. Предлагаме те да влизат в публиката от 8 години нагоре. Смятаме че въздейства възпитателно, когато децата бъдат въведени в този медиум – класическа музика и музикален театър.

 

 

- Как успяватe толкова малко хора да се справятe с толкова много кукли, които ръководите?

- Магия. 10 души са кукловодите. Обикновено играят между 5 и 8 души. „Лебедово езеро“ за 6 души. Сценографията, смените на картините, правят само те. Това може да функционира единствено когато всеки знае къде, кога точно да направи всяко движение. В концепцията която развиват, когато на сцената са много кукли, трябва да се намерят решения как да бъдат осъществени определени намерения. Един кукловод е в състояние да обслужва до 6 кукли. Като балетната редицавъв второ действие, която е пример.

- Как избирате кой коя кукла да води?

- Естествено, няма значение дали е мъж или жена. Според способностите на съответния кукловод му се намират и куклите.

- А 3D ли използвате, за да може тези малки кукли да ги виждаме като големи?

- Не. Куклите са оригинал. Няма никакви допълнителни помощи. Няма 3D, просто защото съотношението между тях и цялата сцена е изчислено пропорционално и се получава това въздействие. Ако застане един нормален човек до куклата на сцената, тя ще изглежда много по-малка.

- А колко е трудно да пътувате по турнета?

- В Линдау имаме стационарна сцена. Тя си стои там. Тази сцена, която тук (в България) ползваме е само за пътуване. Ако трябва да опиша практически, имаме условия да си подредим нещата, готови сандъци.

Имаме технология на товарене на багажа – знаем къде, какво, кога, как, като се изпрати определен тип или големина камион, има технология на товаренето на реквизита, цялата сцена също – всичко е разглобено. Предварително проверяваме къде може да бъде направено представлението и там си построяваме сцената.

- Поддържате ли контакти с други подобни на Вашия куклени театри, които също правят опера?

- Имам колеги, с които с удоволствие контактуваме, имаме и колеги, с които никога нямаме контакт. Ние се наблюдаваме и гледаме кой какво прави. Техниката и този кръст (на който са поставени куклите) е различен при всеки театър. Не може да се сравнява с други театри. Има немска поговорка: Да сравняваш ябълки с круши.    

- Какво е следващото Ви заглавие?

- Тайна.

 

- Е, поне опера или балет?

- Запланувана е нова опера, но самите кукловоди не знаят още коя е. И никой няма да разбере скоро. В момента има първи проекти на костюми и дискусия. Костюмите са предимно класически, защото самите кукли решихме да останат в класическия стил.

Прочетена 349 пъти