Само ако бяхте чели тия книги, които цитирате

Само ако бяхте чели тия книги, които цитирате
  • Автор:  Webcafe
  • Дата:  
    31.07.2018
  • Сподели:

"Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите". Антоан дьо Сент Екзюпери и неговата книга "Малкият принц" са от онези значими творби, които остават в историята и те карат да се вгледаш по-надълбоко в живота, откривайки наистина важните неща.

 

Поне така се предполага, че е. На практика "Малкият принц" от години просто се учи в училище или се споделя от онези девойки, чиито претенции са да се покажат по-дълбокомислени и интелектуални (отколкото всъщност са).

 

Селфи с книга

 

За предпочитане цитатът да е положен върху някой красив пейзаж или арт фотография на двойка влюбени. Носи още допълнителни 10 точки за креативност и душевна и емоционална зрялост.

 

И Екзюпери, и неговият малък принц барабар с овцата му в кутия, боата глътнала слон и лелеяната роза в стъклен похлупак отдавна са преминали границата на иконичност, отвъд която дадена книга се превръща просто в източник на цитати за Facebook или описания под снимки в Instagram.

 

Тук художествената стойност няма никакво значение. Важното е да звучи достатъчно "мъдро" или поне достатъчно миличко и сладникаво. Подобно на хомо еротиката, която налъхва от повечето извадени от контекста цитати от "Мечо Пух", където той и Прасчо, просто искат да се уверят, че другия го има.

 

Истината е, че книгата тук няма никакво значение, стига да е достигнала даден култов статут, достатъчен за да може цитатите от нея да звучат особено "умно", "житейски мъдро" и "красиво".

 

Това да достатъчно за всяка кифла (от градски и неградски тип), която иска да се покаже като нещо "по-така".

 

Така че кеф ти Екзюпери, кеф ти Алан Милн, кеф ти Джак Керуак, Паулу Коелю, Хорхе Букай, Фредерик Бегбеде или каквото още там е модерно в момента. Та дори и Стивън Кинг (в последно време наистина е популярно сред кифлите да твърдят, че са му фенки).

 

Дори не е нужно книгата да е прочетена, в интернет има достатъчно публикации с "избрани цитати от..."

 

Защото звучи модерно да казваш (и да демонстрираш), че четеш и обогатяваш културния си живот с нещо повече от светски клюки и затова постваш във Facebook възвишени цитати от книги, за които някой ти е казал, че са значими. (Снимка с нацупени устни и билети за театър върши същата работа, но това е вече друга тема.)

 

Та идеята е, че щом си пуснала няколко познати вече до болка статуса с чувствено послание, вече си се въздигнала от цялата останала маса "градски принцеси" с идентични прически, идентично изпъкнали джуки, идентичен начин на обличане и разнообразен набор от идентични татуси.

 

Тогава вече ще си "четящо момиче", интелигентна красива жена, която струва много повече от всички онези останали там просто селски пръчки...

 

Въпросното въздигане над останалите е сравнително просто. Пуснеш няколко цитата от 3-4 книги, намерени в класация от типа "Книгите, които задължително трябва да прочетете през живота си", няколко полуголи селфита с книга (за предпочитане познато заглавие, ако може по-дълбокомислено - "Крадецът на книги" на Маркъс Зюсак върши страхотна работа) и готово.

 

Допълнителни точки вече се слагат и за патриотичност, така че може отбраните книги да са нещо от изучаваните български книги в училище или някакъв псевдоинтелектуален, псевдодуховен "шедьовър" като "Стопанката на Господ".

 

Схемата се прилага веднъж на няколко месеца. Статус в стил "Адът не е нищо в сравнение с яростта на измамена жена." от "Живата факла" Стивън Кинг (модерен е в момента все пак, казахме) може да се редува с клипче на мазен кючек от Plaza.

 

А на следващата сутрин снимка с гол крак, развлечена тениска, чаша кафе и небрежно поставен акцент върху корицата на "Любов" от Елиф Шафак (и отдолу надпис, че неделя е ден за духовна храна или някаква подобна глупост).

 

Само дето, когато става въпрос за такава духовна храна от статуси и снимки, нещата отиват към духовна анорексия.

Прочетена 154 пъти