Средновековието е наречено „тъмните векове" още от Ренесанса, който оттласква Европа от „мрачното хилядолетие" чрез завръщане към античните ѝ корени. Интересът към Средновековието в последните години обаче не само доведе до силен разцвет на научната медиевистика, но и до широк публичен интерес. Телевизионните сериали нерядко са твърде успешни именно със средновековни теми. Като „Игра на тронове" и „Викингите".
Една от любопитните и днес теми е доколко масова е била практиката на изнасилванията през Средновековието, дори при брак. Пол Стъртиван, гл. редактор на Public Medievalist, обаче напомня, че изнасилванията са разпространена практика в историята на цялото човечество и съсредоточаването върху само един исторически период по темата може много лесно да изкриви картината за това колко често е имало изнасилвания и доколко приемливи са били те в тази епоха.
Стъртиван взема за повод разгорещени дискусии в интернет от сцена от 6-и епизод на 5-и сезон на „Игра на тронове", в която Рамзи Болтън изнасилва Санса Старк в първата им брачна нощ. (Една блогърка преброи над 50 изнасилвания в „Игра на тронове", и то в сериите само до 2015 г.) Изследователят казва, че доколкото жената се е считала за изцяло принадлежаща на мъжа си, това не е било нещо ненормално. Нито пък самата тя го е считала, колкото и да ѝ е било неприятно, за нещо не особено в реда на нещата, възползвайки се в същото време и от положението си. Но изнасилването като цяло е нелегитимно за църквата и за традиционните порядки. Особено сред по-богатите и по-знатните и особено когато така се отнема девствеността. Не за друго, а поради унизяване на достойнството на други мъже, на които тези жени принадлежат – като бащи или като годеници. Браковете често са се уговаряли много преди половото съзряване и изнасилването преди брак буквално „разваляло стоката". Разбира се, това продължава да е валидно и в следващите епохи.
Историкът от Стокхолмския университет Фредерик Юнгквист, който има две научни изследвания за изнасилванията през Средновековието, твърди, цитиран от независимото датско издание за наука Videnskab.dk, че в Скандинавия изнасилванията през тези векове не са били повече, отколкото през последвалите ги две столетия – XVI и XVII в. А медиевистът от университета в Осло Ханс Орнинг добавя, че културата от епохата на викингите е била култура на честта и жените са били много важна част от нея. Т.е. изнасилването е било не просто нападение над конкретната жена, но и над цялото общество, на което тя принадлежи.
Сериалът „Викинги-2" също внушава, че изнасилванията са били съвсем обикновено нещо през Средновековието. Католическата църква, която е имала сериозно влияние в Скандинавия, смята за престъпление всяка извънбрачна активност и изнасилването се е смятало за много сериозно престъпление, така че няма как да е било твърде разпространено, опонира изследователят Юнгквист. А в исландските саги изнасилването съществува само при нападение над враговете – за да обезчестиш мъжа-противник, изнасилвайки жена му. Ханс Орнинг подкрепя това твърдение, базирайки се на историческите извори – писмените средновековни свидетелства за изнасилване в огромната си част са свързани с желанието едни мъже да оскърбят други мъже. А да изнасилваш жена си в вкъщи, би било голяма глупост. Разбира се, съвсем друго е било положението с прислужничките, доколкото те са нещо като роби на своя феодал. Специално за Скандинавия обаче Орнинг изтъква, че през Средновековието почти не е имало робство, а за Норвегия още се спорело дали изобщо е имало феодализъм.
