Как да ги четем

В предколедната суматоха се чу по-трезв глас: „Да подарим книга!". Смислено звучи такъв призив сред рекламни слогани за мобилни устройства, за бяла и черна техника, сред обяви за падащи цени на пържоли, мезета и питиета от търговски вериги.
Да скъсаме веригите си (търговските), стига сме робували на материалното и да помислим за духовното – да подарим книга!
Книга, но коя?
Навремето поетът сатирик Марко Ганчев написа епиграмата „Детски книжки": „Пенчо бре, чети! / Пенчо не чете! / Как да ги чете? / Ами, че те...".
Като родител на подрастващ аз също се тревожа, че личният ми подрастващ не отваря книга. И все му повтарям: „Бре чети!".
Един ден го гледам – чете. Зарадва се бащиното сърце. Но за кратко – докато мярнах заглавието – „Дръндьо"...
– Я иди да играеш! – му рекох, щом видях и съдържанието. – Стига се дрънди!
Сигурно и вие си имате „Дръндьо" вкъщи – нищо чудно, това е най-продаваната детска книжка за последните десет години. Не е една, а цяла серия. Като серийните убийци – така действа на детската фантазия.
Фантазията може да бъде поразена и с фентъзи. А напоследък и с книжки за оцветяване. Не само за деца, повече възрастни купували книжките за оцветяване.
Европейските директиви наложиха стандарт – на хранителните стоки пише какво съдържат – колко мазнини, белтъчини, въглехидрати. Дали има оцветители, стабилизатори и набухватели. Видно е колко Е-та красят етикета...
А на книжното тяло няма етикет за вредни съставки.
В магазина на едно място пише „сирене", а на друго „имитиращ продукт". Имитация на сирене, на кашкавал, на масло.
Не е ли време и на книгите да се поставя етикет „имитиращ продукт"?
Имитиращи книги има, защото има имитиращи писатели. Един иска да прилича на Дан Браун, друг – на Реймънд Чандлър, трети – на Джоан Роулинг.
Като казах писатели, у нас те стават все повече. В момента на пръсти преброявам пет писателски съюза, докато свърша броенето, може да са станали шест. С общо число – над две хиляди членове. Две хиляди български писатели, а книгите излизат в тираж 500.
Значи на един читател се падат по четирима писатели. И вече е по-правилно да се казва не писателят Еди-кой си имаше среща с читатели, а читателят Еди-кой си се срещна със своите четирима писатели.
Иначе писателският занаят е със затихващи функции. Трудно е на писател да изхранва семейство. Той и себе си не може да изхрани, ако разчита на продажби.
Така е у нас, така е и по света. Високите тиражи не са за онези, които добре пишат, ами за други – които добре продават. В повечето случаи не книги, а имитиращ продукт.
Освен търговските акули в морето от литература се явяват и пиратите.
– Имал си нова книга – ми казва познат, срещнат на улицата. – Откъде да си я сваля?
– Абе как ще сваляш! – ми иде да му кажа. – Аз мога ли да отида в магазина и да си сваля от щанда кило сирене? Сваляйте мацки, сваляйте правителства, но не и книги!
Но не го казвам – няма смисъл. Никой не е могъл да се справи с пиратите – дори и в миналото, когато са ги бесели по мачтите. Днес няма как – отмениха смъртното наказание.
Но в заключение искам да кажа това, с което започнах:
– Подарете книга за празника!
Може пък да уцелите...
Михаил Вешим

Станете почитател на Класа