Българските граждани са лъгани многократно през последните десетилетия и затова искат да знаят с какво новата държавна политика ще превъзхожда сегашната некомпетентна и корумпирана политика. Искат да знаят дали пак не ги залъгват, че ще превърнат България в Балканска Швейцария.
В следващите редове представям контурите на проект за политика за икономическо и социално развитие на България през следващите години, като демократична европейска държава.
А. Икономически и социални приоритети и цели на България:
Препоръчвам България да си постави 5 приоритетаи 18 най-важни цели. Приоритетите са:
Ограничаване на престъпността, корупцията и мафиотизацията;
Ограничаване на бедността и острото доходно разслоение;
Предотвратяване на демографската катастрофа;
Създаване на висококачествено здравеопазване и модерно образование;
Ускорено развитие на съвременна индустрия, енергетика, земеделие и високотехнологични материални услуги;
Препоръчваме следните най-важни цели:
1.Ускорено повишаване на БВП на човек от населението.
Препоръчваме сценарий Е– постигане на 75-80% от средното равнище в ЕС към 2050 г.
2. По-висока заетост на работната сила и по-ниска безработица.
3. По-високи доходи и потребление. Сега сме последни с около 25-30% от средното в ЕС. В 2040 г. трябва да се стремим към 60-65%.
4. Ограничаване на престъпността и корупцията.
5. По-справедливо разпределение на доходите.
6. Развитие на модерна индустрия, земеделие и материални услуги.
7. Повишаване на инвестиционната активност.
8. Създаване на съвременна енергийна база на икономиката.
9. Създаване на съвременна комплексна инфраструктура.
10. Всеобщ достъп до качествено здравеопазване.
11. По-високо качество на образованието и ограничаване на неграмотността.
12. Смекчаване на демографската криза.
13. Ограничаване на емиграцията от България.
14. Ограничаване на демографското ограбване от богатите страни.
15. Подобряване на социалната защита на най-нуждаещите се.
16. Подобряване на регионалното развитие и местното самоуправление.
17. Опазване на околната среда.
18. Подобряване на националната, битовата и личната сигурност на гражданите.
Б. Икономически и социални политики за постигане на посочените цели:
Препоръчвам такива политики в 32 направления. Ето някои от тях:
1. Нова политика по собствеността в икономиката.
Необходими са крути мерки, между които на първо място са простор за всички видове собственост (държавна, частна, кооперативна) и завръщане на държавата в управлението на икономиката – не само като регулатор, но и като собственик-оператор на стратегически обекти и дейности.
Разбира се, не желаем връщане към типа държава от близкото минало, която командваше всичко – от игла до конец. Още по-малко запазване на сегашния авторитарен вид пародийна феодална държава в която всички решения се вземат произволно от един неграмотен човек и се налагат за изпълнение от папагалски парламент. Демократичната държава и истинският пазар трябва да се допълват и да си помагат взаимно, както е в Западна Европа, а не да се противопоставят. Няма на света държава, където всичко се решава от пазара. Нито пък държава, където всичко се управлява от една некомпетентна личност от център.
2. Политика на ускорен догонващ растеж на БВП.
В икономическото и социалното си развитие изоставаме от най-напредналите държави с много десетилетия. През последните 30 години изоставаме все повече и от източноевропейските страни. За смекчаване на тази изостаналост нямаме алтернатива, освен ускорен догонващ икономически растеж. Растежът трябва да бъде 8-9% средногодишно през следващите десетина години; 7-8% през второто десетилетие; 6-7% през третото. И запазване на този темп през следващите десетилетия.
3. Основен двигател на догонващото развитие е конкуренцията и многообразието във формите на собственост и стопанисване.
Не е вярно, че частната собственост е винаги ефикасна, а държавната - винаги неефикасна! Но и не всяко държавно упрвление, както посочихме по-горе, е автоматично ефикасно. Авторитарната държава, каквато е България, е класически пример за стопански хаос, бедност, престъпност и корупция. Най-бедната и най-корумпираната в ЕС.
Българските власти трябва да преустановят приватизацията. Няма икономическа логика да се приватизират нормално работещи, успешно конкуриращи се на пазара публични предприятия. Не трябва също да се приватизират силно социално ориентирани стопански дейности, естествени монополисти, дейности обслужващи националната сигурност и отбраната.
Коопертивната собственост беше погрешно ликвидирана преди три десетилетия. Наложително е тя да се възстанови през следващите години.
В преобладаващата част от общините комуналните и другите социални дейности (отопление, осветление, водоснабдяване и канализация, транспорт, ремонт, чистота и т.н.) бяха приватизирани или отдадени на концесия на частни фирми. Отвориха се възможности за масова корупция на общинските власти при избора на концесионери. Кметовете и общинските съвети се превърнаха в изпълнителни директори на вземани от други стопански и социални решения. Общинската собственост и стопанисване трябва да бъдат възстановени в повечето случаи. А прозрачността на тяхното управление – рязко повишена.
Желателно е да се създаде и собственост на трудовите колективи в стопанските предприятия ако работещите го желаят. Това е форма на собственост с голямо бъдеще през следващите десетилетия.
4. Необходима е активна инвестиционна политика.
Към 2007-2008 г. инвестициите бяха 27-28 млрд. лева, а през 2019 г. – 19,5 млрд. лв. Бруто капиталообразуването за основен производствен капитал у нас е три пъти по-ниско от средното в ЕС и е най-ниското в ЕС. А без инвестиции няма икономически растеж.
Опитът на най-бързо растящите икономики в света показва, че за продължителни периоди от 15-20 и повече години инвестициите трябва да нарастват 2,5-3,0 пъти по-бързо от прираста на БВП. Чрез политика за трайно висока инвестиционна активност, при инвестиционен мултипликатор от 3-4 пъти, се създава материална основа за висок догонващ растеж от 8-9%.
Държавата трябва да играе важна роля за повишаване на инвестиционната активност не само като регулатор, но и като пряк участник в инвестиционния процес, с изграждането на големи държавни или държавно-частни структуро-определящи предприятия. За целта следва да се създадат целеви държавни или държавно-частни инвестиционни фондове за индустрията, земеделието, инфраструктурата, регионалното развитие, за демографското развитие, за науката и иновациите, за опазването на околната среда.
5. Нова структурна политика.
Макар че връзката между производството и потреблението е двупосочна, в крайна сметка производството се осъществява, за да задоволява някакви потребности. През следващите години се очакват много съществени промени в потреблението. Това ще поражда дълбоки промени в производствените структури.
Желателно е да се подобрява и структурата на вноса чрез увеличение на високотехнологичните инвестиционни стоки за ускоряване на растежа и модернизация на икономиката. Би трябвало да намалява делът на най-луксозните вносни потребителски стоки. Обществото ни трябва да направи своя избор. За предпочитане е по-бързото развитие, а не задоволяването на прищевките на шепа най-богати хора. Така са постъпвали на времето в Япония, Южна Корея, в Западна и Южна Европа и други нови пазарни икономики.
6. Нова научна и иновационна политика.
Иновационният потенциал на България ще се предопределя от: разходите за изследвания и разработки, заетият с това персонал, степента на защита на интелектуалната собственост, отвореността за международни връзки и от финансирането на научно-изследователската дейност.
Необходима е дългосрочна стратегия за иновационна дейност. Тя следва да очертава перспективите за развитие на българската наука, основните научни направления, научните ниши за разработки от световна значимост, развитие на научните изследвания в БАН, в Селскостопанската академия, в университетите. Желателно е да се създаде Държавен фонд за наука и иновации с начален капитал от 500-600 млн. лева, с възможности за растеж и за прерастване в държавно-частен фонд.
7. Нова енергийна политика.
Модерната енергетика е сърцевина на всяка икономика и на обществото. Предстои създаването на съвременна структура на енергетиката и особено на електроенергетиката. Предстоят големи промени и в източниците на горива за енергетиката и особено за електроенергетиката. Развитието на ядрената електроенергетика у нас трябва да се възобнови възможно най-скоро, като най-солидна база на електроенергетиката. Като допълнителен ресурс ще се развива производството на електричество от възобновяеми източници: водни, слънчеви, вятърни и други. По понятни причини, те ще играят само спомагателна роля.
Многообещаващо перспективно направление е масовото прилагане на енергоспестяващи технологии в икономиката, домакинския сектор и в топлоизолацията на сградите. Неговите перспективи са неограничени.
8. Активна регионална политика и местно самоуправление.
Регионалното измерение е един от ключовите елементи на икономическото и социалното развитие. Особено когато трябва да се съчетава с ускорено догонващо икономическо развитие. Защото ускореното развитие предполага форсирано развитие на някои региони с най-добри условия, като Софийския, Пловдивския, Варненския, Бургаския и т.н. и по-бавно развитие на други: Северозападния, Североизточния, Югоизточния, Родопския и други. С други думи, засилване на различията във вътрешното регионално развитие.
Трябва да се изработят комплексни програми за дългосрочно развитие на най-изостаналите региони към 2025 и 2030 г. и средствата за тяхното постигане. На национално равнище да се създаде специален регионален инвестиционен фонд с първоначален годишен капитал от 1,0-1,5 млрд. лева, който да предоставя ежегодно безвъзмездни инвестиции за проекти на публична конкурсна основа. Успешно регионално развитие не е възможно без ефикасно местно самоуправление. Местните органи на селско, общинско и областно равнище да се избират от местното население и да са подотчетни пред него, а не пред местните феодали.
9. Нова държавна концепция за ускорено развитие на индустрията
Нейното спешно изпълнение трябва да започне от 2020-2021 г. До 2030, 2040 г. и следващите години индустрията да се развива с изпреварващи темпове - около 10-11% (над заложените общи за икономиката за целия период 7,5-8,0%). Ускореното развитие на индустрията да се гарантира с активно участие на държавата и на държавно-частното начало. Както вече подчертах, държавата да участва не само като регулатор, но и като оператор със собствени структуроопределящи индустриални проекти.
Динамиката на преструктурирането ще се премества все повече от междусекторната към вътрешносекторната зона, т.е. отрасловите, вътрешноотрасловите и продуктовите структури. Потенциалът на вътрешносекторните промени е много голям, особено в продуктовите структури.
Вниманието ни трябва да се съсредоточава все повече върху производството на по-сложни машини, съоръжения, електротехнически и оптически машини и съоръжения, транспортни съоръжения, сложни химико-фармацевтични продукти, екологично чисти земеделски продукти и други подобни. За финансиране на ускореното развитие на бъдещата модерна индустрия трябва да се създаде Държавен фонд за индустриални инвестиции с първоначален капитал около 2,0 млрд. лева. Фондът да расте през следващите години, като е желателно да прерастне в държавно-частен с ориентация към финансиране на високо технологични продукти.
10. Нова аграрна политика.
Българското земеделие е в окаяно състояние. Около 100 групи лица сега получават 70% от европейските субсидии на единица площ обработваема земя. Над 75% от тези пари са в зърнопроизводството. Разпределението на аграрните евросубсидии по получатели в България е крайно несправедливо. През 2021 г. следва да се приеме национална програма за бързо съживяване на земеделието, с фокус върху производството на плодове и зеленчуци, лозарство, екологично чисти хранителни продукти и животновъдство, за сметка на зърнените култури.
През 2021 г. да се създаде Целеви държавен инвестиционен фонд за земеделие с първоначален капитал от 1,0-1,5 млрд. лева. Тези средства да се разпределят по подотрасли и продукти. Фондът следва да прерастне в държавно-частен и да се увеличава по обем през следващите години. Ресурсите да се предоставят като кредити от Българската банка за развитие с преференциални условия.
Да се насърчава създаването на различни форми на земеделски кооперации на доброволна основа – производствени, изкупвателни, търговски, транспортни, взаимоспомагателни, финансови и други. Да се ограничават посредниците, като кооперативни изкупвателни фирми на производителите довеждат продукцията си до тържищата и дори до крайните потребители на дребно.
В структурата на крайната продажна цена на дребно производителите да получават поне 50-60%, за разлика от настоящите 10-15%. В някои случаи и по-малко. Огромният дял се присвоява сега от посредници, част от които са паразитни. При нужда държавата да въвежда временни минимални изкупни цени за някои продукти.
Да се ускори възстановяването и модернизацията с държавни средства на разграбените магистрални напоителни и отводнителнии системи с помпени станции, на малки и средни язовири за напоителни цели, а също и на системите за защита от градушки, които трябва да се разширят и да останат държавни. Към 2025-2027 г напояваните земи да достигнат около 10 млн. декара, а към 2030 г. – около 20 млн. декара. По преценка на специалистите потребността от напояване в земеделието ще расте в нашата географска зона през следващите 20-30 години.
11. Нова външноикономическа политика.
Необходима е по-активна политика за стимулиране на износа. Структурата на износа ни е неблагоприятна. Много висок е делът на суровините и на първично обработените стоки, а също и на ишлемето. Нищожен е делът на високотехнологичните продукти.
Масово се изсичат – законно и незаконно, българските гори. Голяма част от суровата дървесина се изсича и изнася. Част от горските пожари. Това е неизгодно от икономическа гледна точка и деструктивно от екологична. Настояваме много по-голяма част от добитата дървесина да се преработва у нас. От износа на преработени продукти ще се получават 5-10 пъти по-големи приходи. Да се въведат незабавни ограничения за износа на сурова дървесина поне за 15-20 години.
Преобладаващата част от нашия износ е със страните от ЕС (66,4% през 2019 г.) и със съседните ни страни. Междуотрасловата и вътрешноотрасловата ни търговия с тези страни ще нараства. Приоритетни експортни продукти през следващите години могат да бъдат: дрехи, обувки, лекарства, козметика, електричество. В средно и дългосрочна перспектива към тях следва да се добавят: храни, машини, текстилни материали, кожи, нефтопродукти, цимент.
Трябва да се проучат възможностите за въвеждане на нетарифни ограничения за вноса на плодове, зеленчуци и грозде от трети страни, извън ЕС с по-благоприятни природно-климатични условия от нашите. Ние никога няма да можем да се конкурираме с тези страни по природно-климатични причини. Пролетта там идва 1-2-3 месеца по-рано. Нормалните температури за отглеждане на плодове и зеленчуци на открито са по-благоприятни с по-ниски разходи. А последствията ще бъдат трагични за нас. Трябва да се вземат драконовски мерки за ограничаване на огромния контрабанден внос.
България следва да разчита на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и в бъдеще. Нашите власти обаче трябва да играят по-активна роля в тяхното насочване по производства и райони. Да не се допускат ПЧИ с очевидни спекулативни цели и във вреда на националните ни интереси.
12. Нова политика по здравеопазването.
Нашето здравеопазване е в дълбока системна криза, която не може да бъде разрешена с половинчати мерки. Здравеопазването трябва да се превърне в приоритет над приоритетите в България на дело, а не декларативно, както е сега.
Това означава бързо и съществено повишение на финансирането през тези години. Рязко трябва да се увеличи делът на разходите на НЗОК за финансиране на зъболечението. Необходима е ускорена покупка на модерна диагностична и друга медицинска апаратура за болнична и предболнична помощ. Наложително е съществено и бързо повишение на заплатите на медиците. Минималната заплата на лекарите към 2021-2022 г. следва да бъде поне около 1600-1800 лева. Наред с всичко друго, това ще ограничи изтичането на наш медицински персонал към чужбина.
Болниците трябва да престанат да се третират като търговски дружества. Работата им да се оценява по лечебната дейност, а не по финансовите им баланси.По това има единно мнение всред специалистите от години. Промяна обаче не настъпва, поради намесата на користни интереси.
Нашите медици се справиха успешно с последната вирусна криза. Въпреки лошото им третиране от държавата и от някои пациенти през изминалите години, те останаха верни на Хипократовата клетва. Държавата трябва да пристъпи веднага към радикална комплексна реформа на здравеопазването, като подобри рязко финансовия и обществения статут на медиците в нашето общество. Това може да помогне за намаляване емиграцията на медиците и за завръщането на част от тях, работещи по света. От сведенията по короновисусната криза научихме, че българските медици са пръснати по всички континенти, а у нас вече не достигат.
13. Радикални промени в пенсионната политика.
България е странатас най-ниски пенсии в ЕС. По-ниски и от пенсиите в съседните страни. И тук сме рекордьори с мизерията на възрастните хора в ЕС. И въпреки това, нашите пенсионери учудват Европа с робското си търпение, а българските управници - със социалната си арогантност!
Трябва да се настоява за незабавно и ускорено повишаване на пенсиите. Ако държим сметка за социално-икономичската логика, минималната пенсия трябва да се изравни с прага на бедност. Средната месечна пенсия през 2019 г. беше 386 лв. Към 2030 г. тя следва да достигне около 1400 лева, а към 2040 г. – 2600 лева. Средната пенсия обаче не е достатъчно показателна, защото зад нея се крие мизерно ниската пенсия на 1,3-1,5 млн. пенсионери.
Солидарното начало като основа на пенсионната система трябва да се запази през следващите години и десетилетия. Това обаче не е достатъчно за оцеляване на пенсионерите при сегашното тежко състояние на системата и ограничения размер на пенсионните фондове.
Наложителни са и други важни промени. Преизчисляването на старите пенсии е наложителна незабавна мярка за подпомагане на тези мизерстващи хора. Имам предвид също и постепенното повишение на пенсионно-осигурителните вноски и съотношението им между работодатели и наемен труд. Делът на работодателите трябва да се повиши.
Трябва да се приложи и допълнително пряко подпомагане, финансирано с още по-големи преки бюджетни субсидии. За предлаганата цел сегашните годишни бюджетни трансфери трябва да бъдат увеличени поне с 1,5-2,0 млрд. лева.
За преодоляване на голямото изоставане трябва да се поддържа ускорено нарастване на пенсиите. То трябва да започне още от 2021 г – с ежегодно повишение на средната реална месечна пенсия с 90-95 лв. до 2030 г., а не с 10-12 лева, както предвижда правителството.Средната пенсия за трудов стаж следва да достигне около 1400 лева към 2030 г. и 2600 лв. към 2040 г.
14. Нова политика по образованието.
Необходима е ориентация към всеобщо безплатно образование във всички степени на обучението. Бързо възстановяване на техническото средно образование. Трябва да се възстанови принципът – по един безплатен учебник за всеки предмет в цялата страна. Трябва незабавно да се увеличи приемът на студенти за бъдещи учители, особено по най-модерните направления, за смекчаване на задаващия се остър дефицит през следващите години.
Да се отмени принципът, че при финансирането „парите следват учениците“. Основанията за това са известни. Да се повиши престижността и заплащането на учителската професия. Да се отмени прилаганото през последните години по-бързо повишение на заплатите на учителите в средните училища в сравнение със заплатите на преподавателите в университетите. Сега тези които подготвят гимназиални учители в университетите получават по-ниски заплати от тях. Да се ограничи нарастването на неграмотността, особено всред циганското население и да се осигури всеобща грамотност.
Трябва да се осъзнае безспорната истина, че без високо образование и квалификация няма висок растеж. Заделяните за образование средства не са разходи. Те са най-ефикасните инвестиции за прогреса. Това е потвърдено категорично от световната практика през последните 100-150 години. Нараства важността на дигиталната грамотност. Всичко това може да се постигне само при нарастваща роля на държавата в образованието и науката.
15. Икономически и други мерки за смекчване на демографската криза.
Наложително е повишение на раждаемостта, намаление на смъртността, увеличаване продължителността на живота, подобряване възрастовата структура на населението, ограничаване на емиграцията.
Демографската криза в Европа се дължи на много причини. Българската демографска криза се дължи главно на икономически причини. Масовото българско семейство сега е с едно дете. Преобладаващата част от тях биха си родили по две деца, ако не ги потискаше бедността в най-широк план. А за голяма част от населението тази бедност е оскотяваща. В 2019 г. на една жена в родилна възраст у нас се падат 1,58 деца
Усилията на държавата трябва да се насочат към икономическо подпомагане на младите семейства – спешно и в големи мащаби. Това може да се направи чрез: предоставяне на еднократна помощ от 3000 лв. при раждане на първо дете, 5000 лв – за второ дете, 10000 лв. за трето дете и по 500 лв. за всяко следващо. (За сведение, безвъзмездната помощ при раждане на три деца в Унгария достига 33 хил. евро, плюс допълнително кредитиране при по-изгодни условия. Значителна е тя в Гърция, а и в други страни). Трябва да се предоставя еднократна помощ от 400-500 лв. в началото на всяка учебна година в рамките на основното образование, за набавяне на необходимите учебни пособия. Нужно е подпомагане на младите семейства за придобиване на първо жилище.
Да се осигурят по-високи възнаграждения за майчинство, за детски добавки, за стипендии във всички степени на образованието, за студентски и други общежития. Да се правят облекчения за бременните жени и майките. Безплатна медицинска помощ за децата и възрастните хора. Да се увеличи съществено бюджетът на Здравната каса за зъболечение. Да се повиши компенсирането за лекарствата от Здравната каса. Облагането с ДДС на лекарствата, на учебните помагала и на всички детски стоки да се намали на 5%.
Нужно е много активно държавно икономическо стимулиране по всички аспекти на демографската криза. Това е най-голямата опасност над България през настоящото столетие. Реална е опасността към 2100 г. да се върнем 200 години назад по броя на населението (виж фиг. 2).
Фиг. 2. Население на България от 1900 до 2100 година
Пояснение: Данните от 1900 до 2001 г. са от съответните преброявания на населението, за 2016 г. – по оперативни данни на НСИ, а за 2050-2100 г. – осреднени прогнози на Икономическия и Социален съвет на ООН и на други институции.
Стратегическа цел на България през следващите три-четири десетилетия трябва да бъде забавяне темповете на намаление на населението и влошаване на качествената му структура с оглед относително стабилизиране към 2060-2070 година. Нормален размер на бъдещото българско семейство трябва да бъде около 2,2-2,3 деца (при необходим минимум за просто възпроизводство 2,1 деца), с близка до нулата неграмотност.
16. Ограничаване на демографското ограбване.
Това става чрез изтичане на мозъци и на генетичен (биологичен) потенциал.Последствията са опустошителни за България и другите бедни страни. Тенденцията продължава да е силно тревожна. От България и другите бедни страни се отнема най-ценния ресурс за развитие – младите предприемчиви кадри. Чрез демографското ограбване ни отнемат много повече ресурси, отколкото ни дават от богатите държави с официалните трансфери. По груби оценки ние губим от демографско ограбване всяка година поне 4-5 млрд. щатски долара.
За мащабите на това ограбване може да се съди и от броя на новородените деца. През 1950 г. у нас са родени 182 хил деца, а през 2019 г.- само 61,5 хил. Това се дължи на намаление на живородените деца от една жена в детеродна възраст, и от намаление на броя на младите жени в такава възраст, останали в България, поради емиграцията на голяма част от тях.
17. Нова политика по доходите.
Радикално и трайно повишение на доходите е възможно само чрез ускорен икономически растеж от 7-8% в продължение на много години. Но за това са нужни огромни предварителни инвестиции, подготовка и преподготовка на 3-4 милиона кадри, радикално повишение на производителността и много време. Бързи, но по-скромни резултати са възможни само чрез по-справедливо разпределение на новата стойност между печалби и заплати, т.е. намаление на нормата на експлоатация. Към октомври-ноември 2019 г. по данни на КНСБ 73% от българските семейства живеят на или под линията на бедността. Експлоатацията на трудовите хора и на научно-техническата интелигенция в България е най-висока в ЕС (виж фиг. 3.)
Фиг. 3. Динамика на БВП и на работната заплата в България
Пояснение: горната крива показва растежа на БВП в съпоставими цени, а долната – на средната работна заплата. Ножицата между тях се разтваря във вреда на доходите.
В България няма по-голям дефицит от дефицита на справедливост. У нас се провежда масово недофинансиране на повечето публични дейности. Все още нямаме масово умиращи от глад хора по улиците, както е в някои африкански и южно азиатски страни, но има масово недохранване и в резултат на това - масово намаление на раждаемостта и на населението, масово заболяване от най-тежки болести, масова преждевременна смъртност (най-висока в ЕС), масова емиграция на около 1,5-2,0 млн. души, търсещи препитание в чужбина, масова ниска продължителност на живота, най-неблагоприятна възрастова структура на населението, най-висок процент пушещи деца и особено на момичета.
18. Нова данъчна политика.
В рамките на един 4-годишен мандат на бъдещо правителство може да се направи цялостна данъчна реформа в следните направления:
- Умерено повишение на средното ниво на данъците в посока към европейското средно равнище, без да се изравнява с него.;
- Промяна в отношението между приходите в бюджета от преки и косвени данъци, чрез увеличаване дела на преките;
- Преместване на данъчното бреме от бедните и средните слоеве, както е сега у нас, към заможните и богатите, както е в ЕС, без да се изравнява с тях. От това преместване ще бъдат облекчени 80-85% от данъкоплатците, ще се натоварят умерено 12-15% и малко по-силно около 5%;
- Отказ от „плоските“ преки данъци и преход към умерено прогресивни данъци, както е във всички цивилизовани страни, но с по-ниска прогресия от европейската;
- Запазване на 20% основен ДДС, съчетан с въвеждане на диференциран ДДС. Засега само Дания и България в ЕС имат единен ДДС;
- Въвеждане на необлагаем минимум на доходите и на печалбите. Липсата на необлагаем минимум позволява облагане и на най-бедните. Няма друга страна в ЕС без необлагаем минимум. Това е крещяща несправедливост;
- Въвеждане на семейния принцип на облагане с данък върху доходите на физическите лица, който оставя повече средства на домакинствата, спомага за повишаване на тяхното потребление и за по-висок растеж на БВП.
Трябва да се започне с постепенно умерено повишение на преките данъци: данъка върху доходите на физическите лица и корпоративния данък, а също и на данъците върху имотите и наследствата и постепенното им приближаване към средните в ЕС.
19. Отваряне на „досиетата на прехода“.
По аналогия с досиетата на сътрудниците на бившата Държавна сигурност, предлагам отваряне на досиетата на подозрително бързо забогателите през последните 30 години. Тези досиета ще разкрият много по-шокиращи факти. Трябва също да се проверят около 100-150 най-големи приватизирани или дадени в концесия обекти и при установени престъпления сделките да се анулират и виновниците накажат, независимо от давността.
Ако не бъдат предприети подобни действия са възможни непредвидими последствия в обществото, като се има предвид, че 70% от населението ни живее в бедност или риск от бедност, а 3-5% - в охолство. Нашият народ едва ли ще търпи безкрайно това безобразие.
Всички важни държавни поръчки или концесионни сделки на държавата и общините да се осъществяват при пълна прозрачност за положението на участниците, за критериите, за използваните финанси, за ползата или вредите за държавата и т.н.
20. Нормализиране на икономическите отношения с Русия, Украйна и другите страни от ОНД.
В центъра на тези отношения са връзките ни с Русия и Украйна. Икономическите отношения на България с тези страни сега са силно ограничени: износ през 2018 г. за Русия – 796 млн. лв и за Украйна – 368 млн. лв., при общ износ 56 млрд. лв., т.е около 2% от общия ни износ. Причините за драматичния спад през последните 30 години са известни. А през последните 5-6 години действат произволните икономически санкции срещу Русия.
Преобладаващата част от търговията ни с този регион е с Русия. Там са и големите възможности за разширение на търговско-икономическите, енергийните, инвестиционните, научно-техническите, образователните, туристическите, културните и други отношения .
21. Интеграцията на България в ЕС.
Резултатите от нашата 13-годишна интеграция в ЕС са противоречиви. Имаме редица придобивки, но понесохме и огромни загуби от преждевременното пълно откриване на нашата икономика за внос при ниска конкурентоспособност. Загубите ни от тоталното материално разрушаване на икономиката ни и от прахосването на безценен квалификационен потенциал на поне 1,5-2,0 милиона души с висше и средно специално образование и практически опит, не подлежат на точна оценка. Само те може би превишават 150-170 млрд. щатски долара. А може би и повече.
Преди присъединяването ни към ЕС в 2007 г. ние се надявахме, че ръководителите на общността от Брюксел ще се намесват за въвеждане на ред и законност в България, за ограничаване на престъпността и корупцията у нас. Това обаче се оказаха празни илюзии. Последният пример е поведението на ръководителите на ЕС през последните месеци по време на протестите на стотици хиляди български граждани у нас и по света, настояващи за оставките на правителството на Борисов и на главния прокурор. Както се изрази нашият президент преди около 40-50 дни, „ръководителите на съюза наблюдаваха събитията у нас със широко затворени очи“, а проглушиха света за подобни събития в Беларус, която не е член на ЕС.
Проф. Иван Ангелов
