Приходите към края на юни са намалели с 1.6 милиарда. ЕС с рекорден спад на икономиката от 14.4%

Данъчните и неданъчните приходи в бюджета към края на юни спадат с 1.274 млрд. лв. (6 %) спрямо шестте месеца на предходната година, сочат данните на Министерството на финансите за изпълнението на бюджета. Общо приходите за полугодието са 21.4 млрд. лв. или 48.3 % от годишните разчети. "Приходите се забавят вследствие на негативните ефекти върху постъпленията при всички основни данъци от кризата, породена от разрастването на пандемията с COVID-19", отбелязва министерството. Общата сума на данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 17 млрд. лв., което представлява 48.9 % от планираните за годината данъчни приходи. Въпреки това бюджетът продължава да е с излишък към края на юни. Такива са прогнозите и за края на юли.

 

 

Приходите, помощите и даренията към юли 2020 г. се очаква да бъдат в размер на 25 233,1 млн. лв. (56,8 % от актуализирания годишен разчет). Съпоставени със същия период на 2019 г., данъчните и неданъчните приходи по консолидираната фискална програма към юли 2020 г. се свиват с 1 122,0 млн. лв., докато постъпленията от помощи нарастват с 375,2 млн. лева.

Забавянето в приходите е следствие от негативните ефекти върху постъпленията при всички основни видове данъци от въведените ограничения в България и света във връзка с борбата с разпространението на COVID-19.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2020 г. са в размер на 23 507,0 млн. лв., което е 49,1 % от актуализирания годишен разчет. За сравнение разходите по КФП към юли 2019 г. бяха в размер на 22 756,3 млн. лева.

Номинално нарастване спрямо същия период на предходната година се отчита основно при социалните и здравноосигурителните плащания, разходите за персонал и други, посочват от финансовото ведомство.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена  към 31.07.2020 г. от централния бюджет, възлиза на 755,3 млн. лв.

Европейската икономика отбеляза най-силното си свиване от 1995 г. насам - откакто се води статистика. През второто тримесечие на годината, в което COVID-пандемията обхвана всички страни членки и те започнаха да предприемат ограничителни мерки срещу разпространението на заразата, спадът на БВП за страните от еврозоната е 15%, а на целия ЕС - 14.4%, показват данните на Евростат.

Отбелязаният икономически спад през първото тримесечие на 2020 г. бе по-слаб - 2.5%, а за еврозоната -3.1%, припомня Евростат.

Сред страните членки, за които към момента има данни, с най-голям срив в икономиката през второто тримесечие е Испания (-18.5%), следвана от Португалия (-14.1%) и Франция (-13.8%). Литва (-5.1%) отчита най-слабо намаление на БВП.

Най-голямата икономика в ЕС - Германия, отчита спад на БВП от 11.7%.

Данни за БВП на България за второто тримесечие все още липсват. За първото тримесечие НСИ отчете спад от 3.3%, а прогнозите на БНБ и ЕК са за свиване на икономиката ни с около 7% за годината.

Финансови експерти обаче очакват икономиките в ЕС и еврозоната да започнат да се възстановяват още през третото тримесечие на 2020 г.


В доклада си от юли Европейската комисия прогнозира, че реалният БВП на еврозоната през тази година ще спадне с 8,7 % заради пандемията от COVID-19.

 

Станете почитател на Класа