Изненадващо вносителите на законовата поправка, според която, за да публикуваме обява за краткосрочен наем на стая или жилище през онлайн платформите Airbnb и Booking, както и чрез споделяне във Facebook, първо трябва да вземем съгласието на поне половината от съседите в сградата, я оттеглиха, съобщава DNES.bg.
Предложението беше на депутатите от ГЕРБ и беше внесено между двете четения на Закона за туризма.
При окончателното обсъждане на промените обаче вносителите я оттеглиха, така че няма да се налага минимум 50% от съседите да са съгласни, за да може нечий апартамент да бъде предоставен за временно настаняване.
Българската стартъп асоциация (BESCO) приветства развитието в публикация на страницата си във Facebook: "Днес депутатите в пленарна зала по време на второто четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма, отхвърлиха непосилното предложение за 50% позволение от етажна собственост за отдаване на имот в Airbnb".
"Това беше и една от основните битки на BESCO, но има още доста абсурди, които трябва да преборим! Продължаваме усилена работа!", се казва още в публикацията.
Миналата седмица Борис Павлов, основател и изпълнителен директор на Flat Manager, каза в интервю за Bloomberg TV Bulgaria, че ако предложението за краткосрочно отдаване на апартамент под наем само при съгласието на половината от съседите бъде прието, отдаването на такива имоти през платформите Booking и Airbnb ще стане почти невъзможно.
„Има и други начини да се осигури спокойствието на съседите - чрез саморегулация“, обясни Павлов. По неговите думи в много от случаите съседите са се разбрали собственикът, който иска да отдава краткосрочно, да плаща по-високи етажни такси и допълнителните приходи отиват за облагородяване на общите части и всички така са щастливи.
„При последното предложение за регулация на сектора се създава проблем, за да се предотврати хипотетичен проблем“, отбеляза той.
Идеята да има комуникация между собственика, който отдава имота си краткосрочно, Общото събрание и останалите собственици на имоти в жилищната сграда е добра, но първо трябва да се помисли за промяна на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), разрешаваща дистанционно вземане на решения от Общото събрание или смекчаваща изискването за кворум за приемането му. Това мнение изрази пред Investor.bg миналата седмица Ламбро Попов, председател на Управителния съвет на Асоциацията на дружествата, управляващи етажна собственост (АДУЕС). За предложението на ГЕРБ първи писа Investor.bg.
„Рискуваме напълно да ограничим възможността на собствениците на имоти да ги отдават краткосрочно, тъй като това ще бъде свързано с общата воля на едно събрание, чиито механизми за вземане на решение не са съвсем прецизни. Те създават трудности при ежедневното управление на етажната собственост, а какво остава за извънредни случаи каквото е краткосрочното отдаване на имоти“, отбеляза Попов.
Ирена Перфанова, заместник-председател на Национално сдружение „Недвижими имоти“, каза в предаването „ИмоТиТе“ по Bloomberg TV Bulgaria, че в българското законодателство все още не е формулирано какво е краткосрочен, средносрочен и дългосрочен наем. Според нея обаче подобни промени не бива да бъдат част от Закона за туризма, тъй като те са свързани по-скоро със собствеността, отколкото с правата за отдаване на имот в туристическия сектор.
В края на миналата година депутати от ГЕРБ начело с председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова разбуниха духовете с предложение за задължително категоризиране на имотите за краткосрочно отдаване под наем по подобие на къщите за гости и хотелите, като при системно нарушение от страна на собственици на некатегоризирани обекти се предвиждаше спиране на достъпа до онлайн платформите.
След силния обществен отзвук изискването за категоризация отпадна и остана само вписването им в регистъра на местата за настаняване към Министерството на туризма. Заплахата за спиране на достъпа до платформите обаче остана - за две седмици при първо нарушение и 30 дни при повторно нарушаване на правилата. За нарушителите се предвиждат глоби от 500 до 5000 лв. за физическите лица, които не са търговци, а за едноличните търговци и юридически лица се въвежда имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв. Промените бяха приети от депутатите без никакви дебати с гласуването на второ четене на Закона за държавния бюджет за 2020 г.
С промени в Данъчно-осигурително-процесуалния кодекс в края на годината пък парламентът реши собствениците на имоти за краткосрочен наем да плащат патентен данък от 25 до 250 лв. в зависимост от местонахождението на обекта.
Божидарка Чобалигова, редактор Бойчо Попов
