Европейската комисия откри, че строителството на скъпа магистрала през Кресненското дефиле всъщност е напълно излишно, пише Сега. Данните и прогнозите за трафика, които България е подала в Брюксел като част от документацията за изграждането на аутобана “Струма”, показват, че в този участък от пътя е напълно достатъчно да има обикновено шосе – с по една лента в двете посоки. Това гласи писмо на ЕК, изпратено през октомври до нашето Министерството на транспорта. Писмото бе разпространено в понеделник от евродепутата Радан Кънев.
От документа се разбира още, че София се е опитала да подведе ЕК за броя на тунелите, виадуктите и мостовете, които трябва да бъдат изградени по магистрала “Струма” в най-трудната й част. Освен това българската страна е подценила вредите от строителството за местните растения и животни, някои от които са изчезващи видове и трябва зорко да бъдат пазени, разкрива кореспонденцията. Говори се и за необяснимо раздуване на разходи. Изграждането на аутобана през дефилето влиза в критична фаза, тъй като заради колосално забавяне проектът най-вероятно няма да бъде завършен в срок и може да се наложи страната ни да върне цялото усвоено еврофинансиране обратно в Брюксел.
В писмото на ЕК се посочва, че България на практика не е обосновала нуждата от изграждане на многолентов скоростен път през Кресненския пролом. Прогнозата на София за този участък, познат и като лот 3.2 от “Струма”, е, че през 2030 г. оттам ще минават едва 12 200 автомобила средно в денонощие. За сравнение в най-натоварения пътен участък в България – магистрала “Тракия” между София и Пловдив, за денонощие преминават средно по 42 614 моторни превозни средства, а в пиковия 20 юли трафикът е надхвърлил 67 000 МПС-та, показват данните на АПИ за 2018 г. По втората по интензивен трафик отсечка – между София и Ботевград на магистрала “Хемус”, средният поток е 28 230 автомобила на денонощие, при това без тировете, отклонени по обходен маршрут заради ремонтните дейности. Третата по натовареност отсечка е по пътя София – Калотина (бъдещата магистрала “Европа”). Става дума за участъка София – Божурище с 32 877 моторни превозни средства на денонощие средногодишно. Магистрала “Струма” също попада сред по-натоварените, но само в участъка Перник-Долна Диканя, сочат данните на пътната агенция. А през аутобана, който евентуално ще бъде прокаран през Кресна, дори през далечната 2045 г. трафикът ще е под 15 000 МПС-та за денонощие – ако се вярва на прогнозата на АПИ.
Такъв трафик минава за слаб и изобщо не предполага да се обслужва от магистрала. “Този прогнозен трафик е в рамките на капацитета на стандартно единично пътно платно (т.е. 1 лента във всяка посока), пишат експертите на Еврокомисията. В тази връзка те приканват българските власти да преосмислят направения избор за изграждане на магистрала през Кресна, като изтъкват и друга причина за търсене на алтернатива – екологичните ограничения (проектираното трасе през Кресна на практика нагазва в защитената зона “Натура 2000”).
Една от най-фрапиращите забележки в писмото от Брюксел е, че има разминавания между проекта на магистралата и придружаващата го оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Например според проекта ще се строят седем тунела, а в ОВОС фигурират само пет. Мостовете в проекта са с два повече от разгледаните в екооценката. Същите “неточности” са допуснати и при броенето на подлези, надлези, пътни възли и напречни връзки.
Брюксел има критики и за графика на строителството и финансирането му. Вместо да представи прогноза за напредъка по години, София е записала, че до 2023 г. “финансовото изпълнение” по проекта ще е 41 на сто. ЕК посочва още, че прокарването на високоскоростен път през дефилето ще е с много завои, а това създава риск за увеличаване на катастрофите. Не на последно място са и опасенията за биологичното разнообразие в района. Според Брюксел България подценява бъдещите вреди от строителството и трафика за птици, прилепи, таралежи и др.
19MIN. BG
