Първият митинг на зараждащата се опозиция беше пълен с плакати против Тодор Живков. Докато т. нар. реформатори в БСП свалиха Живков внимателно, с благодарности, давайки си сметка, че той още има силна подкрепа и е заобиколен със свои хора на всички равнища, на митинга на зараждащата се опозиция на 18 ноември излизат обзети от радост хора, въодушевени, че е свършил един 33-годишен едноличен режим.

По повод първия митинг на 18 ноември 1989 г. някои западни издания язвително отбелязаха, че на опозицията в България й е трябвало цяла седмица след падането на Живков, за да го организира. Предния ден, на 17 ноември, т. нар. реформатори в БКП, които свалят Живков, организират от името на Отечествения фронт друг митинг пред Народното събрание, който също събира огромна маса народ. Това става в деня, в който на сесия на Народното събрание е свален Тодор Живков като държавен глава. Сесията се предава директно по радиото и телевизията. И за пръв път от трибуната на парламента прозвучава остра реч против Тодор Живков – от Славчо Трънски, депутат, легендарен някогашен партизански командир, репресиран по време на сталинизма, изтикан в глуха линия по време на живковото управление. Думите му сякаш дават сигнал да избухне официално недоволството от свалянето на Живков с благодарности и да започнат критиките за управлението му.

На онзи митинг пред парламента оперната знаменитост Гена Димитрова пее химна пред около 70-80 хил. души.
На площада пред храма “Св. Александър Невски” на 18 ноември 1989 г. се събраха, по различни оценки между 50 и 100 хил. души, а според някои между 100 и 150 хил. души. Като разглежда човек днес снимките, не може да не се замисли какъв ли процент от присъстващите на площада са емигранти, и как много от ораторите, които олицетворяваха зараждащата се опозиция, станаха политически противници.

Днес някои изказвания на митинга изглеждат смешни и наивни, но тогава възторгът беше голям. Митингът гласува например вот на доверие на Петър Младенов – новият генерален секретар на БКП – за срок от една година. Единственият оратор, който се изказа, че дава ограничен вот на доверие на Петър Младенов, беше Румен Воденичаров, тогава председател на Независимото дружество за правата на човека, по-късно застанал против СДС, станал и кандидат за вицепрезидент, заедно с Велко Вълканов срещу Желю Желев. Но тогава, на митинга, когато Воденичаров нарече Петър Младенов с обръщението “господин”, и когато каза, че трябва да се върнат имената на турците, тълпата се развълнува, започнаха освирквания и недоволство.

Подобни вълнения от трибуната предизвика и Петър Гогов, прекарал дълго време в затвора като политически. Той спомена някаква неясна реплика „Стига вече с кожите на комунистите по стените”, с което също възбуди недоволство и леко освиркване. Организаторите отзад го подканиха да свършва по-бързо.

Първите лица на промяната бяха предимно интелектуалци – писатели, философи, учени. Днес почти никой от тях няма място в политиката.

Първият митинг на зараждащата се опозиция на 18 ноември 1989 г. Снимка: Иван Бакалов

 

На снимките се вижда как всеки чете предварително написано слово. Тогава почти нямаше оратор, който да говори директно пред множеството.
Само месец-два по-късно хората, които говориха на митинга, ще започнат да се делят. Дотогава обединени срещу режима, те застават в различни партии и движения. Това е първият шок от демократичните промени. На митинга на новосъздаденото СДС на 10 декември се появяват лозунги “БКП в Сибир”, хора късат партийните си книжки и оратори призовават за съд.
Към момента на първия митинг, ЦК на БКП веднага възстановява в партията изключените Георги Мишев, Копринка Червенкова, Марко Ганчев и др. Отначало те приемат “помилването”, но по-късно напускат партията.

Нагласите у хората след падането на Живков са консервативни, те не одобряват по-агресивните искания и обръщения от опозицията. Започва острото противопоставяне между сини и червени. По-либерално настроените в СДС, които се опитват да създадат такава партия, отпаднат. Срещу бившата компартия се оформя по-радикален антикомунизъм.
Противопоставянето и създалият се двупартиен модел прави прехода към демокрация тежък и бавен, с много недомислия, във време, когато държавата е докарана до фактически фалит.

Днес, 30 години по-късно, повечето хора са недоволни от постигнатото и обезверени от мъчителен преход. За това време над 2 млн. души са емигрирали в чужбина и млади хора продължавата да емигрират.

Няма кой да напълни вече площада, липсва и кауза, която да го напълни…

Радой Ралин говори пред митинга. Снимка: Иван Бакалов

Лозунги на първия неформален митинг на 18 ноември 1989 г. Снимка: Иван Бакалов

18 ноември 1989 г., пл. „Св. Александър Невски“. Снимка: Иван Бакалов