България продължава да се обезлюдява, липсват промени, какво да се прави?

България продължава да се обезлюдява, липсват промени, какво да се прави?
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    22.10.2019
  • Сподели:

Един анализ в „Болкан инсайд“ за страните от Централна и Югоизточна Европа отрежда на България най-тежкото положение в перспектива до 2050 година. Прогнозата е направена на база на икономически растеж и условия, и екстраполиране на данните за емиграцията в последните 30 години. Според тях населението на България през 2050 г. ще намалее с 39% спрямо 1989 г. Това ще рече България да остане с население около 5,4 млн. души.

Към момента спрямо 1989 г. населението у нас е намаляло приблизително с 20% и вече е малко под 7 млн. Процесът на емиграция продължава. Младите хора заминават, раждаемостта спада.

Това е най-драстичното обезлюдяване в европейска страна въобще. За сравнение населението на Чехия ще намалее за този период само с 3%, затъналата в криза Гърция – също с толкова, толкова са предвижданията и за бедната Северна Македония.

Анализът е озаглавен „Довиждане Балкани: регион с критичен демографски срив“. Всъщност най-критичен е сривът в България. На предпоследно място е Румъния, за която прогнозите са населението да намалее с 30%. Сърбия – минус 24%, Полша – минус 15% и т. н. – виж графиката. Същевременно населението на Австрия ще нарасне с 16%.

 

 

През Терминал 2 продължават да заминават българи за ЕС, за да работят в технологично развитите страни. До миналата година около 10% от елитните ученици в България заминаваха за чужбина, през тази година са 15 %, т. е. извличането на човешки капитал се засилва.

Какво става у нас

на фона на прогнозите за драстичното обезлюдяване?

Водещи инвеститори се въздържат да инвестират в България дори и при тези ниски лихви. Търпим разочарования за пропуснати стратегически инвеститори.
Засега правителството стимулира вътрешното потребление чрез увеличение на заплатите на държавните служители и на учителите.

Но като се имат предвид глобалните тенденции в световната икономика, нещата логично ще се влошават и в България. Според BNP Paribas, Германия вече е в рецесия, а еврозоната се намира на прага й. МВФ пък понижи прогнозите си за световния икономически растеж – за четвърти път за девет месеца.

Очаква се и голяма промяна в ЕС, като се финализира излизането на Великобритания и се преустроят бюджетът и финансите. Преди всичко – финансирането от ЕС по линия на еврофондовете. Там се очаква да има промяна, а България е силно зависима от европарите. Друго, което би повлияло, са плановете на ЕС за повече сигурност, което ще пренасочи европейски ресурси към сигурност и въоръжаване.

За да спре обезлюдяването, трябва да видим и наченки за по-сериозни

реформи в България – в пет основни области

Първо – административна реформа, т.е. промяна в публичните разходи, които се отнасят до издръжката на държавната администрация, на цялото чиновничество, което доста се разрасна напоследък.

Друга важна област е данъчната реформа. Не се вижда намерение за понижаване на ДДС, и/или да се въведе и диференциран ДДС за стоки и услуги от първа необходимост, лекарства, храни, също и книги, което е широка практика в другите европейски държави. Това би оставило у хората повече пари за потребление и ще намали възможностите за кражби от ДДС.

Като антикризисни мерки трябва да ограничим преразпределението през държавата, като би било добре ограничаването до 35% и привеждане на данъчните ставки в съответствие с този показател.

Много закъсняла за България мярка е въвеждане на необлагаем минимум малко над минималната заплата.

Друга област е реформа в образованието. Трябва да реформираме като цяло системата в образованието ни, така че да се наблегне много повече на качеството, а не на количеството.

Реформа в здравеопазването – ако монополът на НЗОК се запази и през следващите години, тези хронични проблеми ще продължат. Сега монополът на Здравната каса е една от основните причини да е винаги на дефицит.

Пенсионна реформа. Демографията в България е неблагоприятна, трудовоактивното население намалява, това е проблем за осигурителните системи. Намалява населението, а при намаляващ брой на потребители би следвало много по-бързо, изпреварващо, да се движат нагоре доходите, за да се компенсира спадащото потребление. Иначе това, че се предвижда постепенно увеличение на минималната заплата, е добре, но в същото време България пак остава на последно място в ЕС по минимална заплата (и заплати въобще).

Не се променя възможността у нас да се промени чувствително в обозримо бъдеще стандартът на живот и доходите. Това е причината за продължаваща емиграция от България.

И по минимална пенсия ще останем на последно място, защото и там няма да има драстично покачване. Продължаваме в руслото на неголямо изменение. Просто се движим инерционно и за следващите години. Затова и прогнозите ни отреждат обезлюдяване до под 5,5 млн. жители към 2050 г.

Не се виждат някакви мерки в посока увеличаване на преките инвестиции, а те са критично важни за развитието на икономиката ни, а не само да е зависима от еврофондове и от държавни поръчки.

Емигрантите ни са изпратили в България 624 млн. евро

за първата половина на 2019г. А за същия период преките чуждестранни инвестиции у нас възлизат на 457 млн. евро. Българските емигранти имат по-голяма роля за икономическото развитие на България от чуждите инвестиции. Парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаната от БНБ статистика, тъй като в нея не се включват донесените пари в брой.
С парите в брой привлечените средства от емигрантите и сезонните, и временни работници, вероятно достигат между 1,5 и 2 млрд. евро годишно. Преводите от българи в чужбина през миналата година са се увеличили с 8,6% спрямо предходната година.

Растежът на потреблението на домакинствата до голяма степен се дължи на парите, които емигрантите и гастарбайтерите вкарват в България. Стимулираното потребление с тези средства пък крепи възможността да отчитаме икономически ръст.

 

Румен Гълъбинов

Прочетена 299 пъти

Станете почитател на Класа