България, Гърция и Кипър бият тревога заради увеличаващия се брой мигранти, пристигащи в Югоизточна Европа. В съвместен документ те настояват и за по-голяма финансова подкрепа.
Германският вътрешен министър Хорст Зеехофер наскоро договори с Франция, Малта и Италия някои основни положения за разпределянето на бежанците в ЕС. Други страни обаче се почувстваха пренебрегнати и предприеха контраофанзива.
Заради нарастващия брой на мигрантите в Югоизточна Европа, три страни по южната граница на ЕС - Кипър, Гърция и България - бият тревога. Атина, Никозия и София посочват в съвместен документ, писан за днешната среща (8.10) на вътрешните министри от общността, че не се обръща достатъчно внимание на маршрута на бежанците през Източното Средиземноморие.
България, Гърция и Кипър искат нов механизъм
Трите загрижени страни настояват да се изработи механизъм, по който мигрантите от външните граници на общността да се преразпределят към държавите от вътрешността на ЕС.
Въпросните държави се позовават на принципната договореност за спасяване на мигранти от региона на Централното Средиземноморие, постигната през септември между Германия, Франция, Малта и Италия. Това споразумение обаче облекчава само Италия и Малта, на не и България, Гърция и Кипър.
Плановете на трите държави, подписали документа, не срещат обаче особена подкрепа сред станалите страни-членки, пише в тази връзка ДПА. Ситуацията с бежанците е катастрофална - най-вече в Гърция и Кипър, където бежанските лагери просто се пръскат по шевовете. Над 10 000 мигранти от Турция са пристигнали на гръцките егейски острови само през септември.
През първите 9 месеца от годината общо 46 546 бежанци са успели да се прехвърлят от Турция в ЕС - с 23% повече, отколкото през същия период на 2018. От тях 45 020 са пристигнали в Гърция, 1 336 - в Италия и 190 души в България, се казва в поверителен документ на ЕК, цитиран от вестник „Велт ам Зонтаг“. Най-многобройна е групата на афганистанците, следвани от сирийците и иракчаните.
Ситуацията е тревожна, твърдят от София, Атина и Никозия
Макар сегашната ситуация с бежанците да не се доближава до тази от 2015 и 2016 година, когато беше пикът на бежанската вълна към Европа, в София, Атина и Никозия я смятат за тревожна. Те очакват тенденцията да се задържи в средносрочен план - заради войната в Сирия, например.
Трите страни подчертават значимостта на Споразумението за бежанците, сключено с Турция, и призовават страните по него да изпълняват своята част от сделката. Освен това те пледират ЕС да засили финансовата си подкрепа за страните от Източното Средиземноморие.
