България-та зад Дунава

България-та зад Дунава
  • Автор:  Кристи Валентинова Поглед Инфо
  • Дата:  
    14.10.2018
  • Сподели:

В Южна Украйна вицепрезидентът Илияна Йотова посети осем села и три града с компактно българско население

Красиво изписани, като че изрисувани, думите сполука, език, вяра, народ. Благозвучна и чиста българска реч. Въздух, който трепти от вечните ни български народни песни. Земя, която се разтриса от българските народни ритми. Пословично българско гостоприемство…

 

 

Далеч от България, на 500 км, на североизток, отвъд Дунава, в Украйна няколко български села 200 години съхраняват спомена за родината на своите прадеди. „Вие стъпвате по свещена земя! Тук има много история, тя не е само в границите на България“ – с тези думи 93-годишният Генадий Коев посреща вицепрезидента Илияна Йотова и водената от нея делегация в село Задунаевка.

 

 

Вицепрезидентът предприе посещение в районите с компактно българско население в Южна Украйна, за да разговаря с жителите и от първо лице да се запознае с проблемите им, решения на които да потърси българската държава. Защото истинският разговор е отвъд протоколните, напудрени срещи, той е с хората.

 

 

Трудно се стига до първата спирка от посещението. До селото, където е учителствал поетът революционер Христо Ботев, на практика няма път. Добре че е слънчево, в дъждовно време e мисия невъзможна да се добереш до мястото, забравено от Бога. Ремонтират пътища в Украйна – премиерът Бойко Борисов видя с очите си и инспектира заедно с украинския президент Петро Порошенко. Дали знае обаче, че до българското село Задунаевка може да стигнеш само с много упорство?!

 

 

Липсата на инфраструктура, заедно с голямата бедност са основните проблеми пред този регион, изправен пред тотално обезлюдяване. Младите и активни хора не виждат перспектива и напускат родните места. През тази учебна година в училището в Задунаевка, където живеят около 1200 души, има само 14 първолаци.

 

 

С демографската катастрофа се опитва да се справи и най-младият кмет на бесарабско село – 26-годишният Петър Добрев. Преди години радвало се на разцвет, днес Бабата се населява от малко над 700 души. Чул за посещението на вицепрезидента и дошъл в Задунаевка, за да разкаже за своето село, защото „Бесарабия също е част от България“.

 

 

А и не се случва държавник на такова високо ниво да дойде на крака, за да чуе проблемите ти.

Макар да не влиза в програмата на визитата, впечатлена от амбициозния и енергичен кмет, вицепрезидентът решава да мине и през село Бабата. На изпроводяк пита: Какво да ви донесем от България следващия път? „Само елате, защото с вас идва и моята родина“, отвръща Петър Добрев.

 

 

Илияна Йотова е категорична, че българската държава трябва да настоява пред украинските власти за развитието на местата, населени предимно с етнически българи. Политиката ни със сънародниците зад граница не може да се ограничава само до читалищната дейност и съхранението на обичаите и традициите. Българската държава трябва да работи за общи проекти, за български инвестиции в тези региони. Трябва да привлича младите хора да учат и придобият професионален опит в България. А защо не и да се увеличат квотите за прием на студенти от историческите ни диаспори в българските висши учебни заведения? Трябва да се поучим от политиката на страни като Полша, Унгария и Румъния към техните сънародници.

На думи сме големи родолюбци, но на практика не правим почти нищо. Ето пример – генералният ни консул в Одеса Димитър Тучков е закупил къщата, в която е живял Ботев в Задунаевка, и в продължение на няколко години се опитва безуспешно да я дари на българската държава. Освен това домът е почти празен, а с малко съдействие от България би могъл да се превърне в чудесно място на българщината.

Всяко от осемте български села, които посещаваме, се гордее с именити личности, със свой музей, който разказва историята на бесарабските българи преселници, със свое читалище, с културен център. Жителите ревностно пазят българските си корени и продължават да издирват из архивите в България произхода на своите родове. Запазили си и наречието, което се говори по местата, откъдето са дошли преди 200 години техните деди.

Представители на български дружества и на неделни училища в региона споделят опасенията си от изчезването на българския език. Масово родната реч се изучава в училище само по един час седмично. Липсват достатъчно учебни помагала. Ана Стоянова, учител с дългогодишна практика, от Арциз, споделя, че е голям дефицитът на българска съвременна и класическа художествена литература. Нужна е и по-висока квалификация на учителите.

Сънародниците ни в Украйна искат училище изцяло на български език. Сякаш за да отговори на това желание, на честването на 160-годишнината на Болградската гимназия премиерът Борисов съобщава „голямата“ новина, че се е договорил с украинския президент за българско училище в Одеса в замяна на украински културен център в София. И срок постави – един месец. Да видим… За всички е ясно, че дейността на неделните училища е много полезна, но тя е само подпомагаща.

Тръгнахме от Задунаевка, където слуха ни галеше прекрасен български език. Във всяко следващо село той все повече се смесва с украински и руски фрази. Надежда, че българският език ще оцелее, откриваме в думите, с които ни посреща единадесетокласничката Злата от село Криничное: Дор език е жив, народ не умира.

Цел на етническите българи в Украйна е да съхранят българския език и те очакват подкрепа от страна на българската държава, както заяви Антон Киссе, депутат в украинския парламент и председател на Асоциацията на българите в Украйна, която тази година отбелязва своята 25-а годишнина. Часовете по български в училище не са достатъчни, нужна е много работа у дома, в големите градове обаче все по-малко българчета говорят български. „Ако днес не повдигаме тези въпроси, ще загубим българската диаспора“, алармира кметът Петър Добрев на среща в село Бановка с кметове от региона.

Новият закон за образованието буди тревога сред българите в Украйна. Под благовидни формулировки се крие опасност съвсем да се ограничи изучаването на малцинствени езици. Ето и още една причина за реализирането на идеята на Илияна Йотова за създаване на Български културен институт по примера на „Сервантес“ или „Гьоте“ – да се съхранява и разпространява българският език.

Готвената административно-териториална реформа крие опасност да размие компактността на българското етническо население. „Позицията на България по тези въпроси е последователна и категорична. Президентът Румен Радев постави проблемите пред украинския си колега Петро Порошенко, с когото се срещна миналата година в рамките на Общото събрание на ООН, и получи уверения от него, че няма да бъдат ограничени правата на българите в Украйна. Ние, от президентската институция, стоим зад вас“, уверява вицепрезидентът на всяка среща с нашите сънародници - в селата, в Одеса, Измаил и Болград, където участва в честването на годишнината на Болградската гимназия.

За да устои на тихите асимилационни процеси, българската общност в Украйна трябва да бъде по-сплотена. Необходима е и по-активната роля и участие на общността ни в отношенията между България и Украйна на междудържавно ниво.

Безпределна любов към прародината изпитват българите в Украйна. България е в сърцето ми! България е моето всичко – с тези думи ни изпращат сънародниците ни. Хем ти е мило, хем в душата се прокрадва и нотка тъга. Колко от нас, българите вътре в географските граници на Родината, бихме могли да изречем тези думи?! За колко от нас България – онази държава, която прогонва децата си, изоставила е бедните и онеправданите, е всичко? За българите в Украйна България си остава мит и блян, нея те наричат България-та. Тя е единствена. Мечтаят да дойдат в своята прародина, но не да я използват като мост към Западна Европа, получавайки българско гражданство. Бленуват да живеят в България. Онази с Терминал 2.

„И да пазите Отечеството ни“, ни заръчва почетният жител на Задунаевка Генадий Коев. Това послание отеква в съзнанието и емоцията държи здраво за гърлото дълго след като сме преминали границата и сме у дома. В Родината…

Прочетена 218 пъти