Държавата и моралната криза

Държавата и моралната криза
  • Автор:  Илиана Иванова, Изгубената България
  • Дата:  
    16.09.2018
  • Сподели:

В статия от 1933 г. педагогът и психолог Цвятко Петков излага вижданията си за проявите на моралната криза в българското общество и как държавата може да помогне за справянето с нея.

 

 

Икономическата криза се сочи от всекиго. Мнозина мислят, че тя все пак ще се изживее. Но моралната криза е по-дълбока и тя ще се изживее по-трудно.

Че съществува морална криза е безспорно. В какво се проявява тя? Преди всичко в това, че в нашата страна се шири общо недоволство от всичко, недоверие към всичко (към частни организации и към държава, към наука и изкуство), озлобление на всички против всички, готовност за саморазправа и липса на съзнание за обществена и морална дисциплина. По-нататък, моралната криза се проявява в стремежа на лица, организации и партии да се наредят те лично, без да държат сметка за интересите на другите, без да държат сметка за закон и съвест.

 

 

У нас все повече си пробива път убеждението, че силата и властта винаги се отъждествяват с правото и закона.

Без да изчерпвам, моралната криза се проявява и в убеждението, което все повече се затвърждава, че никой не се грижи за широките народни маси, че управлението означава произвол и, следователно, ние отиваме към гибел – народна и държавна.

Естествено, държавата, която е най-силната и висша организация в нашата страна, не може да остане спокойна пред опустошението на моралната криза. Толкоз повече, че целият стопански и частен живот е под влиянието на държавата: черква и училища, банки и кооперации, земеделие и занаяти са в пълна или частична зависимост от държавата.

И затова с право се поставя въпросът: може ли държавата да допринесе за излекуването на моралната криза? Като имам предвид, че много от елементите на моралната криза са в тясна зависимост от проявите на държавата, на въпроса мога да отговоря само утвърдително. Как ще направи това държавата? Преди всичко, като поиска законите, които тя сама е създала, да се изпълняват и прилагат спрямо всекиго, без оглед на състояние и политическа принадлежност. В нас вече е убита вярата в изпълнението на законите и всеки смята, че те важат само за слабите, да ги нарушат.

На второ място, време е да се разбере, че държавата като раздава материални и морални блага, следва да ги раздава съгласно със законите, способностите, подготовката и работата на заинтересованите. У нас все повече си пробива път мисълта, че вървим по обратен път – блага и място на бездарното, неподготвеното и порочното.

На трето място, държавата следва да стане напълно демократична във всичките си прояви. Днес над нея тегне убеждението, че тя е партийна или е в услуга на малцина, а за здравето, културата и бъдещето на народа никой не се грижи.

Лошото отношение спрямо интелигенцията също засилва моралната криза. За нейна сметка често се насърчава полуинтелигентът или невежеството, като по-удобни за личните интереси на управниците.

Зачитането единствено на партийния ценз, когато се търсят лица за едни или други длъжности или постове, е онази вечна язва у нас, която постоянно подхранва моралната криза.

Липсата на стабилност в държавните служби и учреждения и вечната смяна на лицата при всеки политически повей, понижават авторитета на държавата. Обратното. Заздравяването на длъжностите ще позволи да се цени държавата и да се твори, а това ще се отрази само благотворно върху живота. Днес една десета от времето и силите на държавните работници отиват за отбиване на напор, дебнене, безпокойства и др. под.

Интересите на народа, културата му и на самата държава налагат моралната криза да се излекува. Но това ще стане само при най-живото участие на държавата. Защото моралната криза у нас носи в недрата си елементи и на държавна криза. И да си затваряме по-нататък очите пред тази действителност е детска самоизмама.

 

Цвятко Петков, „Вестник на вестниците“, юни 1933 г.

Прочетена 138 пъти