Къде е доброто, хора? Всеки ден чувам едно и също – катастрофи, корупционни скандали, жертви по пътищата, протести, убийства, бедствия.
И се питам, къде отиде доброто? От кога българите не са имали повод за радост.
От 94-та ли? Или от „амнистията” на кравата Пенка? Как така в тази държава нищо добро не се случва, а политиците ни убеждават, че страната се развива и българите живеят все по-добре? Как така милиони българи напуснаха родината си, след като е толкова хубаво? Как така дори бежанците не искат да останат тук и бягат от България, след като имаме икономически растеж и малък бюджетен дефицит? Как така хем сме добре, хем народа загива? Как така всеки ден поредният чужд инвеститор напуска България, като имаме такава зверска стабилност? Как така сме най-корумпираната държава, а няма нито един осъден за корупция по високите етажи на властта? И отговора е много тъжен, хора.
Откраднаха доброто, фалираха го. Когато българите избират в продължение на десетилетия между по-малко и по-голямо зло, все зло ги управлява. Откраднаха доброто, както откраднаха и всичко друго. И затова след всеки дъжд брои труповете, а милиони бяха похарчени — откраднати за строеж на диги и укрепване на речни корита. Затова градовете ни ще бъдат под вода след всеки дъжд,
след милиарди похарчени – откраднати за водни цикли! Затова останахме шест милиона. Защото 16 милиарда ДДС потънаха в джобовете на дебелите, а осъдени няма и пари за здраве няма и болниците фалират.
Защото ни управляват престъпници, които използват властта само за лично забогатяване, а социалната пенсия за старост е 135 лева. Защото за Пеевски държавата плаща по два милиона и 400 хиляди на година само за охрана, а за децата с увреждания пари няма. Защото има милиарди за Белене, а пари за онкоболните няма. Защото Борисов, Пеевски и Цацаров превърнаха държавата ни в кочина. А в кочината усмивки няма, има само схеми, лъжи, далавери и грабеж.
И ако искаме отново усмивките и доброто да се завърнат по земите български злото трябва да бъде изринато.
БОЕЦ водим тази битка. Един родител от Монтана на дете спечелило награда от детска олимпиада по физика ми каза: „Не мога да се зарадвам, щото ако искам да се развива и да върви напред трябва да го загубя. Тук живот за него и за всеки кадърен и честен човек няма“.
Но живот за престъпници, мафиоти, мафиоти, комуняги и ченгета има. Не искам всяка сутрин да отварям поредното съобщение за поредното българско дете, което събира левчета, за да живее. Искам да живея в свободна страна, в която истината се говори без страх и хората да върнат усмивките си. А това с молитви не става, става с борба.
