Българската външна министърка Екатерина Захариева смята, че ЕС също носи част от вината за кризата с бежанците. Пред телевизията на ДВ тя разкритикува и факта, че не се прави разлика
между бежанци и мигранти.
Бежанците и нелегалните мигранти – това беше основната тема в днешната емисия на ТВ-предаване на ДВ „Конфликтна зона". Водещият Мишел Фридман беше поканил българската министърка на външните работи Екатерина Захариева. 26-минутното интервю се водеше на английски, а колегите от „Конфликтна зона" ни предоставиха обобщение на по-важното:
За съжаление миграцията е "най-разделящата тема" в ЕС, смята българската министърка на външните работи Екатерина Захариева, чиято страна приключи шестмесечното си председателство на ЕС.
След многомесечни дебати лидерите на ЕС постигнаха споразумение за миграцията. То съдържа предложения за изграждане на затворени приемни центрове за мигранти вътре в ЕС и за контролни центрове за мигранти извън границите на ЕС (в държави от Северна Африка и Средния изток), както и въвеждане на по-строги вътрешни проверки, които ограничават мигрантите свободно да си избират държавата, в която да поискат политическо убежище.
Първата мярка, изграждането на контролни центрове за кандидати за убежище на европейска територия, трябва да бъде доброволна, казва Захариева: „Нека бъдем искрени. Доброволно никой няма да ги пожелае."
„Външните си граници ние пазим изключително добре – не нашите, а външните граници на ЕС. Имаме и центрове, където регистрираме. Ние сме регистрирали всички бежанци, които пресичат нашата граница", казва Захариева.
Тя смята още, че ЕС носи част от вината за кризата: „Не бяхме подготвени за първата криза. Нито една държава-членка на ЕС не беше подготвена."
Мнозинството от пристигащите сега не са политически бежанци
Международната организация по миграцията през януари 2018 г. съобщи, че числеността на хората, пристигнали в Европа по море, през 2017 година е била над два пъти по-малка, в сравнение с предишната година. През Средиземно море в Гърция, Италия, Кипър и Испания през 2017 година са влезли по-малко от 172. 000 души – в сравнение с 363. 000 през 2016-та.
Според българската външна министърка, две години след най-големия прилив на бежанци и мигранти от Втората световна война насам, мнозинството хора, пристигащи в Европа сега, не са политически бежанци: „От 2012 до 2015 година 90% от хората, прекосили европейските граници, бяха бежанци. Сега вече не е така." Според нея, сега 80% са „нелегални мигранти".
Тя разкритикува водената в момента публична дискусия с упрека: „Хората престанаха да правят разлика между бежанци и нелегална миграция. А разлика има."
„Солидарност ли е, когато само държавите по външната граница приемат всички бежанци и нелегални мигранти, които искат да дойдат в Европа? Това не е солидарност", добави тя по-късно.
Повечето от бежанците не искат да остават в България, Гърция, Италия
Българският Хелзинкски комитет през 2017 година стигна до следния извод: „Вече четвърта поредна година интеграцията на бежанците в България е нулева. Нещо повече, през цялата 2017 кандидати за убежище многократно съобщаваха, че са били подлагани на словесен и физически тормоз, на нападения и грабежи близо до бежанските центрове. Тези деяния не бяха разследвани." А „Амнести интернешънъл" твърди: „Мигрантите и бежанците не получават необходимата подкрепа, това важи включително и за децата без придружител." Докладът на „Амнести" цитира кмет на български град с думите: „Мюсюлмани от Сирия са нежелани." В отговор на репликата на водещия на ДВ Мишел Фридман, че България не желае да подслонява бежанци, външната министърка каза: „Не само България не желае." Освен това обаче, добави тя, самите бежанци не желаят да оставят в България, Гърция или Италия.
Бележка на редакцията: В интервюто става дума още за антиромските изявления на българския вицепремиер Валери Симеонов, за българската позиция към Русия след анексирането на Крим и агресията в Украйна, за енергийните отношения между България и Русия, за корупцията в страната. В прикачения видеофайл можете да гледате цялото интервю на английски.
