На дузпата

На дузпата
  • Автор:  Дияна Костова
  • Дата:  
    12.06.2018
  • Сподели:

"Дори детето ми да остане на улицата, то не може да се изправи и да стигне до кофите за боклук, за да си намери храна"

 

Думи като куршуми. Изречени са от майката на 23-годишно момче с церебрална парализа, чието оцеляване "струва" 230 лева месечно според стандартите на държавната социална система.

 

Момчето вече не е дете, за да му се полага по-голяма помощ. С 90% инвалидност обаче трудно някога ще влезе в категорията "самостоятелен възрастен". На практика е напълно безпомощен без постоянната грижа на близките си, а тази грижа се оценява на по-малко от 1/2 от минималната работна заплата.

 

Това е само един от десетилетните проблеми, заради които майките на деца с увреждания разпънаха палатков лагер в парка до Народното събрание.

 

Десет дни по-късно падна главата на министъра на социалната политика Бисер Петков "поради невъзможността да овладее създалото се напрежение във връзка с исканията на родителите с деца с увреждания".

 

Ще си кажете - я, протестът успя. Борисов пак е плакал за закуска след n-тия репортаж по темата в n-тия сутрешен блок. Прозрял е слабостите на социалната си политика, принесъл е цял министър в жертва, а оттук животът ще стане по-хубав от песен.

 

Странното е в това, че уволненият Петков беше един от малкото хора, които всъщност работеха за осъществяването на исканията на майките: 1) нови правила за оценка на индивидуалните нужди на болните (без уравниловката, по която работи ТЕЛК) и 2) директни плащания за наемане на лични асистенти вместо формално осигуряване на всевъзможни консумативи по централизиран списък, които в много от случаите са напълно ненужни и безполезни.

 

В задачата се пита - тогава кому беше нужна оставката на Бисер Петков на първата година от мандата му? Дали причината е "неовладяното напрежение", или не съвсем?

 

Размествания в кабинета обикновено се правят по три причини: за да се освежи физиономията на правителството, да се отстранят некадърниците или да се изпреварят щетите от надвиснала рейтингова криза.

 

Да уволниш социалния си министър - който отговаря пряко за бюджет от 1,5 млрд. лв. и косвено за още 11 млрд. лв. от държавното обществено осигуряване - не е точно "козметична" промяна.

 

От друга страна - едва ли Бисер Петков може да бъде обвинен в клатене на кабинета "Борисов 3". Можем да се сетим за поне четирима министри, на които оставките им се подават от джобовете.

Цецка Цачева се ползва с минус 19,9% "обществено одобрение", още преди въоръжени рецидивисти да избягат от подопечния й Централен софийски затвор.

 

Валентин Радев (министърът с пиратската превръзка) вече дори не си прави труда да се извинява за гафовете на МВР след поредния "ювелирен" провал.

 

Здравният министър Кирил Ананиев за 7 месеца успя да се забърка в извънредна актуализация на бюджета заради спора за финансирането на новите лекарства, а малко след това фактически обезглави Здравната каса.

Да споменаваме ли случая с Теменужка Петкова, която през март беше в оставка, а през май - рестартира АЕЦ "Белене"? А факта, че Ивайло Московски още оглавява Министерството на транспорта?

 

Тогава става третата опция: рекламният ефект.

 

Бисер Петков е "прост" доцент по икономика, прекарал 15 години от професионалния си живот в системата на социалното осигуряване, без да допусне нито един запомнящ се скандал. Ами, там му е грешката. Прекалено умен е за тази работа.

Не е Мая Манолова, която натрупа по-висок рейтинг от Румен Радев с писане на законопроекти всякакви, без да има право на законодателна инициатива и без да се съобразява с финансов министър над главата си.

 

Не е и Корнелия Нинова, която щяла да дарява по 600 лв. на месец за болни хора, откакто майките с колички окупираха Народното събрание - нищо, че майките с колички протестират срещу системата, от която и Нинова беше част като бивш председател на Комисията по социалната политика.

 

Но скъса ли Бисер Петков от залъка си? Не скъса. Дузпа.

 

Най-големият му проблем май е в това, че не е Слави Трифонов. Не може да извади "бенда" на МТСП и да напълни О2 Arena в Лондон, за да дари приходите от билети за благотворителност. Бившият здравен министър Николай Петров поне свиреше на акордеон...

 

От друга страна - май е по-добре, че Бисер Петков не пропя. Последния път, в който го чухме висш държавен служител да реве на синбек "Назад, моме Калино", КТБ фалира.

 

Петков сигурно няма да остане без работа - съветнически постове в кабинета на Борисов има за всички от сърце. Но вместо да изпише вежди, оставката му ще избоде много очи. Достатъчно е да попитате какво мислят майките от палатковия лагер, които всъщност изгубиха една от малкото си преки връзки за комуникация с, правителството.

 

Сега системата се връща с 12 месеца назад - докато следващият "на дузпата" се научи през коя врата се влиза в министерския кабинет.

Прочетена 305 пъти