През 2013-та година „Атака“ се бори със зъби, нокти и патетични слова за удължаване на мораториума за продажба на земя на чужденци. Днес министърът, чрез който Волен Сидеров официално е във властта, предлага тъкмо обратното

Датата е 22 октомври, 2013-та година, мястото е Народното събрание…

„Във връзка с възможността за придобиване правото на собственост върху земи от страна на чужди граждани и чужди юридически лица ние сме длъжни да предприемем всички необходими мерки и да не допуснем в никакъв случай разпродаването на последния неразграбен безценен български актив. Противното би било най-жестокото и ужасно национално предателство от страна на българската политическа класа.

 Разпродаването на най-ценния стратегически ресурс на българската нация на безценица би означавало и фактически край на хилядолетните ни борби за оцеляване и запазване на тази свещена за всички нас земя; умопомрачително потъпкване на паметта на българските герои, напоили с кръвта си земята, която е отгледала поколения българи, благодарение на тяхната саможертва именно за земята, която днес някои искат да разграбят. В името на целокупния български народ, в интерес на всички български граждани и техните деца, поколенията преди нас и тези след нас, на родината, на българските герои и извоюваната с кръв и страдания независимост ние от „Атака” предлагаме мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица“.

Автор на тези пламенни слова, извадени директно от стенограмата на сайта на парламента, е лидерът на „Атака“ Волен Сидеров. Преди минути той се е качил на трибуната, за да представи пред колегите си 42-рия парламент проекторешението, внесено от партията му, което предвижда удължаването на мораториума за продажба на земя на чужденци, който трябва да приключи в края на годината.

На власт в момента са БСП и ДПС, а „Атака“ изпълнява ролята на „златен пръст“ и осигурява кворума, за да може парламентът да работи. Но в този ден Сидеров и хората му са в негласна коалиция с ГЕРБ – националистите водят своята битка за удължаване на мораториума, а Бойко Борисов и хората му искат да използват момента, да натрупат червени точки в очите на електората и не на последно място – да натрият носа на управляващите.

„Какви са нашите мотиви за удължаване на срока на забраната за придобиване на земеделска земя от чуждестранни лица?“, пита в началото на дебатите Цвета Караянчева от ГЕРБ, която днес е председател на парламента. И отговаря: „Първата и много важна причина е недостигнат жизнен стандарт на българина до средноевропейския. При присъединяването към Европейския съюз вероятно оптимистичната прогноза е била за изравняване доходите на българина с тези на средноевропейския гражданин в този 7-годишен срок. Фактите обаче са други – средните доходи на българина са с 10 пъти по-ниски при условията на европейските цени на някои разходи за издръжката си. Това ще постави българския гражданин, кандидат за покупка на земеделски земи, в неравнопоставено положение за този пазар, с много ниски доходи от чуждестранните лица – членки на Европейския съюз.“

„Единствено България и Румъния нямат предоговорен преходен период. Трябва да се предприеме всичко възможно този срок да се удължи и земята да остане в ръцете на българските граждани, още повече че в последните години пазарът на земя показа устойчив ръст предвид и доходите от земеделска дейност“, продължава с патос Цвета Караянчева и добавя също така, че „според допитвания до общественото мнение на гражданите над 70% настояват да се удължи тази забрана и чужденци да не могат да купуват българска земя. Ние искаме тази забрана да остане до изравняване доходите ни със средноевропейските земеделци“.

На трибуната се качва вторият човек в „Атака“ Десислав Чуколов, който обвинява Караянчева, че… не е вложила достатъчно плам в изказването си! „Моля Ви, когато говорите за такъв важен проблем, какъвто е земята, сложете малко плам. Направете го с малко плам! Тук става въпрос за българската земя, не става въпрос за нещо друго“, гневи се Чуколов, но няма защо – ГЕРБ ще подкрепи „Атака“, а мораториумът ще бъде подкрепен.

Изказвания в подкрепа на решението правят още няколко депутати от ГЕРБ, залата е напрегната, затова спомага и куриозното разпределение на депутатските места – ДПС и БСП имат точно 120 депутати, колкото имат общо ГЕРБ и „Атака“. В залата пристигат депутати с патерици, само и само да се осигурят повече гласове. Няколко дни след успешното приемане на мораториума, след остра реакция от Брюксел, Бойко Борисов ще обяви, че депутатите му са се „подвели от всеобщата лудост“ и решението ще бъде отменено. Но все още е 22 октомври, 2013 година, а на трибуната отново се качва Волен Сидеров, който влага най-доброто от своя патос:

„Днес имаме уникален шанс да поправим грешките на миналото. Имаше много грешки, имаше и откровени предателства в политиката на редица правителства в последните 20 и няколко години, но сега, макар и със закъснение, ние имаме възможност да ги поправим! Ние имаме два начина да излезем днес от залата – с гордо вдигнато чело и да кажем: „Надмогнахме всички наши различия и взехме отговорно решение!” Другият начин е гузно да гледаме в земята и да кажем: „Нали знаете, въздържах се, защото…”. Нека да изберем първия начин – гордо вдигнати чела. Нека да излезем спокойно навън.

Нека да можем да обясним на всеки един български гражданин, че днес сме постъпили като български народни представители и независимо дали през другото време се караме, днес сме спасили българската земя, за което признанието ще дойде, аз съм убеден, уверявам Ви. Това е начинът да завършим днес плодотворно и ползотворно пленарния, парламентарния ден. Помислете го, решете го, гласувайте със сърцата си на българи и нека да покажем, че българското Народно събрание не е дума без покритие, не е кухо понятие. Днес е денят, повярвайте ми! Днес е решаващият ден, разчитам на Вас!“.

Малко по-късно решението е прието, групата на „Атака“ е на крака, обзета от бурна радост – това е може би първото голямо предложение на националистите, което се приема в парламента. Депутатите вдигат юмруци, скандират „Атака“, прегръщат се и се поздравяват. Радостта е кратка, но след завоя на Борисов и ГЕРБ и отмяната на взетото решение, Волен Сидеров контрира със стартиране на подписка за национален референдум.

„Започваме тази подписка и ще я докараме до успешен край“, обещава Волен Сидеров на 11 ноември същата година пред симпатизанти в Ботевград. „Ако съберем 500 000 подписа, ще накараме НС да дискутира и да реши да има ли референдум и тогава българският народ да се произнесе. Убеден съм, че народът на въпроса „Да се продава ли българска земя на чужди физически и юридически лица?“ ще отговори „Не“. И когато ми кажат, че това противоречало на европейския договор за присъединяване на България в ЕС, ние ще отговорим, че всеки договор може да бъде анексиран. Всеки договор търпи изменение. Това е желанието на българския народ и вие трябва да му се подчините. Това е идеята за референдума и се надявам да се включат много повече от 500 000 българи в него. Да направим тази кампания и да се види, че българите защитаваме едно от малкото неща, които са ни останали – земята!“.

Подписката е стартирана, но без обяснения новините за нея просто изчезват. По закон срокът за събирането е три месеца. След изтичането му така и не става ясно колко подписа са събрани и какво ще се случи с тях. Нищо не е внесено, темата просто потъва. Пред „Барикада“ бивши партийци разкриват, че събраните подписи са останали под необходимата бройка за разглеждане поне от Народното събрание, а в партията е спуснат „декрет“ темата да не се повдига заради провала. Времето си минава, изнизва се един междинен парламент, а в третото правителство на ГЕРБ Волен Сидеров е официално на власт като коалиционен партньор.

Датата е 11 май, 2018-та година, мястото отново е Народното събрание…

„Защо не започнем да продаваме земя? Европейците ще дойдат, ще инвестират и ще изнасят продукцията, защото имат пазари и канали за дистрибуция“.

Автор на тези слова е „министърът на „Атака“ Емил Караниколов“ – министър на икономиката в кабинета на Бойко Борисов, който управлява в коалиция с Волен Сидеров. Караниколов е в парламента и отчита пред депутатите успехите, постигнати от управлението в третия мандат на Борисов. Въпросните успехи конкретно на този министър редовно греят от страниците на партийния вестник „Атака“, а заглавието почти винаги не оставя на читателите място за съмнене чии министър е Караниколов: на „Атака“.

„Правителството се готви да отслаби ограниченията върху продажбата на българска земеделска земя на чужденци. Министерството на икономиката и планира законодателни промени, с които да се разреши на компании от Европейския съюз, получили сертификати за инвеститор от родната агенция по инвестициите, да купуват ниви. Условието е предварително да дадат съгласието си, че могат да ги изгубят, ако не изпълнят поетите инвестиционни ангажименти в 3-годишен срок“, уточнява вестник „Сега“ в репортаж от въпросно изслушване на Караниколов в парламента. Новината е отразена широко от още редица медии, но поне засега… не и от вестник „Атака“.

Продажбата на земя е една от мерките, които според Караниколов ще засилят интереса на чуждестранните инвеститори към нашата страна, уточнява „Сега“ и цитира Караниколов: „Трябва да видим съседните ни държави. Някои от тях, разбира се, не са в ЕС, но дават дори безплатно земя за потенциални инвеститори. Земеделската земя, ще кажете, е страшен проблем. Добре, защо да не даваме земеделска земя, да продаваме!“, заявява министърът и обещава, че законодателството ще бъде изготвено съвсем скоро.

Засега липсва повече конкретика и какво точно визира министърът, макар намекът за „безплатно“ даване на земя от някои държави да е повече от любопитен. Така или иначе, след падането на мораториума и безшумния провал на подписката за референдум по темата, продажбата на земя не е забранена. Най-вероятно става дума за допълнителни облекчения, но какви точно – ще стане ясно при публикуването на обещаните от министъра на „Атака“предложения.

Едно е ясно – това е хронологията на поредния катарзис в българската политика.

Днес, тук и сега, въпросът е…

Къде е Волен Сидеров? И колко ще бъдат онези, които отново ще му се вържат?

Партийният вестник на „Атака“ се старае да няма съмнение относно принадлежността на Емил Караниколов.

Колаж: „Барикада“Николай Драганов