Борисов явно си дава сметка, че това е краят на неговата политическа кариера. Избирателите му нанесоха звучен плесник, той е изолиран, сам и без никаква обществена и лична перспектива като политик.

Стефан Тафров пред ДВ:

Г-н Тафров, готова ли е „Демократична България“ да поеме правителствена отговорност – и с какви партньори?

Стефан Тафров: Партньори много трудно се намират… А ние разбира се, че сме готови, имаме изключително добре подготвени експерти, но към този момент картината е твърде неясна, за да поемаме някакви ангажименти. Ангажименти ние сме поели най-вече към нашите избиратели, тъй че много трудно ще се състави мнозинство.

Кога, според Вас, ще има правителство и как ще се казва премиерът?

Стефан Тафров: Не знам. Не знам дали изобщо ще има мнозинство.

ДБ получи повече гласове от очакваното. Как си го обяснявате?

Стефан Тафров: С упорита работа, при трудни условия. С подкрепата на много ентусиазирани доброволци, с лидерството на Христо Иванов – един човек, който израства пред очите на българите като много талантлив политик. Но не само той, и други хора, включително и млади хора. И най-вече – с последователност, с принципност, с откритост. Това ми се струва са най-важните фактори.

Казахте „млади хора“. „Демократична България“ като профил избиратели по няколко неща си прилича с „Има такъв народ“: зад граница например ДБ е на второ място след ИТН. По какво обаче се различават привържениците на двете партии?

Стефан Тафров: Нашите привърженици задават трудни въпроси. Те се интересуват от програмата ни, от намеренията ни, спорят с нас. Докато изглежда, че – това е лично мое впечатление – привържениците на ИТН са запленени по-скоро от харизмата на лидера. Ние сме различни като политическа субстанция и като политическа стилистика.

Г-н Тафров, някои международни медии отбелязват, че ДБ все още не може да овладее политическия център и да си осигури масова подкрепа. Така ли е – и ако е така, защо?

Стефан Тафров: Какво наричаме „политически център“ в една страна, в която изобщо е силно проблематично кое е ляво и кое – дясно? Защото номинално лявата партия БСП, която претърпя съкрушително поражение на тези избори, всъщност е една консервативна партия. И то консервативна националистическа партия. А пък тези, които са „десни“, се оглавяват от бившия бодигард на Тодор Живков. В българските условия ориентир е по-скоро отношението към ЕС и европейската интеграция, а ДБ несъмнено е най-проевропейската сила на българската политическа сцена. И това всъщност определя нашия облик по най-категоричен начин.

Интересно е много това, което казвате за номиналните леви и номиналните десни в България. Значи ли то, че в страната ще има ново ляво и дясно – и ако да, къде ще се окаже „Демократична България“?

Стефан Тафров: Тази традиционна за 19 и 20 век координатна система в политиката все по-трудно работи – не само в България, но и в Западна Европа, в по-утвърдените демокрации. И поради това сякаш трябва да въведем други координати – например отношението към Европа и изобщо към геополитическата ориентация на страната, както и към някои основни ценности. И това е по-релевантно, отколкото традиционната схема „ляво-дясно“. Ние все пак сме представители на една десноцентристка традиция, тъй като ДБ е продължител на историческия СДС – доколкото той беше дясноцентристка сила.

Казахте „Европа“. Вие сте специалист по международна политика: какво трябва спешно да се промени в българската външна политика? И кои приоритети трябва да се запазят и занапред?

Стефан Тафров: За да бъде ефективна българската външна политика, тя трябва да стъпи върху една ефективна вътрешна политика, която да промени сегашния имидж на България като корумпирана страна, на която всъщност не може да се разчита. Страна, която понякога се държи буквално сервилно, защото нейните управници искат да се харесат на силните на деня в ЕС. България трябва от обект на международните отношения и на европейската интеграция да се превърне в техен субект – това тя все още не е направила. А то може да стане само на базата на една добре организирана държава, която знае своята цена и своите приоритети.

Споменавате на няколко пъти европейската интеграция: какво смятате за сегашната позиция на София към европейската интеграция на Северна Македония?

Стефан Тафров: „Демократична България“ е представител на онази политическа традиция в България, която положи основите на отношенията с Република Македония тогава. България първа я призна и аз лично имам известна роля в това отношение. Ние положихме солидна основа на тези двустранни отношения – и тази традиция трябва да продължи.

И накрая: премиерът Борисов предупреди, че млади и буйни привърженици на ГЕРБ можело да атакуват неговите противници. Могат ли тези думи да се тълкуват като заплаха? Ще сезирате ли прокуратурата?

Стефан Тафров: Не знам дали ще сезираме прокуратурата, защото това е просто смехотворно. Цялата му изява, която цитирате, шокира доста хора, тя е в стила на псевдомедии от рода на ПИК и Блиц, че дори ги задмина. Господин Борисов явно си дава сметка, че това е краят на неговата политическа кариера. Избирателите му нанесоха един звучен плесник, той е изолиран, сам и без никаква обществена и лична перспектива като политик. И това пролича много ясно в тези му твърде невъздържани изявления.