Макрон иска наборна служба

Когато Швеция върна наборната служба от началото на тази година, това бе директен отговор на нарастващото напрежение в Балтийския регион и затрудненията при попълването на професионалната армия. Сега Франция също обсъжда повторното въвеждане на военна служба, която страната изискваше от всички млади мъже, докато не беше премахната от президента Жак Ширак през 1997 г. За разлика от Швеция обаче далеч не е ясно каква е гледната точка на Франция.
По време на предизборната си кампания миналата година Еманюел Макрон обеща да върне задължителната военна служба, макар и само за един месец. Правилото ще се прилага, каза той, за всички мъже и жени през някоя от трите години след 18-ия рожден ден на всеки гражданин. Към момента тази концепция не стои на дневен ред. Но в последните си декларации президентът започна да говори за "универсална национална служба", която може да бъде отчасти "гражданска", но би включвала някакво неопределено "прилагане" на военните дела. За разлика от шведската система, в която войниците служат от 9 до 12 месеца, френската версия, каза Макрон, ще продължи от три до шест месеца. Той е възложил на генерал да развие тази идея.
Едно проучване показа, че 3/5 от французите одобряват плана. И Макрон изглежда решен да продължи напред. Но военните не са особено доволни. Армията не е изправена пред проблем с набирането. Тя провежда операции в Африка и Близкия изток, а и патрулира по улиците във Франция. Когато Макрон се позовава на необходимостта от "национално сближаване" или нарича своя план "проект за общество", военните побесняват. Те нямат желание да действат като социална услуга за 600 000 – 800 000 души, които ще бъдат обхванати всяка година, нито да налагат службата на нежелаещите. "Ако не можете да убедите младите хора, че това е императив на националната сигурност, ще бъде много трудно да ги принудите", отбелязва Франсоа Хейсбург от Фондацията за стратегически изследвания, който е скептичен към идеята.
Има и опасения за бюджета. Макрон първоначално оцени разходите за издръжка на внушителните 2 – 3 млрд. евро годишно при едномесечна служба. Освен това по време на кампанията той спомена, че инвестиционните разходи ще са от порядъка на 15 – 20 млрд. евро – огромна сума, която достига половината от годишния френски бюджет за отбрана. Някои смятат, че числата са попаднали в речта на президента от съветници, които са искали идеята да изглежда неприложима. Скорошни оценки предполагат, че разходите за изграждането на 18 регионални центъра във Франция, за да се вземат 4500 младежи за един месец наведнъж, ще бъдат около 3,6 млрд. евро.
Най-неясно от всичко е какво иска да постигне Макрон. Той, изглежда, има различни цели, които не са пряко свързани с националната отбрана: изграждане на уважение към силите за сигурност, обединяване на хора от различни среди и развиване на чувство за национална принадлежност.
Но тази широка социална цел може да се окаже непостижима. Парламентарен доклад наскоро разкритикува едномесечната задължителна служба като инструмент за достигане до подобен ефект. В него се посочва, че тийнейджърите, които се замесват в престъпления или се радикализират, често го правят преди навършване на 18-годишна възраст. Нито пък допуска, че такъв проект може да обедини нацията. Идеята, че "няколко седмици военно обучение би било достатъчно, за да се развие чувството за национална принадлежност сред 18 – 21-годишните, заключава той, е илюзорно".

Станете почитател на Класа