От години полските официални лица се борят да не допуснат употребата на израза „полски лагери на смъртта" като синоним за Аушвиц и други концлагери, управлявани от нацистите на полска територия. Барак Обама направи това в реч през 2012 г. и бе бързо скастрен от полския външен министър. Сега правителството във Варшава отиде една крачка по-далеч. Закон, приет през февруари, въвежда наказание до 3 г. затвор, ако „някой обвини публично и в противоречие с фактите полската нация или полската държава, че е отговорна или съучастник в нацистките престъпления, извършени от Третия германски райх... или в каквито и да е други военни престъпления, престъпления срещу човечеството или срещу мира". Полското правителство продължава спора си с Европейския съюз за контрола над съдебната власт и сега репутацията му получи още един удар.
През Втората световната война загинаха 6 милиона поляци, 3 милиона от които бяха евреи, съставляващи 90% от еврейската общност в страната. Полското правителство не е сътрудничело с нацистите, но реакцията на населението е била противоречива. Някои поляци са подслонявали евреи. Поляците са най-големият контингент от „Праведните сред нациите": хора, които не са евреи, признати от Музея на Холокоста „Яд Вашем" в Ерусалим, защото са рискували живота си заради евреи по време на Холокоста. Но други са издавали еврейските си съседи, или по-лошо, както в клането в Йедвабне през 1941 г., когато тамошните селяни са вкарали стотици евреи в плевня и са ги изгорили живи.
Съдбата на полските евреи си остава изключително деликатна тема в страната. Новият закон коригира друг от 1998 г., който се отнасяше до начините да се почитат жертвите от Втората световна война и борбата срещу окупацията, нацизма и комунизма. Чл. 55 от този закон заплашва със затвор тези, които публично отричат нацистките престъпления, тези на комунизма и по време на войната, извършени срещу поляци. Поправката заплашва със същата съдба тези, които обвиняват Полша в съучастничество в споменатите престъпления. Президентът Анджей Дуда, който прати закона за консултации в Конституционния съд, след като го бе подписал, казва, че той гарантира полското „достойнство и историческата истина". Според опасенията на десницата без спорните текстове световната история може да бъде пренаписана и да казва, че поляци са управлявали концентрационните лагери. Подобни притеснения отразяват националистическите политики на управляващата дясна партия „Право и справедливост" (ПиС), които са масово критикувани. Всъщност законът е ехо на предизвикателната линия на правителството в международното му политиканстване: никой в Брюксел, Берлин, Вашингтон или Израел не може да казва на Полша какво да прави. Освен това той, изглежда, е в съзвучие с избирателите на ПиС. Според неотдавнашно проучване 57% от тях подкрепят закона, а 68% казват, че трябва да влезе в сила независимо от международните критики.
Законът бе зле приет в чужбина. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху го заклейми като „изкривяване на истината, пренаписване на историята и отричане на Холокоста". „Яд Вашем" описа закона като „проблематичен". Америка предупреди, че той подкопава свободата на словото и историческите изследвания. И наистина с широкия обхват на закона и неясните формулировки все още е трудно да се прогнозира как точно може да бъде тълкуван. Той „цели да фалшифицира историята", казва авторът на книга за Йедвабне Ян Грос. Други предупреждават, че усилията на Варшава ще имат обратен ефект, увеличавайки изкривяването на историята и в Полша, и в чужбина. Може да минат години, преди отново отворените стари рани да заздравеят.