Доклад: Москва взима решенията у нас

Доклад: Москва взима решенията у нас
  • Автор:  Григор Лилов
  • Дата:  
    13.01.2018
  • Сподели:

Четивото е внесено в Комисията по външна политика на американския Конгрес

 

 

 

 

 

 

 

Излезе докладът на Демократическата партия в САЩ за руската асиметрична война. От тези 200 стр. няколко са посветени и на България. (по-надолу давам пълен превод).

 

Разбира се, той не е представителен, не отразява позициите на вашингтонското правителство, но е показателен за онова, което мисли част от американския елит, вкл. и за България.

 

Документът е с инициатор сенатор Бен Кардиян, който преди година внесе “Закон за противодействие на руската агресия” и който послужи като основа за наложените санкции.

 

 

Докладът включва повече от 30 препоръки за САЩ и техните съюзници. Основните препоръки са (обърнете внимание на третата, която соча):

 

• Първо, г-н Тръмп трябва да демонстрира президентското си ръководство, като обяви, че е политиката на САЩ е да възпре всякакви форми на руски хибридни заплахи и да започне да мобилизира нашето правителство в защита. Той трябва да създаде междуинституционале център на високо равнище, моделиран от Националния център за борба с тероризма (NCTC), за да координира всички елементи на американската политика и програмиране в отговор на операциите на Кремъл за злокачествени влияния и агресия.

 

• Второ, американското правителство трябва да предостави съдействие, съвместно със съюзниците в Европа, за изграждане на демократични институции в тези европейски и евразийски държави, които са най-уязвими от намесата на руските правителства. Като част от тези усилия, президентът трябва да свика годишна световна среща на върха за хибридни заплахи, моделирана от Глобалната коалиция за противодействие на ISIL или срещи на високо равнище за борба с екстремизма (CVE). За да подсилят тези усилия, членовете в Конгреса на САЩ имат ясна отговорност да покажат на САЩ водеща роля в ценностите, като превърнат демокрацията и човешките права в централна част от дневния си ред. Те трябва да провеждат изслушвания на комисии и да използват други платформи и възможности за публично издигане на тези въпроси.

 

• Трето, САЩ и нашите съюзници трябва да издирят и замразят мръсните пари, свързани с Кремъл. Отделът на Министерството на финансите на САЩ трябва да разкрива всякакви разузнавателни данни, свързани с личната корупция и богатство на Путин, съхранявани в чужбина, и да предприеме стъпки с нашите европейски съюзници, за да отстрани Путин и вътрешния му кръг от международната финансова система.

 

• Четвърто, американското правителство трябва да определи държави, които използват злоумишлени операции за влияние, за да атакуват демокрации като държавни хибридни актове на заплаха и да ги подложат на режим на превантивна, ескалаторна санкция, който да се прилага, когато държавата използва асиметрични оръжия като кибератаки за намеса в демократични избори или да разруши критичната инфраструктура на дадена страна. Правителството на САЩ също трябва да изготвя годишни публични доклади, които да описват подробно операциите на руското правителство за злокачествена намеса в САЩ и по света.

 

• На пето място, американското правителство и НАТО трябва да водят коалиция от държави, ангажирани с взаимна защита срещу кибер-катастрофи, като включват създаването на екипи за бърза реакция, за да защитават съюзниците си под атака. Американското правителство също трябва да свика специална среща на държавните глави на НАТО, за да преразгледа обхвата на кибер-нападенията, финансирани от руските правителства и да разработи официални насоки за това как Алиансът ще обмисли подобни атаки в контекста на разпоредбата на член 5 на колективната отбрана на НАТО ,

 

• И накрая, американските и европейските правителства трябва да упълномощят компаниите за социални медии да публикуват източниците на финансиране за политически реклами, по същия начин като телевизионните канали и печатни медии. Социалните медийни компании трябва да извършват всеобхватни одити за това как техните платформи може да са били използвани от субекти, свързани с Кремъл, за да повлияят на изборите, настъпили през последните няколко години, и да учредят консултативни съвети на гражданското общество, които да дават предупреждения за възникващи дезинформационни тенденции и потискане на правителството. Освен това те трябва да работят с филантропиите, правителствата и гражданското общество, за да популяризират медийната грамотност и да намалят присъствието на дезинформация на техните платформи.

 

“Тази заплаха съществуваше много преди президентът Тръм да встъпи в длъжност… Президентът Тръмп трябва да има ясни очи за руската заплаха, да предприеме действия за укрепване на нашето правителство и на нашите институции и – както и друг президент по време на криза – да мобилизира страната ни и да работи с международна коалиция, за да се противопостави на заплахата и да запази нашите ценности – заяви инициаторът, сенатор Кардиян.

 

– Липсата на двустранна подкрепа за доклада е разочароваща! – отбеляза Даниел Фрийд, бивш старши служител на Държавния департамент и експерт по Русия, който е консултирал част от доклада.

 

Според авторитетното сп. Foreign Policy в Конгреса се опасяват, че американските съюзници в НАТО и Европейският съюз остават податливи на руска намеса, като се позовават на мрачната роля на Кремъл в брекзитския референдум в Обединеното кралство, каталунското желание за независимост от Испания и опасенията относно предстоящите избори в Италия през март.

 

Давам доклада (преводът е на Фактор.бг) и след него мои бележки по съдържанието му.

 

Заглавие:


“Асиметричното нападение на Путин върху демокрацията в Русия и Европа: последствия за американската национална сигурност”

*******БЪЛГАРИЯ*******

 

Русия упражнява влияние върху България чрез доминиращата си роля в икономиката ѝ, главно в енергийния сектор, както и чрез пропаганда, отношения с политически партии, културни връзки и силно влияние върху българската армия, която продължава да разчита на екипировка от съветско време.


Устойчивите исторически отношения на България с Русия я прави уникална сред другите страни в ЕС и НАТО, и изисква постоянна бдителност за ефектите от руското влияние върху страната.


От птичи поглед в центъра на София, столицата на България, може да се види втората по големина православна църква на Балканския полуостров –катедралата “Св. Александър Невски”. Името на храма е на руски принц и е издигнат в знак на почит и памет към руските войници, убити по време на Руско-турската война от 1877-1878 година.


Недалеч от тях е паметникът на руския цар Александър II, който ръководи усилията за освобождаване на България от Османската империя. Александър седи на кон, изправен пред сградата на парламента, за да напомня постоянно на законодателите на страната за това как страната е спечелила своята независимост.


Тези емблематични сгради на хоризонта на София са отправна точка за историята и настоящата позиция на България. Попадайки в групата на страни с определен профил, България може би е най-дълго и трайно исторически свързана с Русия. По време на Студената война български лидери, какъвто е Тодор Живков, се стремят да направят България 16-та съветска република. Днес Българската социалистическа партия поддържа добри отношения с Москва и дори нейният лидер Корнелия Нинова се обяви срещу санкциите на ЕС по отношение на Русия (решение, което изисква от България да изпълнява като член на ЕС).


Прокремълската партия „Атака“ призовава за по-близки отношения с Русия и остро се противопоставя на Европейския съюз чрез ксенофобски, крайно дясна програма. Водачът на “Атака” Волен Сидеров даде старт на предизборната кампания на партията през 2014 г. на събитие в Москва, където критикува “содомита НАТО.” Докато обществената подкрепа за партията намалява през последните години, посланията му продължават да отекват сред част от нейния електорат. В същото време правителството на Премиерът Бойко Борисов предприе мерки за отслабване на руското влияние, като например през септември 2015 г. той забрани правото на руски самолети в подкрепа на мисията в Сирия, да прелитат над България. Явното разминаване между българското общество – широката подкрепа за Русия от страна на населението, съчетано със усилията за безусловно партньорство с ЕС и НАТО от страна на българското правителство, налагат по-задълбочено ангажиране на САЩ във всички сектори на българското общество.

 

Докато отношенията на България с Русия в исторически план се коренят в освобождението от османско владичество, съвременните прояви на влияние на Москва в България са по-фокусирани върху меката сила, енергетиката, политическо и културно влияние.


Проучванията на общественото мнение в България ясно отразяват афинитета към Русия. В неотдавнашното си изследване “Тенденции 2017” мозъчният център „GLOBSEC“ посочва, че 70% от българите имат положително мнение за Владимир Путин, което е най-високото в сравнение с другите страни. България се присъедини към НАТО през 2004 г., но обществената подкрепа за Алианса е резервирана. На въпрос за член 5 от Хартата на НАТО – който разглежда атака на един член от Алианса като атака срещу всички останали в НАТО, по-малко от половината от българските респонденти заявяват, че ще подкрепят помощта на съюзник на НАТО в подобна ситуация.

 

Докладът на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), американски мозъчен тръст, характеризира превъзхождащата роля на Русия в българската икономика като “граничещи с държавна намеса” и твърди че “Кремъл използва сложна и непрозрачна мрежа за водене на разговори с длъжностни лица от управлението и бизнеса, за да реализира своите интереси.“ Никъде другаде руското правителство няма толкова силно и очевидно господстващо положение, колкото в българския енергиен сектор.

 

България е почти напълно зависимо от руския нефт и природен газ


90% от природния газ на България се внася от Русия и страната е напълно зависи от Москва по отношение на доставянето на гориво за производство на ядрена енергия от двата български реактора, които произвеждат 35% от електроенергията на страната.

 

В Докладът на CSIS също така се твърди, че способността на Москва да влияе на процеса на вземане на решения в България е значителен.

 

По време на дебата за газопровода “Южен поток” в българския парламент, депутатите приеха изменения, които биха заобиколили европейското енергийно законодателство. „Газпром“ също така съобщи, че е изпратило официално писмо до българската компания “Енергиен холдинг”, в което дава съвет за промени в българския енергиен закон в интерес на “Газпром”.

 

Русия спря проекта “Южен поток”, ръководен от “Газпром” през 2014 г., след като получи значителен тласък от други страни, което пък лиши България от възможността да подкрепи южния европейския газов коридор.


Обществените предизвикателства също създават възможности за влияние на Русия. България е една от най-бедните страни в Европа – тя преживява бавен икономически растеж и много от младите й хора напускат страната и заминават за Западна Европа. Населението застарява и това обяснява носталгията на българите по топлата връзка на България с Москва от времето на Студената война. Кризата с имигрантите отваря пътя и за открита антиевропейска пропаганда, от която се възползваха политически партии като „Атака“. През 2014 г. нейният лидер предупреди: “Българското население се топи, без да се води война” заради “абортите, емиграцията, хомосексуалността и постоянната икономическа криза…“


Руското правителство, чрез фондацията „Руски свят“,, подкрепя организации извън Русия, в партньорство с Руската православна църква, за насърчаване на руския език и руска култура.”


” Руски свят” управлява шест руски центъра в България и се фокусира върху културни и образователни програми, които са изцяло на руски език.

 

Твърди се също, че Русия се стреми да се намесва в българската политика по време на президентските избори през 2016, като използва техники, които се прилагат навсякъде другаде в Европа.

 

Преди президентските избори през 2016 г. Леонид Решетников, тогава директор на Руския институт за стратегически изследвания към Кремъл, (RISS) е посетил България, където е предоставил на Социалистическа партия “таен стратегически документ“, в който предлага път как да бъде спечелен балотажът. (бел.: документът съм го публикувал в пост през мин. г.) Той препоръчва „лансиране на фалшиви новини“, чрез които да популяризират преувеличени данни от избирателния вот. В документа се призовава БСП да приеме платформа, която да бъде съгласувана с интересите на Кремъл: край на санкциите срещу Русия, да се критикува НАТО и да се насърчи Брекзит. Решетников заявява пред български и руски медии, че е имал среща с лидера на социалистическата партия, но той отрича да е предоставял някакви документи.

 

По-късно същата година Румен Радев, кандидат на българска социалистическа партия, спечели президентските избори с 59% от гласовете на избирателите, макар че не може да се каже доколко неговият успех се дължи именно на стратегическия план, изготвен от института на Решетников. И въпреки предполагаемата подкрепа от страна на Русия и първоначалните проблеми около кандидатурата на Радев, откакто стана президент, неговите изрази на силна подкрепа за НАТО и ЕС показват намерение да запази статуквото по отношение на тези институции.

 

Кремъл също така се намесва и в последните български парламентарни избори. Преди парламентарния вот през 2017 г., български анализатори твърдят, че над 300 български уебсайтовете са обвързани с активна проруска пропаганда. Доклад от 2017 г. на Фондация “Човешки и социални изследвания”, български изследователски център, твърди, че генерираната в страната проруска пропаганда се използва като средство за постигане на вътрешно-политически цели. Например, българинът Стефан Пройнов ръководи малка трол фирма в Плиска.

 

Според руското разследване на уеб сайта „Coda“ мисията на Пройнов се ръководи от принципа на отмъщението – конкретно насочено срещу общоевропейската, централно-дясната партия на ГЕРБ и премиера Бойко Борисов, който спечели отново на последните избори. Пройнов твърди, че през 2011 г., когато ГЕРБ е управляваща партия в България, полицията се занимава с обвинения срещу него, обвинявайки го за незаконното притежание на антики, оръжия и наркотици, за да заглушат критиките му към тяхната политика. Тази взаимноизгодна пропагандна линия е в някои отношения по-мощна и по-трудно може да й се противодейства, отколкото генерираната от Москва пропаганда.


В проучване на общественото мнение, проведено от Европейската комисия през 2016 г., 49% от българите гражданите изразяват доверие в ЕС, което е по-високо в сравнение с някои други страни от Западна Европа.

 

Въпреки по-резервираната подкрепа за НАТО от страна на българите като цяло, България трябва да се похвали за активната си роля в Алианса. Тя участва със свои войници и понесе трудни моменти по време на ръководените от НАТО мисии в Афганистан и Ирак, където даде и жертви. Според държавния департамент на САЩ американското министерство на отбраната увеличава финансирането на подготовка и обучение в четири съвместни американско-български военни части.


През септември 2016 г. се проведе от САЩ и България съвместна мисия на НАТО за охраняване на въздушното пространство, първия по рода си еърполисинг в страната. През 2017 г. България бе домакин на учението „Saber Guardian“, най-голямото военно учение в САЩ и НАТО в Европа през тази година. Активната роля на България в НАТО, обаче, остава донякъде затруднена от обстоятелството, че страната продължава да разчита на руско военно оборудване, наследство от времето на Варшавския договор.

 

По-специално българските държавни служители изразиха загриженост по отношение на системите за въздушна отбрана, които са от съветската ера, както и от остарялото въоръжение на армията. В контекста на противодействие на противниците на Америка чрез въвеждането на санкции на тези, които осъществяват важни сделки със секторите на руската отбрана и разузнаване, българското правителство трябва спешно да работи в посока намаляване на зависимостта си от руските оръжия.

 

Изводи:

 

– Въпреки натиска, България остава устойчива: през ноември 2006, бивш посланик на Русия в ЕС, Владимир Чижов каза, че “България е в добра позиция да стане нашия специален партньор, нещо като троянски кон в ЕС. ” Повече от 10 години по-късно тази прогноза не се е случила, тъй като българските граждани продължават да подкрепят членството в ЕС, а България е активен участник в НАТО.


България е е избрал прозападният път на развитие и въпреки натиска от страна на Москва, особено в енергийния сектор, тя е доказала своята устойчивост по важни въпроси като сигурността, сътрудничеството със Запада и подкрепа на санкциите на ЕС срещу Русия.


Както е описано по-горе обаче, тя е значително уязвима по отношение на руския асиметричен арсенал, което налага и е от интерес да бъде оказана допълнителна помощ и по-голяма ангажираност към България от страна на нейните демократични съюзници.


– Понижената помощ от САЩ има съответните последствия: Съединените щати осигуряваха повече от 600 милиона долара в помощ на политическите и икономически реформи в България от 1990 до 2007 г., но тази помощ беше преустановена до голяма степен, когато страната се присъедини към ЕС. Тези програми за помощ дадоха на Съединените щати възможност да ангажира широки кръгове на българското общество в утвърждаването на демократичните ценности и върховенството на закона. Без тези програми способността на Съединените щати да се ангажират с решаването на тези проблеми значително се затруднява, докато руската пропаганда и злокачественото й влияние процъфтяват

 

Докато американското посолство продължава да се ангажира с използването на ограничени ресурси, дипломатическото предизвикателство да се противодейства на злокачествените проблеми, предизвикани от Русия, остава много сериозно. Като се посвещават по-голямо внимание и ресурс – по-специално в областта на енергийната диверсификация, справянето с корупцията и налагането и спазването на върховенството на закона, Съединените щати ще бъдат в състояние да помогнат на лидерите в българското правителство и на гражданското общество да се противопоставят и противодействат на асимитричния арсенал за намеса на Русия в България.

 

МОИ БЕЛЕЖКИ

 

Демократите не са наясно, че България е колония – най-много на Москва и във всички аспекти. Така нар. “прозападно” правителство на Борисов е такова по указание от Москва, защото без парите от ЕС и западна подкрепа незабавно ще си замине от властта със съответната икон. катастрофа, а изваждането на страната от нея със западна помощ и тази на МВФ ще ограничи влиянието на Русия. Кремъл е наясно с това, с липсата си на фин. възможности да подръжа открита проруска власт у нас и затова води такава политика.


Докладчиците не са наясно със “сантимента” към Русия. Такъв няма. Родните соц. изследвания, които го раздуват, са поръчкови. Ще отбележа, че цитираният GLOBSEC е словашки франчайзинг на “Галъп” – лика-прилика с родния “Галъп”.
За разлика от сериозния анализ на CSIS е игнориран фактът, че в момента управлява един от ешелоните на БКП – може би най-примитивният.

 





 

Прочетена 958 пъти