Св. мъченица Ирина Македонска

Св. мъченица Ирина Македонска
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    05.05.2020
  • Сподели:

На 5 май Българската православна църква почита паметта на света мъченица Ирина.

 

Името Ирина означава мир. Живяла е в апостолските времена на Балканите, в град Магедон. Родена е в семейство на езичници. Научила се е на християнската вяра от своя учител Апелиан. Когато баща й решил да я задоми, тя отказала и си навлякла гнева му. Баща й я подложил на мъчения, но по-късно той самият приема християнската вяра. Оцеляла след жестоки мъчения, Ирина тръгнала по различни страни да проповядва Божието слово. 

Имен ден празнуват Ирина, Ирена, Иринка, Ириней, Мира, Мирослав, Мирослава, Мирчо.

***

Житието

В град Магедон живеел княз на име Ликиний . Той имал жена, носеща същото име ­ Ликиния. Дъщерята, която им се родила, нарекли Пенелопа. Когато пораснала и навършила 6 години, тя била толкова хубава на лице, че превъзхождала с външността си всички свои връстнички. Баща є построил за нея далеч извън града на живописно място кула с множество стаи, подредени с най-изящен вкус и сияещи в богатство.

Столовете, масите, светилниците, постелите и съдовете били обковани с чисто злато. В тази кула той въвел дъщеря си Пенелопа заедно с тринадесет красиви девойки и поставил там идолите си, за да я пазят. Наредил на дъщеря си да живее в кулата, докато не достигне брачна възраст. Ликиний определил за възпитателка на дъщеря си една честна старица на име Кария, като є заповядал постоянно да бъде с нея, да се храни заедно с нея и є поръчал да началства над всички девици. Освен това Ликиний поръчал на един почтен и благоразумен старец на име Апелиан ежедневно да посещава дъщеря му и да я обучава в книжната премъдрост. Така девицата прекарала шест години и три месеца и когато навършила 12 години, баща є взел да се замисля на кого от най-славните княжески синове да я даде за съпруга.

Веднъж, когато девицата седяла в стаята си, през отворения прозореца, обърнат на изток, влетял гълъб, който държал в клюна си малка клонка; положил я на масата и отлетял през прозореца. След час в стаята влетял орел с венец от различни цветя и като го сложил на масата, веднага отлетял. След това през другия прозорец влетял гарван, който държал в клюна си малка змия, сложил я на масата и отлетял.

 


Като видяла това, девицата заедно със своята възпитателка, се чудела и недоумявала какво предвещавало идването на тия птици? Когато дошъл учителят Апелиан, те му разказали за станалото. Апелиан бил таен християнин и притежавал дар на прозорливост. Като размислил за всичко, което се случило, той казал на Пенелопа:

Знай, дъще моя, че гълъбът означава добрия ти нрав, твоята кротост, смирение и девическо целомъдрие. Маслинената клонка знаменува Божията благодат, която ще ти бъде дадена в кръщението. Реещият се високо орел изобразява царя и победителя и означава, че ти ще царуваш над страстите си и като се извисиш с богомислие, ще победиш невидимите врагове, както орелът побеждава птиците. А венецът от цветя е знак за въздаянието, което ще приемеш заради подвизите си от Царя Христос в небесното Му царство, където за теб е приготвен венецът на вечната слава. Гарванът със змията означава врага ­ дявола, който се опитва да ти донесе скръб, печал и гонение. Знай, девице, че великият Цар, който държи в Своя власт небето и земята, иска да те направи Своя невеста и в Негово име ти ще претърпиш много страдания.
Докато слушала своя учител, девицата събирала в сърцето си думите му и в него малко по малко започнал да се разгаря огънят на Божествената любов.
На следния ден при Пенелопа дошъл баща є княз Ликий с княгинята и придворните си. Той искал да я види и да поговори с нея за брака є. Като видял, че лицето є сияе с красота като лъч слънчева светлина, той много се зарадвал и рекъл:
Ето, скъпо мое дете, ти достигна вече брачната възраст. Кажи ми сега: сина на кой княз харесваш повече от другите? Тоя юноша ще стане твой съпруг.
И той назовал имената на синовете на много съседни князе. Девицата Пенелопа отговорила на баща си:
Татко мой! Дай ми седем дни за размисъл и тогава ще ти отговоря.
Изпълнявайки желанието є, баща є я оставил и се върнал у дома.
Когато Ликиний си отишъл, Пенелопа се приближила към идолите и им рекла:
Ако вие сте богове, ще ме чуете: баща ми иска да ме омъжи, а аз бих искала да запазя девството си, защото житейските грижи пречат да се служи с цялото сърце на Бога. Кажете: да встъпвам ли в брак, или не
Немите идоли мълчали, защото били бездушни. Пенелопа ги заплюла и като се обърнала на изток, погледнала небесните висини и казала:
Ако Ти си истинският Бог ­ Онзи, Когото проповядват християните, моля Те, кажи ми: трябва ли да взема мъж, или завинаги да остана девица?
Понеже било вечер, Пенелопа задрямала. Насън видяла Божий ангел да є казва следното:
Пенелопа! Отсега ще се наричаш не Пенелопа, а Ирина, защото за мнозина ще бъдеш убежище и тих пристан и чрез тебе ще се обърнат към Бога и ще се спасят душите на много хиляди човеци. Името ти ще бъде велико и дивно във вселената. Казаното от стареца Апелиан за птиците е истина, понеже Духът Божий говореше чрез неговите уста. Тази нощ при тебе ще дойде Божи човек на име Тимотей, наставен в християнското учение и приел свещенството от свети апостол Павел. Този човек разнася по църквите посланията на апостол Павел. Той ще те сподоби със свето кръщение и ще ти каже какво трябва да правиш.
След тия думи ангелът изчезнал. А Пенелопа, като дошла на себе си, усетила радост и с нетърпение очаквала идването на презвитера.
Скоро при кулата дошъл Божият човек Тимотей, воден и въздигнат в двореца от ангел Божий. Радостно го приела девицата и той започнал да учи нея, възпитателката є, а така също и приятелките є на християнското учение и приятни им се сторили думите му. Като ги поучил достатъчно във вярата и открил всичко, което подобавало да знаят за истинния Бог Иисус Христос, за светата вяра в Него и за християнските таинства, той кръстил Пенелопа в името на Отца, и Сина, и Светия Дух. При кръщението Тимотей є нарекъл ново име: “Ирина”, и така я направил невеста Христова, като є завещал докрай да съхрани в целомъдрие девството си. Тимотей кръстил също и възпитателката Кария, и всичките є слугини; след това започнал да увещава Ирина да покаже мъжество в мъченическия подвиг, който трябва да приеме заради изповядването на името на Господа наш Иисус Христос, истинния Бог, неЙния безсмъртен Жених. После Тимотей благословил Ирина и връстничките є, и поверявайки ги на Божията благодат, се сбогувал с тях.
А блажената Ирина със слугините си ден и нощ славила и благодарила на Бога и усърдно изучавала апостолските писания, които є оставил свети Тимотей1. След това взела поставените от баща є златни идоли и един по един ги хвърлила от прозореца, казвайки:
Ако сте богове, спасете се сами.
Като падали от голяма височина на земята, идолите се разбивали и разсипвали на прах, а светицата се смеела на безсилието им и се радвала заради нашия Господ Иисус Христос, истинния Бог.
Когато изминали седем дни, бащата и майката на Ирина с велможи се възкачили в кулата и заговорили с нея за брака. Тя им отговорила:
Знайте, че аз съм рабиня Христова, вярвам във вечния небесен Цар и Него обичам. Обрекла съм се на този чист, небесен и безсмъртен Жених. Друг жених не желая и няма да се по-клоня на друг бог, защото няма друг Бог, освен Него. Нима не видяхте продължавала Ирина ­ гибелта на вашите богове, които паднаха от прозореца на земята? Те не можаха да си помогнат. Как тогава могат да бъдат ваши помощници? Напразна е вашата надежда на тях и суетни са трудовете ви и приношенията на идолите. Златото и среброто трябваше да раздадете на просещите, на бедните, сираците и вдовиците; а вие призовавате занаятчии и ковете бездушни идоли за себе си, като лишавате бедните от милостиня; така ставате врагове на живия Бог и слуги на бесовете. Докога ще буйствате, подобно на необязден кон? Кога ще познаете живия Бог, кога ще познаете Онзи, който може да умъртвява и съживява? Когато пък Божията светлина възсияе в сърцата ви, тогава дяволът, който влече човека от светлината към тъмнина и погибел и прелъстява хората от правия път към неправия, ще побегне от вас. Но вие първи се постарайте още сега да побегнете от дявола, защото е зъл и лют. Той е съ-блазнител, затварящ очите на сърцата ви, за да не познаете истината. Моля те, татко, умолявам те: познай истинния Бог, Който е създал всичко със Словото Си. Когато намисли да издигнеш за мене тая кула, събра много хора: само работниците бяха три хиляди и петстотин души и триста надзиратели; и въпреки това едва успяха да я построят за десет месеца. А вечният Бог с една Своя дума сътвори небето и слънцето, месеца и звездите, светлината и тъмнината, и нарече светлината ден, а тъмнината ­ нощ. Той държи земята във въздуха, заповядал е на водите да текат за наша полза, направил е да израснат дърветата, разположил е времената, годините и месеците, сътворил е зверовете на земята, птиците във въздуха и рибите във водите; накрая, с пречистите Си ръце е създал човека, като взел пръст от земята и го поставил господар над цялата вселена, като му покорил всичко това. И всичко Бог сторил за шест дни с едното Свое Слово, Което е Единородният Негов Син, Иисус Христос, роден от Него без майка, съвечен и съпрестолен Нему. Той, по действието на Светия Дух, се родил и въплътил безсеменно от Пречистата Приснодева Мария и живял с хората, вършейки безброй чудеса: дарувал зрение на слепи, очиствал прокажени, възкресявал мъртви и повдигал разслабени. Евреите поради завист Го разпънали по Негово собствено произволение ­ за да пострада за нашето спасение. Но след смъртта и погребението Той възкръснал на третия ден със силата на Своята Божественост, възнесъл се на небето и седнал отдясно на Бога Отца, изпратил на учениците Си Светия Дух и ги пратил по земята, за да просветят помрачените духом, да обърнат заблуждаващите се и да спасят погиналите; защото Той желае спасението на всички и милостта Му към човешкия род не оскъднява во веки.
Така говорела светицата и сладостни се сторили на всички думите є. Князът и княгинята взели със себе си любезната си дъщеря и я отвели в града. Насреща є излезли девици с венци на главите и є се покланяли, а целият народ, събрал се по високите места на оградите и покривите на къщите, с радостни викове приветствал и похвалявал прекрасната девица. Когато се при- ближавали към княжеския дворец, света Ирина видяла демон, който викал към нея:
Нямам нищо с тебе в тоя град, девице; иди си от нашия град, защото тук не живее никой от християните.
А светицата му казала:
Заповядвам ти в името на Господа Иисуса Христа да ми кажеш кой си.
Той отговорил:
Аз съм демонът, който живее в идолите, учител на блудниците и прелюбодейците, помощник на влъхвите, вожд на враговете, приятел на пияниците, аз се радвам на кръвопролитието, баща съм на всяка неправда и лъжа и на всичкото зло. Пак ти казвам: иди си и бягай от нашия град, защото ще обърна баща ти против тебе, ще събудя гнева му и той ще те убие.
Мнозина чували гласа на демона, но не го виждали. А блажената Ирина се обърнала и му рекла:
Заповядвам ти в името на Господа Иисуса Христа да напуснеш тоя град.
Тозчас демонът затреперил и станал невидим.
После демонът влязъл в сърцето на княза и пробудил в него гняв против дъщеря му. Ликиний призовал княгинята и є казал:
Какво да правим? Дъщеря ни е уловена в мрежите на християните. Ах, защо построих тая кула! Исках да опазя чедото си, а вместо това го погубих. Сега загинаха всичките ми надежди.
Княгинята му отговорила:
Какви странни слова говориш! С какво се е прелъстила дъщеря ни и какво лошо е сторила?
Князът казал:
Тя вярва в Христа и отрича нашите богове.
Нека погинат ­ възразила княгинята ­ боговете, които не са сътворили небето и земята, а моята дъщеря да се сподоби със славата на Христа Царя, призовал я към живот вечен!
Разгневен, князът заповядал да прогонят княгинята от двореца. Една от слугините предала това на Ирина и тя отишла при баща си. Когато царят видял обичната си дъщеря, навел глава. Но в душата му по дяволско внушение бушувал гняв. Света Ирина му казала:
Защо си така тъжен, татко мой? Царството ти е мирно, не те заплашва война; ето аз, твоята дъщеря, дойдох при тебе, защо лицето ти е така печално?
Ликиний є отговорил:
По-добре щеше да е за мене, ако не се беше родила. Колко внимателно се грижех за тебе, построих ти прекрасна кула, поставих да те охраняват златни идоли, заради теб украсих със злато колони и постели, а ти ми отвърна на доброто със зло.
Обясни ми, татко, какво зло съм ти сторила? ­ му казала света Ирина.
Малка ли мъка за мен е това, че дъщеря ми признава Христос за Бог и се отрича от моите богове?
Светицата отговорила:
Татко! Аз не съм сторила нищо лошо, като повярвах в истинския Бог и възложих надеждата си на Него, а не на твоите идоли.
Принеси жертва на боговете, Пенелопа! ­ се чул страшният вик на княза. Не променяй името ми, татко: наричам се не Пенелопа, а Ирина, и това име ми е дадено от ангела във видението и от свещеника при кръщението ­ кротко отвърнала на Ликиний света Ирина.
Принеси жертва на боговете, не мое, а чуждо чедо! ­ възкликнал отново Ликиний.
Няма да им принеса жертва. Те са тия, които събуждат гнева в тебе; заради тях ще гориш в огъня заедно с езичниците.
Вън от себе си от гняв, князът заповядал да вържат девицата и да я хвърлят под копитата на буйни коне. Когато започнали да изпълняват заповедта му, Ликиний дошъл сам да види смъртта є. Но един кон, най-буйният, скъсал юздите, хвърлил се върху него, и като захапал дясната му ръка, я изтръгнал от рамото и стъпкал княза дори до смърт, а после застанал спокойно на мястото си. А другите коне били кротки като агнета и не докоснали света Ирина. Конят, убил Ликиний, по Божие повеление, викнал с човешки глас, облажавайки светата мъченица:
Блажена си, гълъбице Христова, потъпкала змията. Славна си на земята, с любов ще бъдеш приета не небето. Ти ще ликуваш сред праведните. Очаква те вечната светлина и чертогът на безсмъртния Жених, задето си мъдра и мъжествена девица: макар да си жена по природа, показваш храбростта на воин.
Когато свалили оковите на света Ирина, тя с молитва възкресила мъртвия си баща и изцелила ръката му. Виждайки това чудо, в Христа повярвали князът, княгинята и целият им дом и много народ ­ всичко около три хиляди души.
Ликиний скоро оставил управлението на княжеството си, за да служи свободно на Христа, и се заселил със съпругата и приближените си в същата онази кула, която някога построил за дъщеря си; а света Ирина останала в града, учейки хората на вярата в Христа и мнозина довела при Христа Бога. Тя живеела в дома на своя учител Апелиан.
След Ликиний управлението на държавата поел друг цар, на име Седекий. Когато чул за Ирина, повикал Апелиан и го запитал дали при него е девицата, царската дъщеря Ирина. Апелиан отговорил утвърдително. Седекий го запитал:
Не знаеш ли как живее тя?
Старецът му отговорил:
Тя живее така, както и аз, и всички, вярващи в истинния Бог. Животът є преминава в това, че всеки ден пости до вечерта, а вечер изяжда малко хляб и изпива чаша вода, няма одър и почива за кратко върху гола земя; ден и нощ прекарва в молитви към Бога и чете божествени книги.
Учудил се князът на тия думи и пратил епарха за Ирина, като му заповядал с чест да доведе девицата при него. Когато дошла при него, света Ирина казала:
Радвай се, княже!
Седекий є отговорил:
Радвай се и ти, чудна дево!
Защо прати за мене? ­ го попитала Ирина.
Нека седнем и да беседваме мирно и с любов ­ бил царският отговор.
Светата девица казала:
Аз изпълнявам думите на светото Писание, което казва: “с нечестивци няма да седна и с коварни няма да отида”.
Но в какво е престъплението ни? ­ попитал Седекий.
Светата дева отговорила:
Всеки езичник, който не познава истинния Бог и се по-кланя на идолите, е престъпник.
Принуждаваш ме въпреки нежеланието си да те предам на мъки, без да пощадя тебе, княжеската дъщеря ­ възразил Седекий.
Защо тогава губиш време в празни приказки ­ смело му отговорила света Ирина, ­ започвай мъченията: аз съм готова на всякакви мъки заради Христа.
Остави безумието си, девице, принеси жертва на боговете.
Светата отговорила: 
Напразно се безпокоиш, царю, смущаван от сатаната: знай, че няма да послужа на беса и не ще пощадя плътта си заради Христа, моя Господ.
Преизпълнен с гняв, князът се съветвал с епарха на какво наказание да подложат светицата. По заповед на мъчителя изкопали дълбока яма, напълнили я със змии и всякакви влечуги и хвърлили девицата в нея. Но тя останала там здрава и невредима десет дни, защото ангел Господен слязъл в ямата и я запазил; а влечугите, които били там, издъхнали.
Седекий, като разбрал, че мъченицата останала жива, се учудил и сметнал, че е омагьосала змиите със силата на своето вълшебство и ги умъртвила. Заповядал да я доведат при него на разпит. Седнал на съдилището, той рекъл:
Принеси жертва на боговете, които те пощадиха: те умъртвиха змиите, запазиха те жива, за да познаеш тяхната сила и милосърдие и да им се поклониш.
Светата отговорила:
Безумче, прелъстен от сатаната, когото презирам! Нима тия дървени или каменни идоли някога са умъртвявали змии? Ти сам скоро ще бъдеш хвърлен в ямата на преизподния ад заедно с боговете, на които служиш, и ще потънеш във “външната тъмнина, приготвена ти от сатаната: там ще бъде плач и скърцане със зъби”.
Разгневен, князът повикал дърводелци с железен трион и им заповядал да разполовят светата девица. Когато я вързали за дървото и започнали да режат, трионът не докосвал тялото є и се изхабявал като от остър камък, и накрая се счупил. Донесли друг трион, но и той се счупил, а слугите паднали, наранили се от парчетата и умрели. Накрая бил донесен трети, най-остър и твърд трион, и Седекий заповядал да разрежат девицата по слабините є. Вързали я, сложили на гърдите є голям камък и започнали да режат светото тяло на великомъченицата: този път трионът допрял тялото и от него потекла кръв. Седекий със смях казал:
Къде е твоят Бог? Нека сега дойде и ти помогне, ако има сила.
При тия му думи внезапно блеснала мълния, чул се страшен гръм, издигнала се вихрушка; слугите, режещи тялото на светата мъченица, паднали в несвяст. Обзет от страх, князът побягнал към двореца си, хората избягали от площада по домовете си; излял се страшен дъжд като поток, със силна градушка, и мнозина от мъчителите паднали мъртви, убити от гръм или град. А ангел Господен слязъл от небето, свалил камъка от гърдите на светата мъченица, изцелил раните є и я изправил здрава.
Като видели това чудо, осем хиляди души повярвали в Христа. Но князът, научаван от дявола, отново заповядал да хванат светицата и заедно с епарха започнал да умува как да я погуби. Мъчителите намислили следното: вързали я за мелнично колело, та като се върти, да я разкъса. Но когато пуснали водата, тя спряла като вкаменена; нито една капка не потекла и светицата останала невредима.
А князът със съветниците си възкликнал:
О, колко е голяма вълшебната є сила, за да превърне водната стихия в друго вещество.
Хората, виждайки това чудо, се възмутили против нечестивия цар и с викове на укор и недоволство започнали да хвърлят камъни срещу него и го прогонили от града. А той, като се върнал в родното си място, след седем дни умрял от мъка, гняв и срам.
След смъртта на Седекий, синът му Савах, за да отмъсти за позора на баща си, събрал множество войска, около сто хиляди, и се отправил към Магедон. Жителите, като научили за похода на цар Савах, уплашени се затворили в града и казали на света Ирина:
Заради тебе ще загинем.
Но тя им отговорила да не се боят от враговете и започнала да се моли на Бога с думите:
Ти, който някога чу твоя раб, пророк Елисей , чуй и моята молитва и невидимо порази тоя народ, който идва да погуби града, ослепи враговете ни, за да разберат, че Ти си Единият Истинен Бог.
И Господ веднага чул молитвата є, поразил със слепота княза и всичките му воини.
Княз Савах разбрал, че Ирина е причина за слепотата на него и на цялата му войска, и наредил да иде при нея пратеник с такава молба:
Сега разбрах, че силата на твоя Бог е непобедима; моля те, помоли Му се за мене и воините ми, за да прозрем и аз, и те!
Светицата се смилила, принесла прилежна молитва към Владиката на всички и князът и воините му прогледнали. След това Савах пратил в града да кажат на гражданите следните мирни слова:
Приемете ме за ваш княз, какъвто беше и моят баща; аз пък ще ви простя безчестието, което му нанесохте.
Като видели колко голяма е царската войска, гражданите сключили мир с него, отворили градските порти, поклонили му се и го признали за свой цар. Когато получил царството, по внушение на дявола, Савах се разгневил на света Ирина и като повикал светицата, є казал:
Прощавам на града вината му, а на тебе се гневя, задето подигна бунт срещу баща ми и беше убит с камъни; но ако искаш да получиш прошка, изпълни моята воля: принеси жертва на боговете и ще бъдеш свободна
Светата почнала да укорява княза за неговото безумие и с това още повече го разгневила.
Савах заповядал да я хвърлят в тъмница и почнал да се съвещава с велможите на какво мъчение да я подложат. Междувременно тя престояла в тъмницата седем дни. Тук є се явил Христос и є казал:
Не се бой, дъще Моя, защото с тебе съм Аз, Който те укрепява.
Савах наредил да изведат светицата от тъмницата и да забият в петите є железни гвоздеи, а после, като сложили на раменете є тежък чувал с пясък, заповядал да я заведат до едно място, което било на пет поприща извън града. Слугите сложили юзда в устата на светицата и я подкарали, както карат конете, към мястото. Унижавана така, Ирина се обръщала към Бога с думите:
Наистина, “като добиче бях пред Тебе” Господи. “Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата; Ти ме ръководиш с Твоя съвет и после ще ме приемеш в слава”. 
Като погледнала наляво от себе си, светицата съзряла съпътстващите я Божии ангели и душата є се зарадвала. Когато мъчителите стигнали посоченото място, слугите я обърнали назад към града и продължили да я водят с ругателства в юзди. Много хора ги следвали, а светицата видяла пред себе си ангел да удря с жезъл по земята и си помислила:
Ще погинат Божиите врагове.
Когато стигнали мястото, където стоял ангелът, земята внезапно се разтворила и погълнала слугите на мъчителя, които водели светицата. Тя се почувствала освободена, невидими ръце свалили чувала от раменете є, гвоздеите паднали от нозете є и те оздравели, а тя тръгнала, славейки Бога. Като разбрал за това, князът казал:
Боговете разтвориха земята и скриха под нея слугите ми от тая вълшебница.
Но други му възразили: 
Живият Бог е със света мъченица Ирина!
Други пък хулели с ругателства светата девица. Тогава ангелът разтворил земята и поразил с внезапна смърт много неверни, на брой до десет хиляди, а оцелелите езичници зовели:
Боже на Ирина, пощади ни, защото вярваме в Тебе и се обръщаме към Тебе!
По това време около тридесет хиляди души повярвали в Христа. Но княз Савах не повярвал и Божият ангел го поразил със смърт.
Света Ирина продължила да проповядва в града името Христово и вършела много чудеса с Христовата сила. Тя не само изцелявала болни, очиствала прокажени и прогонвала бесове от човеците, но възкресила и един умрял юноша, горко оплакван от родителите му, и обърнала към Христа до десет хиляди души народ.
По това време в града по Божие повеление дошъл презвитер Тимотей, който кръстил Ирина. Светицата го посрещнала с радост и заедно с други, повярвали в Христа, отишла при кулата, където живеели баща є и майка є, които в безмълвие се трудели за Бога, и там всички, повярвали в Христа, приели свето кръщение.
Три години прекарала света Ирина в града Магедон, учейки хората и утвърждавайки Христовата вяра. След това отишла в друг град, наречен Калипол, където царувал княз Нумериан, роднина на гонителите на Ирина, царете Седекий и Савах.
Когато Ирина влизала в града, езичниците празнували нечестив празник в чест на богинята Артемида и царят принасял жертва пред идола. Света Ирина застанала пред него, изобличила го в нечестие и изповядала Христа като истинен Бог. Князът казал на велможите си:
Тая девица по лице и ръст прилича на баща си Ликиний, ала лошите деца са нещастие за родителите си. Заради нея добрият є баща се лиши от царството си. Тя, както съм чувал, е виновница за смъртта на брата ми Седекий, а също и на сина му Савах, когото умъртвила с вълшебството си; наистина тая девица е губителка на царе.
След това Нумериан казал на света Ирина:
Какво ще кажеш, вълшебнице? Ще принесеш ли жертва на боговете, или ще останеш в гибелното си заблуждение?
Светата се осенила с кръстно знамение и отговорила:
Ще принеса жертва на похвала на Всевишния Бог, а на твоите бесове и бездушни идоли не ще принеса жертва. Що се отнася до твоите роднини ­ князете, то знай, че не аз, а моят Бог, Който държи живота и смъртта на всекиго, пожела да умрат; страхувай се и ти от моя Бог, защото малко дни са останали да живееш; скоро ще настъпи и твоят край.
Като чул това, Нумериан пламнал от гняв, заскърцал със зъби, заръмжал като лъв и наредил на слугите си да нагорещят три медни вола, като решил, че ако светицата надмогне огнената сила на единия, да бъде хвърлена в друг, ако същото стане и с него, ще бъде хвърлена в трети. Когато медните волове били разпалени като горещи въглени, вкарали светицата в единия от тях. Тук тя започнала високо да се моли с такива думи:
Господи! Побързай да помогнеш на мен, страдащата заради Твоето свето име!
Явил є се ангел Господен. Увещавайки я да не се бои от мъките, той угасил пламъка на огъня. А народът роптаел против Нумериан, казвайки:
Напразно погуби девицата, цъфтяща в младостта си.
Когато медта изстинала, намерили светицата жива и здрава, неповредена ни най-малко от огъня, и князът казал на околните:
Не ви ли предупреждавах, че тая девица е вълшебница? Виждате ли как угаси огъня; хвърлете я в другия вол.
И светата била вкарана в друг вол. Когато и той бил изстуден по чуден начин, тя била хвърлена в третия. Третият вол, по повеление на Всесилния и Всемогъщ Бог, тръгнал от мястото си като жив, преминал известно разстояние и като се върнал на мястото си, се разпаднал, а светата мъченица излязла от него невредима. Като видял това чудо, народът високо завикал:
Велик си Ти, Боже на Ирина! Помилвай ни по Твоята велика милост! Ти си наш Бог, силен и крепък, творящ чудеса, дивни и преславни!
И тогава до сто хиляди души повярвали в Христа. А княз Нумериан не само оставал в неверие, но хулел Всевишния Бог, поради което бил невидимо поразен от ангел и се разболял от смъртоносна болест. На смъртния си одър той заповядал на епарха си Ваводан да подложи Ирина на различни мъчения и накрая да я умъртви с най-страшна смърт.
Когато нечестивият княз Нумериан умрял, света Ирина, пребивавайки в града, продължавала да учи народа на вярата в Христа Господа и изцелявала всякакви недъзи, а презвитер Тимотей, който дошъл там по това време, кръстил повярвалите в Христа. 
Епархът, виждайки как народът съчувства на света Ирина, се побоял да я подложи на мъчения в тоя град, опасявайки се да не възбуди ропот и метеж. Той отишъл в друг град, наречен Константина, а на воините си заповядал да доведат мъченицата след него. Като стигнал града, седнал в местното съдилище и казал на светицата:
Ти знаеш ли, че ми е дадена власт над тебе? Пристъпи към нашите богове и им принеси жертва; в противен случай ще те предам на страшни мъки.
Светата му отговорила:
Чуй моя отговор: предай ме на такива мъки, каквито можеш да изобретиш, и ще видиш Божията сила.
Епархът заповядал да донесат желязна решетка и да вържат Ирина за нея с железни окови; след това поставили под решетката дърва и ги запалили. Пламнал силен огън и тогава, по заповед на епарха, започнали да поливат мъченицата с масло, мас и смола; така я измъчвали няколко часа, докато решетката и оковите се нагорещили до червено. А Ирина оставала непокътната и пеела, прославяйки Бога, като че я оросявала про- хладна роса. После железните окови паднали от нея и тя станала здрава и напълно невредима.
Епархът и неговите съветници много се учудили. Епархът паднал в нозете на светицата и казал:
Рабиньо на истинния Бог! Умолявам те, не ме погубвай, както погуби много от нашите князе, защото и аз вярвам в Сина Божий и искам да стана християнин.
И така епархът Ваводан повярвал в Христа и заедно с него множество народ. Ангел Божий довел в града презвитер Тимотей и всички, повярвали в Христа, били кръстени от него.
Петдесет дни останала в този град света Ирина, а като излязла от него, била хваната от воините на княз Саворий от тракийския град Месемврия. Отвели я при него, тъй като тоя княз бил слушал за нея и отдавна искал да я залови. Като видял светицата, той се разярил, отсякъл главата є с меча и тя била погребана извън града. Тогава Саворий казал пред всички:
Страшни слухове се носеха за тая вълшебница, задето с чародействата си погубваше князете. Защо сега не можа да ме убие, а я убих аз, и къде е помощникът є Христос? Защо не я избави от моите ръце?
Така неверният цар хулел силата Христова и се превъзнасял като победител на Ирина.
Но какво не е възможно за всемогъщата Божия сила? Онзи, Който по време на доброволната Си смърт възкреси “много тела на починали светии”, така че те “излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина”, не можеше ли да възкреси от мъртвите и тая светица, за да влезе в Месемврия и да се яви на княза? Наистина силен е Христос, Богът на небето и земята и върши всичко, което поже лае. Той пратил Своя ангел и вдигнал Ирина от гроба; Господният ангел є казал:
Макар и да извърши вече подвига на твоето страдание и подобава да почиваш, защото си достойна за блаженство на небесата; но за да не се превъзнасят нечестивите и беззаконните, като се хвалят, че са надмогнали силата на нашия Бог, иди в града, за да те видят жива и да се посрамят всички нечестивци, като познаят, че нашият Бог е всемогъщ; повече от никого не ще приемеш страдание.
Светицата влязла в Месемврия с маслинена клонка в ръка. Когато гражданите я видели, сърцата им се преизпълнили с ужас и почуда. Целият народ я наобиколил с гръмки възгласи:
Дивен е Богът на Ирина и няма друг Бог освен Него!
На княза било доложено, че Ирина е възкръснала от мъртвите. Като чул това, той много се уплашил и когато я видял, паднал в нозете є и казал:
Сега разбрах колко велик е твоят Бог. Моля те да останеш в нашия град и да ни направиш християни.
Светицата останала с тях седемдесет дни, учейки ги на светата вяра и всички жители на града повярвали в Христа, а блаженият Тимотей, като дошъл по Божие повеление, кръстил княза и всички останали.
Оттук света Ирина тръгнала към родното си място Магедон, където по това време починал баща є. И тя плакала за смъртта му, молейки Бога за него. Известно време останала с майка си, а след това била пренесена на облак в Ефес, където апостол ски проповядвала името Христово и вършила много чудеса, изцелявайки различни недъзи. С проповедта си света Ирина обърнала много езичници от идолопоклонството в Христовата вяра.
След известно време в Ефес при света Ирина дошъл пратеният є от Бога старец Апелиан, който някога бил неин учител. Светицата много се зарадвала. След няколко дни тя казала на народа: 
Радвайте се, братя мои! Мирът на Господа Иисуса Христа да бъде с вас; радвайте се, веселете се заради нашия Господ и здраво стойте във вярата. Аз си отивам от вас и ви благодаря, че ме приехте мен, странницата. Знайте, че всеки, който приема странници, е приятел на Небесния Бог.
Като чули тия думи гражданите почнали да се питат един друг:
Къде отива нашата учителка?
Други пък казвали:
Дали не иска да умре.
Трети говорели:
Достойна е за Бога; тя ще бъде отнета от очите ни, понеже сме грешни.
На следващия ден света Ирина, като взела стареца Апелиан и шестима благоговейни мъже, отишла с тях извън града и намерила в една каменна скала нов празен гроб, в който никой не бил полаган, влязла в него и казала на Апелиан и другите:
Покрийте ме здраво с камъни, така че никой да не може да отвори гроба преди четвъртия ден.
След това за последен път приветствала Апелиан и мъжете с него. После се осенила с кръстно знамение и легнала. Мъжете поставили върху гроба тежък камък и се върнали в града.
На четвъртия ден Апелиан със същите мъже отишъл при гроба, но като не намерил тялото на света Ирина, помислил, че Христос я е призовал в рая. Върнал се в града, за да възвести това. Мнозина се събрали край гроба и като видели, че е пуст, се учудвали и със страх прославяли Бога.
Така завършили страданията на света Ирина; такива били подвизите на тази девица ­ Христова невеста. Тя изповядвала вярата си в Христа първо пред баща си Ликиний, после пред Седекий и сина му Савах, после пред Нумериан, епарха Ваводан и накрая пред Саворий. Градовете, в които пострадала, са следните: Магедон ­ родното є място, Калипол (или Калиник), Константина и Месемврия в Тракия. Тя починала в Господа в град Ефес през месец май на петия ден
Предстояща пред Христа, тя го умолява за цялата вселена. Сказанието за подвизите и страданията є написа старецът Апелиан за слава на Отца, и Сина, и Светия Дух, Единия Бог, прославян в Троица, на Когото подобава чест и поклонение от всяка твар сега и всякога, и во веки веков. Амин.

Станете почитател на Класа