Когато опре до входната врата

Когато опре до входната врата
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    02.10.2019
  • Сподели:

"Това са български граждани, които, както всички останали, имат право на адекватна медицинска помощ. Това са хора със семейства, деца и с постоянна работа".

Да прочетеш нещо подобно във ведомствено писмо, е изключително рядко явление. И то - от Министерството на здравеопазването.

Държавната институция, отговорна за закрилата на здравето на гражданите, се почувства длъжна да напомня елементарни истини за конституционните права. От безсилие, меко казано.

Поводът е протестът на жители от ж.к. "Младост 1" срещу настаняването на една от безплатните държавни метадонови програми под покрива на УМБАЛ "Св. Анна".

 

умбал св. анна

 

Решението се оказва взето без предварително обсъждане с местните жители, по стара българска традиция. Взето е на крачка от началото на груба предизборна кампания, която нито управляващи, нито опозиция имат намерение да губят със защита за "чувствителни" каузи като правото на наркозависимите български мъже и жени на достъп до професионална грижа и спасение.

Тихата стъпка на Кирил Ананиев си има обяснение: само смътният намек за преместване на Центъра по наркомании в кв. "Банишора" през 2018 г. доведе до мигновено настръхване на местна съпротива, която утихна чак след изрични гаранции от Столична община срещу подобен ход, сякаш става дума за хранилище за радиоактивни отпадъци, а не за хуманно лечебно заведение.

Естествено, Здравното министерство загуби войната и в "Младост".

Загуби я в секундата, в която напет кандидат за районен кмет реши да напомни за топографията около новия център за лечение на зависими пациенти: на метри от Окръжна болница съжителстват три детски градини с имена "Надежда", "Щастие" и "Мики Маус".

Самата метадонова програма би трябвало да дава надежда и щастие за онези хора, които наистина искат да се излекуват - за нея има списък на чакащите, които "чакат" за помощ с години. На всеки от тях би трябвало да се помогне за връщане към живот без отрова, без игли, без рани и нелечими зарази, без самотно безсилие пред психическия и физическия тормоз на зависимостта, без абсолютно отчуждение от всичко ценно за един човек.

Програмата би трябвало да им помага да се справят с абстинентните синдроми от хероина. Метадонът би трябвало да се приема като лекарство под медицински контрол, с постепенно ограничаване на количеството до пълното му спиране.

Този процес наистина би трябвало да се подкрепя от цялото общество, без предразсъдъци и без затваряне на очите пред проблема със зависимостите. За достойнството на една общност би трябвало да се съди не по друго, а по отношението й към най-слабите й хора.

Условното наклонение обаче свършва тук.

Преди да се хвърли камък срещу предизборното безочие или срещу тесногръдието на уж-православно-милостивия "ближен" съкварталец, ще е добре да се припомни причината за изваждането на метадоновата програма от досегашния й адрес на "Пиротска" 117. Жалбите на местни жители - настрана. Десетките медийни разследвания за черния пазар на метадон и превръщането му от медикамент в евтина дрога - също.

Самото Министерство на здравеопазването признава за крайни отклонения в цялата система на метадоновите програми (3 държавни, 7 общински, 20 частни) с доклад от 2014 г.

Цитират се случаи, в които "голяма част от стабилизираните пациенти получават дневна доза метадон, значително надвишаваща най-високата препоръчителна от 120 мг". Предоставяни се големи количества метадон за употреба в домашни условия без активно лекарско наблюдение. На места изобщо не са провеждани тестове за рецидив на наркотичния прием, на места - тестовете са били с изтекъл срок.

Метадон, достатъчен за 6-дневен прием, е предаван на родителите или съпрузите на пациентите, без самите пациенти да посетят програмата и да минат през задължително лекарско наблюдение.

Никой не следи какво се е случило с изнесените от центровете количества, но отговорът лесно може да се установи от всеки полицай, който поседи 15 минути в близост до портала.

Всекидневен контролиран прием се е провеждал само при 5% от всички участници в програмите. Терапевтичните алгоритми не са спазвани, контролът е занижен, екипите от две различни програми не си общуват, когато приемат един и същ пациент - това са изводите на МЗ от преди 5 години, и ситуацията днес не е драматично подобрена.

Сега "гледката" се мести от квартал в квартал. Както МЗ си признава - и това решение е "временно". Защото преди проблемът да избуи до липсата на постоянен адрес, той се е родил в липсата на правила и контрол. Проблемът е в онази липса на дългосрочно мислене и чувствителност в обществото, което се сеща да говори, да изисква и да търси отговорност само когато тревогата опре до входната му врата.

За пациентите обаче проблемът е на живот и смърт. А решаването на тази политическа - но преди всичко човешка - задача е непосилна за n-тия пореден здравен министър, независимо от все по-големия бюджет на системата.

Прочетена 683 пъти

Станете почитател на Класа