Борбата за околната среда може да ни излезе през носа

Борбата за околната среда може да ни излезе през носа
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    28.08.2019
  • Сподели:

Борбата с пластмасите също опира до проблема богати и бедни. Ако сведат употребата им до минимум, западните страни ще могат да намерят алтернатива, спазвайки санитарните норми. За „третия свят“ обаче забраната на пластмасите може да стане катастрофа.

* * *

Американският комик (вече покоен) Джордж Карлин казваше: няма защо да ни тревожи лошата екология на планетата, никакъв проблем не е планетата, планетата интегрира всичко, включително пластмасите, а може и самият човек да съществува, за да произвежда пластмаси и да ги вкарва в планетната екосистема.

Това естествено е сарказъм. Нелепо е обаче и да се паникьосваме заради скорошната уж екокатастрофа.

Колкото до заплахата от „глобално затопляне заради промишлената дейност на човека“, това най-вероятно е фикция, начин за политически натиск върху геополитически конкуренти и за икономически шантаж на развиващите се страни. Въпреки фактическата забрана да се отразява проблемът от други гледища, наложена в глобалните либерални медии, мнозина сериозни учени предпазливо коментират, че хората едва ли могат да променят климата – той се мени сам, циклично, по естествени причини.

Ледниковата епоха не е дошла, защото човекът е взел да се разселва из северното полукълбо и хищнически да консумира природните ресурси. Планетата не се е канела да изтребва Хомо сапиенс със студ, както се прави с хлебарките. Макар че идеята безспорно е примамлива. Но за някой комедиен спектакъл, не за сериозната наука.

Ние тук в Русия не усещаме никакво „глобално затопляне“. Само глобално застудяване и нова ледникова епоха. Я разкажете за „глобалното затолпяне“ на хората в Санкт Петербург, които имат топло слънчево лято два дни в годината (пак добре, ако се паднат през уикенда).

Следваща цел на екологичните „кръстоносни походи“ са пластмасите – тяхното производство, потребление и утилизация. Пластмасите станаха враг номер едно или номер две за човечеството. И не може просто да отречем проблема. Наистина произвеждаме огромни количества пластмаси, използваме ги – предимно за амбалаж, после ги изхвърляме. Пластмаси препълват бунищата, растящи като гъби след дъжд, пластмаси попадат в реките, в моретата, в океаните и причиняват гибелта на огромен брой живи същества. Пък и грозна работа става, честно казано.

Отидеш ли днес на почивка в кое да е кътче „с едва докоснати от цивилизацията диви природни пейзажи“, вместо златистите плажове и небесносиня вода от рекламната брошура и снимчиците в Инстаграм може да видиш край бреговата ивица плаващи сметища – главно пластмасов боклук. В някой петзвезден хотел рано сутринта, преди още да станат летовниците, плажът се почиства от специално обучен персонал. В тризвезден обаче нищо чудно да си пробиваш път към чистата вода през плаващите край брега найлонови пликове и пластмасови бутилки.

Проблемът с пластмасите е факт, не е измислен (за разлика от „глобалното затопляне“). Какви решения обаче се предлагат? Да произвеждаме по-малко, да консумираме по-малко, да използваме други видове опаковки и т. н. Но хайде да помислим непредубедено какво са станали пластмасите за човечеството през 20 век и какво си остават през 21 век. С учудване ще открием, че изобретяването и широкото внедряване на пластмасите са били гигантска крачка напред, дори са спасили цивилизацията.

 

 

Изнамирането на пластмасите може да се сравни с изнамирането на керамиката, на съдовете от неизпечена, после и от изпечена глина. В зората на човешката история, 20 000 и повече години пр. н. е., хората започнали да правят керамични изделия, включително домашни съдове. Благодарение на тях можели по-добре да готвят на огън, да запазват яденето за по-късно, храната станала по-доброкачествена и по-достъпна, човечеството започнало да расте. Имало и други причини, но керамиката изиграла важна роля.

Пластмасите също изстреляха човека в нова епоха. Пластмасите, а не ядрените бомби, са основното изобретение на 20 век, променило нашия бит. Това важи най-вече за опаковките на различните храни и водата. Пластмасовият амбалаж е най-евтин, лек, практичен и здрав, непропусклив за болестотворни микроорганизми.

Индивидуалните пластмасови опаковки направиха възможен превоза на храни където и да било без риск да се разпространяват и болести заедно с тях. А нали не само през чумавото средновековие, но и доскоро епидемиите са били сред основните заплахи за човечеството. През 1918 г. пандемията от „испански грип“ е убила към 50 до 100 милиона души, сиреч между 2 и 5 проценат от населението на Земята. Сред причините се сочат липсата на хигиена и незащитените от заразяване храни.

Готови ли сме днес, откажем ли се от пластмасите, пак да бъдем връхлетени от масови заболявания, повсеместна дизентерия и другите „радости“, съпъстващи т. нар. естествено, природно битие?

Борбата с пластмасите има ясно изразен класов, империалистически, постколониален аспект. Защото страните на развития капитализъм, страните от Запада ще съумеят да открият някаква алтернатива и да спазят санитарните норми, използвайки минимални количества пластмаси и т. н. За „третия свят“ обаче забраната върху пластмасите може да стане катастрофа. Именно в „третия свят“ пластмасите спасяват хората от измиране поради епидемии; много популации могат да получават чиста вода само в пластмасов амбалаж и по никакъв друг начин.

Благодарение на пластмасите се сви смъртността в „развиващите се страни“, намаляха болестите и мъките на хората. И на едната страна на везните виждаме днес страданията на децата от бедните „цветни народи“, гинещи от болести и недохранване, а на другата – „страданията“ на богатия бял турист, който се мръщи, нагазвайки във водата на плажа, пълна с пластмасови боклуци.

Решение на проблема с пластмасите не бива да се търси в сферата на забраните и ограничителните мерки, засягащи използването им. А в разработването и всеобхватното внедряване на разделното събиране на боклука, практиките за утилизация на пластмасите, за преработка и повторно използване на този материал. Защото пластмасите не са само вреден боклук, но и полезна, ценна суровина за промишлеността.

Потомците ни може би ще виждат в залежите от древни пластмаси полезни изкопаеми и ще се чудят защо сме били толкова глупави и непракттични, защо просто сме изхвърляли този твърде ценен материал, вместо да го използваме отново и отново.

Герман Садулаев, Взгляд

Прочетена 334 пъти

Станете почитател на Класа