Злото се бори не с уговорки, а с юмруци и ум. Покрай годишнината от разстрела на Н. Й. Вапцаров и неговите другари се произнесоха слова, в които в декларативно – служебен стил се заявяваше за обезпокоеността, че у нас се правят опити за възраждането на фашизма, за реваншизма, демонстриран по улиците и в държавните учреждения и т.н. Общо – взето: дрън – дрън, че пляс, много думи и никаква емоция. Откъде ли се вземат авторите на подобни текстове? Подозирам, че ги държат приковани към пишещите машини в прашни кабинети без прозорци и достъп към външна информация. Десетилетие след десетилетие тези все още дейни музейни експонати изтракват на клавиатурата дежурните фрази. Тяхната наблюдателността може да е поизтъпена, но затова пък паметта им услужливо къта образци за речи за всички поводи.
Последователите на хитлеристките идеи отдавна не се смущават да проявяват открито своята дивотия София, а ако някой още се изненадва от присъствието им, не е техен проблем. Неонацистките организации привличат не само футболни запалянковци, лумпени и шовинисти - те без съмнение имат поддръжници на всички етажи на властта, щом им се позволява да демонстрират присъствие по улиците. Подобна декорация е потребна някому. Именно тук би си струвало да се копне по-дълбоко – да се узнаят мотивите на съответните лица да си отгледат лична гвардия. И да им се подири отговорност – морална и според закона. За това трябва да се взимат конкретни мерки, а не да се пишат речи.
Също така не бива да се загърбва обстоятелството, че икономическата и административната власт по места се подкрепя финансово и силово от криминалните структури. Сигурно всеки кмет може да разчита на дебеловрата дружина за решаване на деликатни делца. Наистина, тези хора не влизат в графата «неонацисти», по-скоро става дума за феодали, но наименованието не ги прави по-малко опасни за обществото. Струва ми се, че си заслужава въпросът за криминализирането на управлението да бъде изнесен на широко обсъждане.
Според авторите на речи за реваншизма, изчегъртването на българската родова памет и възраждането на фашизма е виновен безликият и всемогъщ неолиберализъм. Не, такова измиване на ръцете не се зачита! Случващото се дължи на конкретни хора, които си имат имена и длъжности. След преврата на 10 ноември те прокламираха мирния нескончаем преход и с плитките си мозъчета поработиха яко за сриването на доверието към държавата и лишиха обществото от идеи.
За неолиберализма съществуват различни трактовки и сякаш напоследък този термин често се използва за извинение на собствената слабост. Вземе ли финансовата власт надмощие над изпълнителната и законодателната, обществото започва да се ръководи като една голяма фирма. Този модел на развитие се подкрепя от повечето партии, включително и от БСП. За да не се пречкат в краката на богаташите, те предпочитат да се самоизолират от народа.
Когато държавността пропада, историята се забравя. Забавата с преиначаването на нашето минало продължава отдавна и е некоректно да се вторачваме само в текстовете в учебниците за периода от 1941 до 1989 година. Не е забравено, че за да запазят властта си, социалистите изопачаваха факти в угода на ДПС и Турция.
Злото може да се победи само, ако да отсечеш корените му, но за съжаление те смучат сили от глъбините на нашата недодържава. Проблемите, водещи до деградирането на демокрацията, може да се решат само с изграждането на нова, балансирана система на управление, която е основана на правилно поставени идеи и цели за развитие на републиката. Приемането на съществуващото положение за неизменна даденост ще доведе до рухването на политическата система и установяването на корпоратократия.
Навярно БСП все още има възможност да се превърне от придатък на статуквото в действена организация, работеща активно за интересите на обществото и държавата. За целта тя трябва да се върне сред хората. Не настъпи ли промяна в принципите, не се ли размърда, партията рискува да изчезне, без някой да забележи това. В края на краищата на кого му е притрябвал клуб по интереси на стари апаратчици и милионери, където само разглаголстват и декларират загриженост.
За завършек – съвет към авторите на скучни речи.
Сега са добри оратори и работливци с чисто минало. Безпокои ви случващото се? Излезте на улицата и действайте! Обединявайте и убеждавайте! Бъдете достойни опоненти! Правят Луков марш – организирайте десет по-шумни контрапротеста! Разкажете за престъпленията на фашизма, но не по сладникавия начин, приет сега! Издавайте учебници и книги, откривайте изложби! И направете така, че на кмета и на началниците никога повече да не им хрумва да кокетничат с неонацистите! Не само посочвайте проблемите, но и ги решавайте! Но първо се определете чия партия е БСП и за какво се бори тя. Българи ли сте или обезпокоени безродни европейци? Стиска ли ви?
Николай Николов
