Дългоочакваният нов роман от Димо Райков „Анхедония“ ще бъде публикуван на 21 май, в рамките на Дни на българската книга, които Издателска къща „Хермес“ организира за пореден път в периода 11 – 24 май. По повод излизането на книгата, поканихме Стойо Вартоломеев – управител на ИК „Хермес“ и редактор на „Анхедония“, да разкаже за работата по изданието и да сподели своите впечатления от книгата.
– Какво ви направи най-силно впечатление в романа?
– Книгата започва като документален роман. Постепенно, прелиствайки страниците, виждах как документалното отстъпва и художественото започва да доминира. Романът почива на автентична история от живота на едно семейство и най-вече на общуването между баща и син. Авторът дори не сменя имената на героите и населените места. Ако текстът беше останал на документално ниво, се превръща в биография, а „Анхедония“ не е биография, а роман. При това вълнуващ и драматичен роман.
В основата на книгата е историята на бащата. Той е израснал в едно крайгранично миньорско градче – Малко Търново. Затворена зона, изолирана от България и света. Целият живот на тези „хора-светулки“ (находчива метафора на писателя) е минал в построяване на основите на социализма и комунизма. Те са градили пътища, работили са в рудниците, мъже и жени, наравно. Те са това страдалческо поколение, което вложи всичко, за да може децата им утре да живеят по-добре. И остават излъгани и ограбени. Точно в Париж, в световния град, бащата усеща как се е разминал с живота си, как дните и годините са минали в лишения и очакване на по-добри времена. Но те все не идват.
„Анхедония“ е една тъжна книга за пропуснатите мигове в живота, за емигрантската съдба и късането на връзките между родители и деца, за правото на всяка човешка душа да получи добра дума и утеха. Неслучайно писателят използва за мото думите на свещеника Андрей Гнездилов: Хората плачат не от болка. Плачат, защото няма кой да ги погали.
Корицата на романа също е знакова. Има две протегнати ръце – ръката на бащата и ръката на сина, които търсят близост.
– Има ли цитат или момент от книгата, който да я представя най-добре, според вас?
– Искам да обърна специално внимание на финала. В края на книгата близките се събират за помен на починалия. Там детето се загубва в градината и повтаря жестовете на своя дядо. Тази връзка между поколенията е продължението, от което романът имаше нужда. Независимо от всичко, което се случва, независимо от светлите и тъжни моменти, животът продължава, неумолимо продължава и с нашето съгласие и без него. Както казва авторът: Животът продължава и странни са неговите пътища, тайни и неведоми… и вечни.
– Как протече работата по романа – може ли да ни разкриете нещо „от кухнята“?
– Димо Райков е от писателите, които старателно работят по своите творчески проекти. Той внимателно оглежда текста и от предишните му книги помня, че ги предава в завършен вид. Когато изпрати ръкописа на „Анхедония“, всичко беше разчетено: мотото, встъпителните думи на автора, отделните композиционни части, епилогът. Димо Райков има силно усещане за композиция и знае как да разположи една художествена идея в рамките на определен обем. Романът е писан под силна емоция, касае един дълбоко личен и трагичен факт – смъртта на бащата. На определени моменти се опитвах да „охладя“ тази емоция, за да може текстът да придобие по-сдържан вид.
Писателят искаше баща му да присъства в корицата и ми изпрати няколко негови снимки. Радвам се, че дизайнерът Георги Станков успя да използва една от тях и да я вплете в корицата така, че да има художествен смисъл.
Официалната премиера на „Анхедония“ в София ще се състои на 28 май (вторник) от 19:00 часа в НДК, Мраморно фоайе, като част от културната програма на Пролетен базар на книгата 2019. Авторът ще пристигне от Париж специално за събитието.
Интервюто е предоставено от ИК „Хермес“
