Даряването на храна у нас се превърна в скъпо удоволствие, което производителите и търговците не могат да си позволят. Това е резултатът от промените в Закона за храните, които уж трябваше да облекчат дарителите и те да се научат да даряват. Изменение в нормативния акт, който действа от 2017 г., вместо да изпише вежди, извади очи, като намали драстично желанието у бизнеса за дарителство, алармираха от „Българска хранителна банка". Изискването е производителите и търговците на храни задължително да слагат върху стоките неразлепима маркировка „дарение, не подлежи на продажба", така че маркировката да не поврежда етикета със съдържанието на стоката. Само ако това условие бъде изпълнено, стоката се освобождава от ДДС.
На практика изискването означава стоките, чийто срок на годност предстои да изтече, да се връщат отново на поточните линии за преопаковане, което е трудоемко и скъпо занимание. И след като си направиха сметката, производителите и хранителните вериги решиха, че е по-изгодно да унищожават храните, вместо да ги даряват и да ползват данъчни облекчения, които няма да им покрият разходите за преопаковане.
Така властта задраска дългогодишните усилия на неправителствените организации да убеждават бизнеса, че е по-адекватно храната да се дава за благотворителни цели, отколкото да се хвърля на боклука. А тези усилия бяха огромни. След години разговори с различни правителства в края на 2016 г. финансовото министерство се съгласи да освободи 18 групи храни от ДДС, ако те бъдат дарявани. Сред тях са млечни и месни произведения, зърнени храни, ядки, масла и мазнини, кафе, чай, плодове и зеленчуци. Очакванията бяха, че така даряването у нас ще бъде насърчено и ще се доближим поне малко до европейски държави като Франция, където хранителните вериги биват сериозно глобявани, ако унищожават храна, вместо да я даряват.
Заедно с данъчното облекчение обаче бе променен Законът за храните така, че да вкара дарители в сериозни разходи за преопаковане. С този си двойствен ход властта искаше да се подсигури срещу данъчни измами и да успокои тревогата си за злоупотреби с ДДС. Аргументът „българският бизнес е много изобретателен" победи аргумента „бизнесът може да е солидарен". Именно с опасенията за масова склонност към измами повече от 10 години финансовото министерство отказваше да премахне или да намали ДДС-то за стоки, предназначени за даряване.
Двойният ход – давам, но всъщност не давам, който целеше уж да успокои обществеността, че нещо е направено, е изключително дразнещ и лишен от икономическа и социална логика. Статистиката сочи, че в най-бедната страна на ЕС, каквато сме ние, годишно се изхвърлят по 670 хиляди тона храна. 173 кг храна изхвърля годишно всеки човек, като половината от тези продукти са годни. В Хранителната банка, която отговаря за събирането на годна храна, чийто срок на годност е наближил да изтече, до началото на 2017 г., преди да влезе в сила въпросната поправка, се събираха едва по 290 тона храна. Стоките се предоставяха от фирми, които приемаха дарителството за кауза. След въвеждането на „облекченията" за даряване тези фирми намаляха и стоките, които влизат в Хранителната банка, са с 50 тона по-малко.
За съжаление, потърпевшите от тази законодателна игра – давам, но не давам, са най-уязвимите. Над 1,5 млн. българи живеят под прага на бедността у нас. Те са тези, които имат нужда от помощ. Но все по-малко от тях могат да я получат. Кое точно ни е европейското?
Иглика Горанова
