Беднoстта наистина вреди на мозъка

Беднoстта наистина вреди на мозъка
  • Автор:  Webcafe
  • Дата:  
    17.05.2018
  • Сподели:

Когато говорим по темата за финансовите проблеми, често свързваме нещата с житейските избори, които човекът е направил - "Защо еди-кой си не завърши университет?", "Защо не си е избрал/ избрала по-добре платена работа?", "Защо има толкова много деца като не може да си ги гледа..." и т.н.

 

И безспорно, на едно чисто рационално ниво връзката между изборите, които правим в живота си и социално-икономическия статус, който имаме, е ясно видима. Въпросът обаче е дали обратното също е валидно - влияе ли финансовото ни положение на начина, по който мислим и взимаме решения?

 

Според последните научни изследвания обаче предполагат, че малкото пари в портфейла всъщност може да засегнат способността на човешкия мозък да мисли и да помни.

 

В най-новата от тези научни статии учените откриват връзка между това човек да стои на по-ниските стъпала на социално-икономическата стълба и промените в мозъка.

 

За това проучване, публикувано в Сборника на Националната академия на науките, изследователи в Центъра за жизнено дълголетие към Тексаския университет в Далас са изследвали мозъците на 304 души на възраст между 20 и 89 години.

 

Изследователите следели за две основни неща: 1) колко сива материя субектите имат в мозъка си; и 2) как са организирани техните мозъчни мрежи.

 

В мозъка областите, които имат сходни функции, често показват и идентична активност. Така например онези области, които контролират речта, могат да взаимодействат помежду си повече, отколкото с онези, участващи в различни телесни функции. Обикновено се смята, че е добре мозъчните мрежи да бъдат "сегрегирани" по този начин.

 

След това учените сравнили данните за мозъците на субектите със завършеното образование, което имат, както и с професионалната им история - иначе казано със социо-икономическия статус на изследваните хора.

 

Оказва се, че сред хората на средна възраст (на възраст между 35 и 64 години) участниците с по-висок статус имат повече сива материя в мозъка си и по-явна "сегрегация" в мозъчните си мрежи. И двете мерки са свързани с по-добра памет и се приемат за защита срещу деменция и други признаци на стареене на мозъка.

 

Тази теза се изчистила още повече, след като били взети под внимание и всички допълнителни фактори като ментално и психическо здраве, когнитивни способности и дори техния социо-икономически статус в детството, а не в зряла възраст.

 

Така се стига до извода, че да израснеш в богато или бедно семейство няма особено значение за развитието на мозъка ти, но когато си в по-богата или по-бедна среда в зряла възраст, ефектът върху мозъка вече се забелязва.

 

Какви може да са причините за това?

 

Учените разглеждат един по-обобщен профил на хората с нисък социален статус. По-ниско платените позиции като цяло предполагат и един по-нездравословен начин на живот - хранят се с по-вредни храни, нямат достъп до по-качествено здравеопазване (особено в страните на Запад, където здравеопазването е свързано с лични вноски на модела на застраховките). Също така учените отчитат фактори като това, че работническите квартали с по-ниски наеми често са и с по-замърсен въздух.

 

Допълнително с това хората с по-ниско платен труд в много случаи може да се каже, че водят и интелектуално нестимулиращ живот. Стресът от това да "свързваш двата края" също оказва своя дан тук като хормоните на стреса нанасящ щети по цялото тяло на човек, включително и мозъка.

 

"Започваме да научаваме повече за въздействието както на стреса, така и на непрекъснатото учене върху мозъка", казва Гаган Уиг, невролог от Тексаския университет и ръководител на екипа, извършващ изследването. "Това е в съответствие с идеята, че житейският опит може да се повлияе на здравето на мозъка."

 

Предишни изследвания също така показват, че ниското социално-икономическо положение може да повлияе на начина, по който мислим. Доклад от 2013 г. в сп. Science установява, че "когнитивната функция на даден човек намалява от постоянните и всевъзможни усилия да се справи с непосредствените последици от това, че разполага с малко пари" - плащането на сметките, изникването на извънредни разходи и т.н.

 

Това изследване открива, че когнитивната цена на бедността, която може да се натрупа за ден, е равносилна на това човек да будува цяла нощ.

 

Друго подобно проучване от 2017 г. установява, че хората, които са живели в бедност, се представят по-зле от тези, които никога не са били бедни, на тестове за словесна памет, скорост на мислене и обработка на информация.

 

Така, ако разглеждаме бедността като допълнително напрежение за мозъка, тя има капацитета да нанесе трайни щети върху мозъка. Разбира се, тук не говорим за фатален развой или за тежки травми, които да пречат на основната работа на мозъка, а по-скоро за амтортизация - по-бавна работа, по-намалени възможности от предварително зададеното.

 

Интересното в случая е, че изследванията не важат за всички възрастови групи. Хората под 30-35-годишна възраст, както и тези над 64 години не се вписват толкова в тези зависимости.

 

Причините за това може да са две - или само най-здравите хора сред групите с нисък социално-икономически статус са оцелели до старост, или в това, че след като хората надхвърлят определена възраст, социалните и икономическите детерминанти са по-малко важни за здравето на мозъка отколкото чисто биологичното стареене.

 

Колкото до по-младите, там биологичният фактор е на преден план и успешно попълва липсите, създадени от допълнителните натоварвания върху мозъка.

 

Общата линия на тези изследвания все още не е достатъчна за генерални заключения, но тя все пак дава определени изводи и един от тях е, че финансовите проблеми действително могат да доведат до щети за човешкия мозък.

 

Така вече може да се запитаме - ако досега виняхме за бедността лошите житейски избори, то не си ли струва да обмислим и другия вариант - бедността да е в основата на всички тези глупави решения?

Прочетена 392 пъти