Днес е Томина неделя. Почита се паметта на Свети Тома, един от 12-те Христови ученици, известен с прозвището Неверни. Това наименование идва от евангелските писания, които разказват, че когато мълвата за изчезналото тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал и за да се убеди в чудото, поискал да пипне раните от гвоздеите, с които Исус бил прикован на кръста. На осмия ден от възкръсването си Христос отишъл при Тома и му казал: "Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ.
Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали." Когато Тома сам се убедил във възкресението, паднал на колене пред Спасителя и молил за прошка. Това моментно неверие на апостол Тома става олицетворение на миговете на колебание и съмнение, в които изпада всеки един човек. Томина неделя е последният ден от седмицата след Великден, наречена Светла или Празна неделя, защото е "празна" откъм работа - в седемте дни не се работи.
На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване. Имен ден празнуват всички, носещи имената Тома, Томислав, Томислава.
На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване.
Имен ден празнуват всички с имената Тома, Томислав, Томислава. В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден", „Сувия", „Сувинден". Тачи се за предотвратяване на суша. Според народните представи този ден е „хаталия", т. е. лош ден. Затова традицията повелява да се спазват някои забрани. Жените не перат и не трябва да сушат дрехите.
Стопаните не копаят и не сеят, „за да не изсъхва храната". Не се вари мляко, за "да не се вдига" млякото на говедата и да не стават рани. На Софинден се изпълнява интересен стар обичай за предпазване на хора и добитъка от болестта „топалък" - да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат:
"Тука да остане топаллъка!" и „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!" Някъде обичаят включва диалог между две жени: едната пита "Ко вързиш? Другата отговаря: „Топаллък вържа"! Наричат този ден и „Великден на умрелите", защото жените носят и раздават на гробището червени яйца за „Бог да прости".
