На криеница с прозрачността

Иглика Горанова

Криеницата от прозрачност е любимата игра на администрацията. Това установи в. „Класа“, опитвайки се настоятелно да се добере до официална информация как се разпределят парите от държавния бюджет за проекти на организации за обществена полза. Подозираме, че чиновниците, които отказаха да ни отговарят, са били водени от два мотива. Или изпитват задоволство, че успешно са скрили от въпросите ни в оплетеното българско законодателство. Или пък са счели, че не си струва да си правят труда да ровят в документация, при положение че сумата, за която питаме, не е впечатляващо голяма. Не става дума за милиардите от ЕС, а за „някакви си“ суми от 750 хил. до 1 млн. лв., които от 2006 г. насам се разпределят между неправителствения сектор за проекти до 50 хил. лв.
Това ведомствено поведение поражда питания. Няма лошо в това да се стимулира гражданският сектор, даже напротив, но кое налага в цялата тази процедура, финансирана изцяло от бюджета, да има „тъмни“ зони?

Списък на тайните

Номер едно в списъка на тайните е съставът на комисиите в правосъдното ведомство, които оценяват проектите.
Оказва се, че имената на чиновниците, които разпределят пари от бюджета в обществена полза, не могат да бъдат оповестени, защото не били дали съгласието си (чл. 4 от Закона за личните данни, ал.1). Тази точка е предпочитаното място за укриване на информация и това си личи по отговора на правосъдното ведомство. На практика това означава, че чиновникът Петър Петров, който не е казал изрично, че е съгласен името му да се публикува, може да осъди МП, ако то го оповести. Този абсурд може да задръсти съдилищата от жалби, ако законът се чете буквално и само в тази му точка, както го чете администрацията. Тя явно не харесва другата част на закона, която е категорична, че за целите на журналистически материали обработката на лични данни е разрешена. Да не говорим, че ако законът се чете по начина, по който го четат в МП, излиза, че ни се нарушават конституционните права. В чл. 41 се казва, че всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Както и че гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Оповестяването на чиновника Петър Петров не е защитена от закона тайна. Със сигурност.
Тайна номер две в ребуса с проектите с обществена полза са имената на юридическите субекти, които са отхвърлени. Такава информация изобщо не получихме. Вероятно чиновниците са се укрили в този случай във възможността за мълчалив отказ.
Третата тайна в списъка им са мотивите, с които даден проект не се одобрява. Оказва се, че нито една отхвърлена организация не получава отговор какво е сбъркала и защо проектът й не е бил одобрен. Което пък не се връзва с целите на програмата на отпускане на държавни средства, а именно – НПО-та да се научат да пишат проекти, за да кандидатстват после спокойно пред ЕС. Тоест този своеобразен ПУЦ (така наричаха преди 20 години училищата, в които хората без квалификация и образование се обучават на някакви професии) на практика се обезсмисля.
Най-голямата загадка обаче е как в „тайните“ комисии се преценява дали един проект е в обществена полза и как се измерва тази полза, след като приключи успешното усвояване на парите. Като изключим финансовите отчети в МФ и формалното отчитане на проекта в МП, това е абсолютно неясно. Отговорът на една бивша председателка на комисия: „Проектите са разнообразни колкото живота“ звучи витиевато и в някаква степен поетично, но не съдържа никаква конкретика.

Защо без глоби?


След този сблъсък в полето на информация е логичен въпросът, какви са глобите за отказ за даване на такава? Оказа се никакви. Ако се направи официално запитване по Закона за достъп до информация и на него не бъде отговорено в срок от 20 дни и питащият осъди питания, санкцията е 200 лв. Ако журналистическото запитване не е на официална бланка, последствия няма. Което пък обяснява защо администрацията обича да си играе на криеница от информация.


Бележка на редакцията:
До дни МП ще обяви имената на организациите, които са спечелили проекти за обществена полза. Тази година програмата е на стойност 800 хил. лв., а горният праг за проект е 40 хил. лв.
В. „Класа“ внимателно ще следи кои проекти са спечелили и ще настоява за списъка на неодобрените. Ще искаме и списъка с имената на чиновниците, които са оценявали проектите, както и конкретен отговор на въпроса, какво разбира под „обществена полза“ администрацията, когато разпределя пари от държавния бюджет.


Станете почитател на Класа