"Най-осъдителното действие на България към македонците е решението да шантажираме, използвайки позицията на силата като член на ЕС." Деян Кюранов обяснява защо за българина е естествено

да е националист по тази тема.

На 11 февруари се осъществява първият полет между София и Скопие. Министрите на транспорта и туроператори са първите пасажери. Може ли икономиката да е основата, върху която да бъде изграден компромисът между двете държави?

Деян Кюранов: Мисля, че всичко, което не е история, може да бъде основа за оправяне на отношенията. И обратното - всичко, което е история, е гаранция за нова стагнация, ако не и за провал.  

В тази връзка как Ви звучи идеята за временно замразяване на работата на историческата комисия?

Деян Кюранов: Тази идея на Драги Георгиев е великолепна. Струва ми се, че отново по популистки съображения и притеснения от националистически реакции премиерите на Северна Македония и България се изказаха против нея. От друга страна, те са на топа, както се казва, и имаме основание да им гласуваме доверие, щом смятат, че не могат да си го позволят. Не са те виновни, ние сме виновни като народи. 

Къде е най-голямата вина на България в последните години? 

Деян Кюранов: Решението да шантажираме, използвайки позицията на силата, която имаме като членове на ЕС. Това е най-голямата политическа грешка и морално най-осъдителното действие на България. Говоря като политолог - не става дума за връщане към "историческата истина", да започнем да спорим, тип "ти започна пръв". И от двете страни има престъпления, и от двете страни има грубо погазване на историческата истина. Няма смисъл да мерим коя е по-виновна. Това е все едно двама болни да се хвалят кой е по-болен. 

Но как да бъде решен историческият проблем?

Деян Кюранов: Да не бъде решаван. Проблемът е неприятно състояние на нещо, което има решение. Но когато нещо няма решение, то не е проблем, то е просто нещастие. Може да е неприятно, но щом не можем нищо да направим, по-добре да го загърбим и да работим по нещата, които можем да оправим. 

В средата на 1990-те години по линия на неправителствени организации организирахме една среща в Скопие между български и македонски политолози, историци и филолози. През първия ден ние политолозите успяхме да говорим, а историците и филолозите да си мълчат. Всичко беше наред. През втория ден те взеха думата и всичко се провали. Един от македонските колеги ме извика в коридора и каза: "Айде да се видим пак, но без чугуните". Не виждам нищо да се е променило оттогава. 

Как обаче могат да бъдат ограничени рисковете националистически формации да трупат политически дивиденти? 

Деян Кюранов: Само политиците могат да отиграят това, ако поемат съответните рискове и умно третират процеса. Има шанс това да се случи. 

Оптимист ли сте, че новите премиер на България и Северна Македония - Кирил Петков и Димитър Ковачевски - ще успеят да сменят тона на комуникацията и отношенията?

Деян Кюранов: Оптимист съм, защото виждам, че те са първите, които сериозно се опитват да го направят. Когато Желю Желев реши да признае Македония, естествено и малко наивно всички очаквахме те да отговорят с нестихващи ръкопляскания и братски прегръдки. Те отговориха със страх и омраза. 

Какво не направихме след това?

Деян Кюранов: Нищо. Оставихме Македония на историците. На онези най-големи националисти и от двете държави. Но как историци, които са професионални националисти, да се опитат да се договорят - няма как. Иска ми се поименно да посочим хора, които се занимават с нова история в България, но не са националисти. Много са малко. Това е част от професията - смята се едва ли не за непрофесионално да не си националист. 

Но и за мнозинството от българите е естествено да си националист по тази тема - показват го и социологическите проучвания. Защо това е така? 

Деян Кюранов: Защото така ни учат в училище и това чуваме вкъщи. Това е официалната представа за историята, която се пропагандира чрез училището, конкретно чрез историята и литературата. Изключения са спомените на Бранислав Нушич от Сръбско-българската война и тюхканията на Иван Вазов за българина и сърбина, които навремето са се били заедно против турците, пък сега умират от раните в един и същи окоп. Много интересна и точна беше тезата на Веселин Методиев, че един от начините исторически да се опитаме да излезем от това е да си намерим общ враг - например сърбите. 

Изглежда ли Ви реалистично България да вдигне ветото през 2022 година? 

Деян Кюранов: Не знам дали ще е тази година, но България ще вдигне ветото. Това е очевидно. Дори най-върлият националист, ако попита сърцето си, ще си каже: "В края на краищата няма начин". Не може да се удържи дълго тази позиция. Целта е колкото можем да изкярим и да я разменим срещу нещо. Но и това не става, засега за България политическите ефекти са само минусови. Всички виждат, че вървим по стъпките на Гърция. Гърция в крайна сметка отстъпи.