Управляваща тишина. Така най-кратко можем да опишем политическата тактика на властта. Притихнала, та чак не диша. Всяко медийно участие им носи негативи. Знаят го. Защото не говорят по проблемите, от които се интересуват хората. Не дават отговори на въпросите, които ги питат. Те и хората вече не им искат отговорите.

Въпроси – присъди.

Какво да ги питаш, като построеното им се разпада след такава работа, работа, работа?

Днес България може да бъде обяснена с една дума – шахта!

Но по-крещяща от тишината на властта е тази на опозицията от Позитано. Тишината като алтернатива.

„Само БСП може да демонтира управлението на ГЕРБ“, тананикаха доскоро. Тъй ли? Сол в раните им да сипеш, няма да обелят и дума срещу властта. Не смеят да кажат и обяснят, че държавата се руши, държавността се разпада, че социалната система е пред колапс, че бизнесът агонизира, че сме последни в Европа по всичко. Тук не съм прав. Първи сме в едно – по смъртност!

Някакви се объркаха и казаха, че България била срутище, ама така измъчено го казаха, че ти се иска да идеш и да ги прегърнеш дружески в непосилното им страдание.

И в края едно кратко политическо хайку:

„БСП няма да се

коалира с ГЕРБ и ДПС!

Но ще се допита

до симпатизантите.“