Статията включва първия (?) български превод на Biderman’s Chart of Coercion („Таблица на принудата“ от Байдърман), която от десетилетия е критерий за докладите на „Амнести Интернешънъл“ относно нехуманното отношение към затворници, наборни войници и изобщо престъпленията срещу човечеството. Настоящата публикация поставя силен акцент върху очевидните и безспорни паралели между социално-инженерните насоки за дресировка на хора и „пандемичните мерки срещу коронавируса“.

 

Ако някой мисли, че властите правят „нелогични неща“ или предприемат „неадекватни мерки“ срещу коронавируса, при това често „противоречиви“, може би му е време да се освободи от заблудите си. Всичко, което се прави тази година и ще се прави в бъдеще, е напълно логично. И се прави по инструкции като „Таблицата на принудата“ и други социално-инженерни разработки1 на „военните психолози“.

 

Ето ги и 8-те метода за насилствено подчинение или дресировка на хора, обобщени от Албърт Д. Байдърман. Те са взети от неговата кратка таблица, заслужено носеща името му. Ще ги разгледаме всичките — един по един и в цялост, — като ще бъдат внесени необходими уточнения и ще бъдат дадени конкретни примери.

 

Метод 1: Изолация

 

Въздействие и цели: Лишава жертвите от всякаква социална подкрепа на тяхната възможност да се съпротивляват. Развива засилена тревога за собствената личност (може да се осъществи и в домашна среда).

 

Варианти: Пълно ограничение на жизнената среда [в килия или в домашна среда, напр. при домашен арест]. Пълна или частична [социална] изолация. Групова изолация [при която една изолирана група не може да общува непосредствено с други групи от обичайната си социална среда].

 

Коментари: Локдауните на цели градове и държави лъжовно се представят като „карантина“. При карантина се изолират само болните. За пръв път през 2020 година цялото човечество започна да бъде третирано като „болни“, а третирането е като към затворници.

 

Дори в случаите, когато няма частичен или пълен локдаун (затворнически режим), виждаме различни форми на домашни арести, за които Байдърман пише, че също вършат работа за дресировката. Примери за това са работата от дома и особено „дистанционното образование“ (онлайн уроците) — лишаващи възрастните и децата от обичайната им среда и социалните им контакти с колеги и приятели.

 

Може да се изтъкне, че във всяка държава, ратифицирала Женевските конвенции, дори най-опасните затворници, държани постоянно в изолатора, трябва да бъдат извеждани на слънчева светлина поне един час в денонощието. При първия затворнически режим в Испания на милиони деца не беше позволено да излизат на улицата и да общуват с връстниците си в течение на 45 дни. Това е особено тежка форма на мъчение и по всички критерии би трябвало да се смята за престъпление срещу човечеството.

 

Съвсем нов пример е арестът на квалифицирана медицинска специалистка, която е опитала да изведе майка си от старчески дом преди пореден локдаун. Изолацията на възрастни хора също е нехуманно отношение. В тази връзка обитатели на старчески дом в Колорадо, САЩ, неотдавна бяха цитирани да казват: „По-добре да умрем от Covid-19, отколкото в самота.“

И в България нашумяха скандални случаи, при които на „лекувани“ от коронавируса им е било забранено да общуват с роднините си. Били са възпрепятствани да внасят телефони в болницата. Всичко това няма нищо общо с медицината, но пък е едно към едно с методите в „Таблицата на принудата“.

 

Метод 2: Монополизация на възприятията

 

Въздействие и цели: Съсредоточава вниманието [на жертвата] върху опасно положение/затруднение. Елиминира информация, която не съответства на поставените цели. Наказва независимостта и/или съпротивата.

 

Варианти: Физическа изолация. Използване на тъмнина или ярка светлина. Ограничени движения. Еднообразна храна.

 

Коментари: Масмедиите всеки ден съсредоточават вниманието на жертвите (всички хора) върху опасното положение, наречено пандемична криза, и затрудненията за здравната система от „хилядите болни от Covid-19“. Същите медии и най-вече социалните мрежи елиминират информация, която не съответства на целите на Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс или просто противоречи на Световната здравна организация. Може да се каже, че България донякъде е в по-лек режим, доколкото имаме няколко медии, даващи трибуна на специалисти, които не позволяват пълната монополизация на информацията и възприятията.

 

Все пак трябва да се отбележи, че на няколко пъти бяха направени опити за елиминирането на доц. Мангъров и д-р Първанова, включително с охулваща кампания и репресии от страна на БЛС.

 

Единственото, което засега не се прилага от този метод, е „използването на тъмнина или ярка светлина“. В някои области на САЩ обаче има режим на тока. Неизбежното задълбочаване на икономическата криза и последствията от „зелената сделка“ в Европа също вещаят такъв режим — тогава ще се включи и използването на тъмнина и светлина.

Няколко пояснения и за еднообразната храна: Още при първия локдаун през пролетта в много държави беше забранено купуването на „продукти, които не са от първа необходимост“, включително храни. А пък „доброволци“, ръководени от руската армия, доставяха еднообразна храна по домовете на заключените пенсионери.

 

Метод 3: Унижения и опозоряване

 

Въздействие и цели: Прави съпротивата да изглежда „по-нежелателна“ от подчинението. Свежда грижите до „животинско ниво“.

 

Варианти: Възпрепятстване на личната хигиена. Унизителни наказания. Обиди и заплахи. Лишаване от уединение.

 

Коментари: Униженията, обидите и заплахите в Операция Covid-19 само през тази година са толкова много, че вече са писани и ще се пишат отделни статии за тях. Защото със сигурност кулминацията тепърва предстои. За да не сме голословни, нека дадем няколко примера от досегашни статии:

 

„Австралийската полиция ще отвлича хора и ще ги съблича голи за насилствени ваксинации“.

„Аморалните“ и „социопатите“, които не се подчиняват, трябва да бъдат дрогирани с хапчета под казармен строй.

Методите, с които ще водят кампания против отказващите ковид ваксина.

 

Произволното изискване да се носят маски на лицето също се чувства от много хора като унижение. То е съпроводено с кампания по опозоряването на онези, които не се подчиняват, даже до опити за криминализиране на поведението им. И точно както предвижда този метод на Байдърман, безброй жертви (ще) предпочитат да се подчинят, защото им се струва по-добрият избор пред социалния натиск и репресиите (глобите).

 

Възпрепятстването на хигиената (засега) не се прилага, както в наборните казарми и затворите. Но това не е необходимо. Все пак Операция Covid-19 дава „основание“ на мъчителите да напомнят всеки ден колко важна е хигиената и дезинфекцията, сякаш говорят на… мърльовци. Това също е обида и унижение.

Нека имаме предвид, че унижение имаме и тогава, когато отношението към даден човек не съответства на неговата/нейната възраст. Например да напомнят ежедневно колко важно е миенето на ръцете, сякаш говорят на 4-годишни деца.

 

Лишаване от уединение: Вече видяхме примери за (планирано) лишаване от уединение. Тук можем да добавим шпионските програми в телефоните, въведени като част от Операция Covid-19. Предвижда се ваксинираните против ковид да бъдат проследявани поне 2 години.

 

Метод 4: Сломяване чрез умора

 

Въздействие и цели: Отслабва умствените и физическите сили за съпротивление.

 

Варианти: Лишаване от достатъчно [или качествена] храна. Лишаване от сън. Продължителни разпити. Държане под постоянно напрежение.

 

Коментари: Методът с лишаване от достатъчно или качествена храна, лишаване от сън и постоянното напрежение са типични за казармите и затворите. Продължителните разпити пък са специфични за арестуваните политически дисиденти и вражеските военнопленници. Като изключим това за храната, останалите неща (засега) не се прилагат в Операция Covid-19.

 

Все пак и това не е съвсем вярно, доколкото държането под постоянно напрежение се осъществява чрез медиите и динамично променящите се „мерки против коронавируса“. Хиляди хора в България, а в САЩ и по света — десетки милиони, останаха без работа и доходи, скоро — и без покрив над главите, все „заради коронавируса“. Това е друг метод за насаждане на постоянно напрежение, отслабващо съпротивителните сили.

 

Метод 5: Заплахи

 

Въздействие и цели: Създава тревожност и отчаяние. Показва възможните наказания за неподчинение.

 

Варианти: Смъртни заплахи. Заплахи, че жертвата ще бъде изоставена [на произвола на съдбата]. Заплахи срещу семейството. Завоалирани заплахи. Необясними („мистериозни“) промени в отношението към жертвата.

 

Коментари:Силно заразен и смъртоносен нов вирус е животозастрашаваща заплаха за вас и семейството ви… Налага се да приемем „нова нормалност“, за да оцелеем и за да опазим живота на близките си. — Нима такива послания, с каквито изобилства 2020 година, не създават тревожност, а у някой – отчаяние (чак до случаи на самоубийства)?

 

Този метод работеше в България само през първите два-три месеца. Вече не, доколкото българите нямат доверие на властите и медиите им. Заради което на тукашните мъчители напоследък им е доста трудно да продължават със същите методи на дресировка, както през пролетта.

Но трябва да се има предвид, че Covid-19 е световна Операция. И е напълно нормално методите да имат различни вариации според културните особености на жертвите. Байдърман има две книги специално по този въпрос и ще ги споменем по-долу, когато стигнем до биографията му.

 

Метод 6: Периодично снизхождение (временно разхлабване на режима)

 

Въздействие и цели: Положително насърчаване на подчинението. Възпрепятства жертвата да свикне с лишенията [и наказанията].

 

Варианти: От време на време се показва благоразположение [към жертвите]. Награждава се и непълното подчинение. Дават се обещания.

 

Коментари: Този метод днес почти не се нуждае от обяснения. Локдауните бяха върнати в много европейски държави и някои американски щати. Както се и очакваше, разхлабването на режима беше само временно, през лятото.

У нас (засега) няма втори затворнически режим, но режимът ту се разхлабва, ту се затяга, особено в някои професии и най-вече в училищата. Жертвите не могат да свикнат с онлайн „образованието“, защото не се знае докога ще продължи. Това засяга не само учениците, но и бита на родителите им.

 

Награждава се и непълното подчинение. Това е особено валидно за България, където подчинението на „противоепидемичните мерки“ никога не е било масово, а напоследък — за мое щастие — даже се прави напук на властите. И какъв е резултатът:

„Добре де, няма как да ви контролираме дали си миете ръцете и дали спазвате социална дистанция, ама поне носете маски! Добре де, не можем да наложим маските във всяка ситуация, ама браво на тия, които ги носят поне в обществения транспорт…“

Раздаването на обещания за „спасителни“ ваксини, парични помощи за бизнеса, за връщане към нормалността (в неопределено бъдеще) не се нуждае от специално разглеждане. То си е част от методите за дресировка, описани от Байдърман.

 

Метод 7: Демонстрация на всемогъщество

 

Въздействие и цели: Внушава, че съпротивата е обречена/безсмислена.

 

Варианти: Конфронтации/назидания [за съпротивляващите се]. Пълният контрол се показва в лицето на жертвите.

 

Коментари: Нека си припомним какви послания се отправят в Операция Covid-19. Ако не спазвате трите „Д“ (Дезинфекция, Дистанция, Дисциплина), ще затворим градовете и/или държавата. Въпреки това идва локдаун. Тогава идва следващата демонстрация на всемогъщество: Това е „новото нормално“, с което трябва да свикнете… поне до излизането на ковид ваксината.

Ако не приемете ковид ваксината, забравете за връщане към обичайния си начин на живот. Няма да можете да пътувате. Няма да можете да работите.

Още отсега Операция Covid-19 се свързва и с другите дресировки по линия на „зелената сделка“ и измамата с климатичните промени. Също — с глобалния „икономически рестарт“, при който ще бъде въведен универсален базов доход и пълна банкерска власт на централизирано всемогъщество. Дори това е едва началото на процесите.

Конфронтациите и назиданията станаха ежедневие. Арестуват епидемиолози и други учени дисиденти, след като държат речи на протестите против поредните локдауни. Самите протести или се забраняват, както наскоро във Великобритания, или се смазват с груби репресивни мерки от силовите структури (Германия, Италия и др.).

 

Метод 8: Налагане на произволни искания

 

Въздействие и цели: Развива навици за подчинение.

 

Варианти: Силово/репресивно се налагат „правила“.

 

Коментари: Почти всички искания на държавните и здравните власти са произволни. Сякаш по правило те не са научни. Да не говорим, че често противоречат дори на елементарната логика.

Важи за маските, социалната дистанция, локдауните — за каквото се сетите.

Това не им пречи да се налагат силово и репресивно. След тази статия вече би трябвало да ви се е изяснило защо се прави всичко това. Навлизаме в десетилети(е/я) на тирания, каквато не е имало досега в човешката история.

Злото може да се преобразува в добро. Но трябва да го разбираме и да устоим на методите му. Операция Covid-19 е необходима за човешката еволюция. Това не означава, че трябва да я харесваме или да ставаме нейни жертви, нито означава, че трябва да искаме връщане на „старата норма“.

Вярвате или не, старата „норма“ няма са се върне. Никога. Оттук-насетне ще става прогресивно по-сложно и по-тежко. Ако разбираме какво се цели, не се поддадем на дресировката и отворим очите на възможно най-много хора, ще успеем да извлечем положителното от злото и/или от определен момент нататък да го обърнем в полза на личното ни развитие и общочовешката еволюция.

 

 

Иван Стаменов

 

 

Вместо послеслов: Биографични данни за Байдърман

 

Алберт Д. Байдърман, авторът на „Таблицата на принудата“, е роден през 1923 година и умира през 2003 година. Скоро след като навършва пълнолетие, избухва Втората световна война, а след включването на САЩ в бойните действия е мобилизиран в Американската армия. Войната завършва, а след известно време Байдърман се дипломира като икономист в Университета на Ню Йорк.

 

През 1952-ра става магистър и защитава докторантура по философия, а през 1964-а завършва и социология в Университета на Чикаго. Безспорно Байдърман е бил образован човек. Но забележителното в биографията му е, че е заемал важни длъжности, изискващи определена квалификация… преди да бъде квалифициран за тях!

 

Например веднага след края на Втората световна война, още съвсем млад, е бил на държавна служба в Германия, без да има нужния ценз. Как се е уредил с нея, с чие ходатайстване и какво точно е правил там — до голяма степен е загадка и до днес. Може само да се предполага какви ги е вършил според по-късните му специалности и темите, на които е посветил живота си: 1) изтръгването на фалшиви самопризнания от военнопленници; 2) принудително подчиняване на политически и други затворници; 3) социално инженерство и пр.

 

Както стана дума, той завършва социология чак през 1964 г. Но първата му работа като „инструктор по социология“ започва много по-рано. Работи именно като такъв в Илинойския технологичен институт в периода 1948-1952 г.

 

И отново преди да е завършил социология или без да е обучаван по психология, от 1952-ра до 1957-ма работи като „социален психолог“ към Военновъздушните сили на САЩ. Официалната му биография сякаш „прескача“ и тези 5 години, въпреки че естеството на някои (не всички) негови задължения към армията стават известни от основните му книги и научни публикации. Обобщено: Байдърман се е занимавал с „подпомагане“ на семействата на американски военнопленници,2 „адаптирал“ е наборните войници към военната служба3 и не е преставал да проучва „прогреса“ на чужди държави във военните „социални психологии“.4

 

Основни трудове на този автор

 

Същинската кариера на Байдърман започва през 1957-ма в Бюрото по изследване на социални науки5 във Вашингтон. Той работи на това място като „психолог“ до 1986-а. Това са почти 30 години, през които излизат повечето му научни трудове, цитирани и до днес в най-авторитетни издания.

 

Още през първата година (1957) на тази длъжност той се отличава с доклада „Комунистическите опити за извличане на фалшиви самопризнания от военнопленници на Военновъздушните сили“.6 След като получава положителни рецензии с похвали за „нестандартния поглед върху темите“, му възлагат тежка работа: да обори ширещата се представа че американските военнопленници през Корейската война са сътрудничили на властите в Северна Корея. Байдърман се справя със задачата, като през 1963 г. издава цяла книга: „Маршът към фалшиви обвинения: Историята на американските военнопленници през Корейската война“.7

 

Специфичният интерес на този „психолог“ (четете: социален инженер) към тази тема ясно личи и от другите му основни трудове: Captivity Lore and Behavior in Captivity (Пленническият фолклор и поведението в плен) и Cultural Models of Captivity Relationships (Културни модели при отношенията в пленничество). Това не е непременно лошо, всеки може да има дълбок интерес по тези въпроси, и то до такава степен, че Байдърман да не може да го изненада с нещо ново, а още по-малко – с революционно откритие. Байдърман определено е умеел да обобщава информацията, да опростява методите и да ги предлага на общодостъпен език, с хуманитарна окраска и уж човеколюбива насоченост — това не може да му се отрече.

 

Ето защо монографиите на този „психолог“ често са цитирани в докладите на Amnesty International.8 За незапознатите: това е организация, която прави ежегодни доклади за правата на човека в различни държави, като наблюденията им върху нехуманното отношение и престъпленията срещу човечеството намират широк медиен отзвук. Често техните доклади стават повод и за политически резолюции и даже за предприемането на санкции срещу държави, които насилват собствените си граждани и/или политически дисиденти и/или чужди военнопленници.

 

Байдърман — гений, злодей или… гениален злодей?

 

Няма съмнение, че всички споменати (дотук) монографии на този автор заслужено са му отредили място в класацията за най-изтъкнатите „социални психолози“ на ХХ век. Въпросът, дали е гений, вероятно може да намери само субективни отговори. Но, както стана дума, трудно могат да се отрекат уменията му да опростява и да рафинира информация и методи, които предшествениците му повече или по-малко са предлагали в насипна форма.

 

Байдърман има една книга от 1961 година, която до ден днешен поражда смут или откровено дразни противниците на техниките за мисловен контрол и промивка на мозъци. Тя се нарича The Manipulation of Human Behavior9 (Манипулацията на човешкото поведение) и често се цитира от изобличителите на секретни програми (като MKUltra и други военни операции) за социално инженерство или за целенасочено „програмиране“ (дресировка) на човешки същества. На места тази книга има звученето на инструкция как да се подчиняват хора, заради което „конспиративните теоретици“ нямат високо мнение за нейния автор или направо го причисляват към злодеите.

 

Chart of Coercion (Таблица на принудата)

 

Тази таблица наистина е върховно постижение на Байдърман. Тя е толкова кратка, че може да се отпечата на една страница от книга — както правят Amnesty International (PDF, 7.5MB) — или на хвърчащ лист. Но авторът е успял да опише всички ключови методи за принуждаване на хората да се превърнат в това, което мъчителите и/или властниците искат от тях.10

 

Струва си да се отбележи, че същата Байдърманова „Таблица на принудата“ се използва и от западни психолози, специализиращи в областта на домашното насилие (PDF, 0.2MB). Оказва се, че методите, чрез които един партньор от двойка контролира и оформя поведението на другия партньор, често са същите като тези на военните и тайните държавни организации. Разликата е, че последните са обучавани, докато на домашните насилници някак им „идва отвътре“ какво да правят, за да подчинят друг човек на волята си.

 

Просто обяснение: И на едните, и на другите им диктуват демони какво да правят и какви инструкции за дресировка да пишат.

 

 

Бележки:

1. Вижте и статията ми „Социалната изолация“ е дресировка, а спасенията от нея са малко (но ги има)! [^]
2. Вж. монографията Problems of Families of Army Combat Casualties, в която Албърт Д. Байдърман дава насоки как армията да подпомага семействата на американски военнопленници, особено на децата им. [^]
3. Смята се, че е опростил многобройните вече съществуващи методи за пречупване, обезличаване и подчиняване на младежи, които не са искали да служат в армията. За социално-инженерните разработки на „военните психолози“ вече съм писал най-подробно в книгата ми „Референдум: Казарма“. Рафинирането на тези методи ясно се вижда и от Байдърмановата „Таблица на принудата“, на която ще отделим специално внимание по-нататък. [^]
4. Ако се съди по трудовете му, Байдърман е проявявал специален интерес към комунистическите/болшевишките и азиатските методи за пречупване и мъчения с цел подчиняване на непокорните индивиди и/или извличането на разузнавателна информация. [^]
5. Bureau of Social Science Research. Това Бюро работи в тясно сътрудничество с други социални инженери, с американската армия, с масмедиите и с федералните силови структури. [^]
6. Ориг. загл.: Communist Attempts to Elicit False Confessions from Air Force Prisoners of War. [^]
7. Ориг. загл.: March to Calumny: The Story of American POW’s in the Korean War. [^]
8. Например „Таблицата на принудата“ от Байдърман може да се намери публикувана в Amnesty International – Report on Torture, на базата на която се определя кое действие на една или друга държава е безусловно мъчение спрямо нейните граждани и военнопленниците. [^]
9. Безплатна PDF версия на този адрес. Печатното издание се предлага от Amazon за респектиращата сума от $890. [^]
10. Приложението на „Таблицата на принудата“ за пречупване на затворници и наборни войници е прекалено очевидно, затова не се нуждае от специални коментари. Ето защо в моята статия акцентирах върху това, как тази „таблица“ може да се обясни и с Операция Covid-19, превръщаща целия свят в отвратителна казарма, а всички хора — във военнопленници и/или затворници. [^]