Както винаги съм споделял, нямам Фейсбук профил, не участвам в никакви социални мрежи, гледам само спортните предавания по телевизиите, а
единствените ми връзки с интернет-пространството са сайтовете "Афера"
и "Поглед.инфо", поради което няма да бъде учудващо, че именно в един
от тях ще споделя моята позиция по един нашумял наскоро казус в
публичното пространство, свързан с моя университет СУ "Св. Климент
Охридски".
/Поглед.инфо/ Както винаги съм споделял, нямам Фейсбук профил, не участвам в никакви социални мрежи, гледам само спортните предавания по телевизиите, а
единствените ми връзки с интернет-пространството са сайтовете "Афера"
и "Поглед.инфо", поради което няма да бъде учудващо, че именно в един
от тях ще споделя моята позиция по един нашумял наскоро казус в
публичното пространство, свързан с моя университет СУ "Св. Климент
Охридски".
Някак си изненадващо за мен, не знам поради какви причини, но одеве
получих на служебния си университетски имейл покана от Кристиян
Шкварек - не познавам този човек, но се идентифицира като представител
на Европейските конформисти и реформатори в България - моите уважения
към тази позиция и към самата персона. В имейла беше отправена покана
към мен да се присъединя към една може би известна Декларация в
подкрепа на проф. Михаил Мирчев в противовес на друга Декларация, в
която студенти от Факултета по наука, образование и изкуства към СУ
"Св. Климент Охридски" настояват за неговото отстраняване и уволнение
заради "ксенофобски, расистки и антисемитски" съдържания на неговите
лекции. Понеже не знам как ще бъде интерпретиран моя отговор на тази
покана си позволявам да я споделя публично тъкмо тук, в сайта на
другия ми приятел - Румен Петков.
В моите книги, в моите изследвания, в моето предложение за различна
психологическа парадигма - Критическата психология, на чиято основа
беше и е структурирана моята Българска школа на Критическата
психология, винаги съм се ръководил от един фундаментален принцип,
основополагащ и за творчеството на такива светли умове като Йохан
Хердер, Джамбатиста Вико, Вилхелм фон Хумболд, Морис Лацарус, Херман
Щейнтал, Вилхелм Вунд, Емил Дюркем, Люсиен Леви-Брюл, Зигмунд Фройд,
Алфред Адлер, Виктор Франкъл, Марсел Мос, Карл Густав Юнг, Клод
Леви-Строс, Серж Московичи и цяла плеяда блестящи психолози и социални
учени, че "всеки един народ, всяка една културна и религиозна общност
носи в себе си своя критерий за съвършенство, несводим към другите, че
не е възможно в психологически порядък да твърдим, че един народ или
една култура е по-развита или по-неразвита, че не е възможно която и
да е цивилизация да се възприема като универсално значима по отношение
на другите!".
От такава моя фундаментална научна позиция, споделих в отговора си на
поканата на Кристиян Шкварек, че за мен тезите на проф. Михаил Мирчев
са абсолютно абсурдни и недопустими, макар че съм далеч от идеята на
студентите да ги квалифицират като "ксенофобски, фашистки и
антисемитски".
От друга страна обаче, по никакъв начин не мога да се съглася с
предложението колегата проф. Михаил Мирчев да бъде уволнен, отстранен
и низвергнат, само защото е изказал своята си позиция. В крайна сметка
свободата на другото мнение е гаранция и за свободата на моето мнение,
особено в академичните среди - ако бъде подкрепена идеята за
отстраняването на проф. Мирчев, може ли някой да смята, че не е
възможно в определено бъдеще да бъде застрашен и самият той, тъй като
е изказвал собствената си позиция?!...
В крайна сметка, споделих на Кристиян Шкварек, че и в двете Декларации
виждам "черно-бяло мислене", което няма нищо общо с многоцветния
характер на живота, както казваше още Хосе Ортега-и-Гасет: "Нека не
бъдем простаци в науката, защото животът стои над нея, защото той я
прави възможна!".
В заключение, споделих, че няма как тази моя позиция да бъде разбрана
от двете враждуващи страни, тъй като за мен Университетът не би
трябвало да бъде център на идеологически сблъсък - по-рано между леви
и десни, сега между конформисти и прогресисти, а център на знание за
Човешкото в различните му проявления, поради което очевидно си оставам
един самотник в полето на Духовността!
Това е положението!
Проф. Людмил Георгиев
