Продължилите вече няколко месеца протести срещу режима на Бойко Борисов навлязоха в логичната си политическа кулминация. При цялата ситуация има няколко политически сили, които печелят и една губеща - БСП.
От "Отровното трио" организират среща с извънпарламентарните политически формации, които имат шанс да участват в следващото Народно събрание. Това са "Демократична България", "Изправи се.БГ" на Мая Манолова и формацията на Слави Трифонов.
Твърди се, че мотивите за поканата за тази среща са масовите злоупотреби в изборния процес и бездействието на правораздавателните органи.
Независимо дали това е така или не, фактът е, че протестите се превърнаха в доста по-малочислен (спрямо началото) политически пърформанс на някои партии, основно тези от "Демократична България". Очевидно се полагат основите за развитието на сценария, при който формацията ще може не само да влезе в Народното събрание, но и да играе ролята на незаобиколим фактор в българската политика, от който ще зависи едно бъдещо правителство.
На фона на това, няма как да не анализираме и ситуацията при най-голямата (засега) опозиция на ГЕРБ - БСП. Още в началото на протестите, докато от Националния съвет на партията призоваваха ситуацията да се анализира и левицата да излезе със собствени позиции и облик на протеста, лидерката Корнелия Нинова каза, че той трябва да се подкрепи безусловно.
Нещо повече, Корнелия Нинова заяви на конгреса на партията, че била предвидила, че ще има протести срещу ГЕРБ. Видите ли, тя предвидила, поради което протестиращите взели, че я послушали и почнали да недоволстват срещу Борисов.
Но това, което очевидно тя не предвиди, въпреки настоятелните призиви и гласове, които се чуха в партията й, е, че тези протести ще служат за катализатор на обществена подкрепа към "Демократична България" и други формации, а БСП ще остане отново губеща.
За внимателно наблюдаващите беше ясно още след края на първите големи протести, че вълната на недоволство ще се окупира изцяло от градската десница. На тези протести присъстваха малко членове и симпатизанти на БСП - основно представители на най-близкото политическо обкръжение на Нинова.
Защо "Отровното трио" не покани БСП, която подкрепяше протестите в лицето на своята председателка и някои народни представители и апаратчици на партията? Корнелия Нинова даде безусловната си подкрепа за тези протести, но на масата за преговори сядат "Демократична България", Мая Манолова и Слави Трифонов, а не БСП.
БСП, в лицето на Нинова, застана безусловно зад протестите, които след първите седмици се превърнаха в мероприятия на градската десница, а за награда получи яйца и домати (припомняме как председателката Нинова беше замервана от протестиращи).
Сега никой не иска Корнелия Нинова и не я кани на срещи, които уж би трябвало да представляват опозицията срещу режима на Борисов. Отделен въпрос е дали може да се вярва на г-жа Нинова, че е опозиция на режима, след като фактически подкрепя и крепи главния прокурор на Борисов, г-н Иван Гешев.
Някои участници в протестите и коментатори от БСП като депутата Александър Симов излагаха на преден план позицията - нека свалим Бойко Борисов, пък после ще видим. От Позитано-20 се чуваха нелепости от типа на "няма леви, няма десни". Е, вижда се, че това е така само в главите на Нинова и подчинените й. За масата протестиращи, които ясно се разграничиха от БСП и не я желаят никъде, въпросът не седи по този начин.
Какво трябваше да направи БСП, когато започнаха протестите?
Както имаше призиви от предишния Национален съвет, партията трябваше да реагира бързо, да анализира ситуацията и да уточни няколко важни въпроса. Първо, каква е базата на протестите - политическа, социално-икономическа и дори демографска. Второ, при какви условия ще ги подкрепи БСП. Трето, защо ще ги подкрепи БСП, т.е. каква е целта. Просто падане на кабинета или цялостна ревизия на престъпния преход и вълчия капитализъм в България, които докараха милиони българи до нищета, мизерия, миграция и смърт?
БСП е социалистическа партия, чиято основна задача трябва да бъде историческото преодоляване (по демократичен път) на капиталистическите обществени и икономически отношения. Чу ли се нещо подобно от Позитано-20? Не, разбира се, Нинова и подчинените й просто изстреляха в общественото пространство, че ще подкрепят безусловно протестите, тъй като днес "няма леви и десни".
Левицата можеше и трябваше да проанализира истинските социални и икономически основи на протеста и на тяхна база да изработи своята АВТЕНТИЧНА гледна точка и позиция. И чак след това, със своя програма и предложения, БСП да седне на масата за преговори с другите участващи субекти и да каже - ние предлагаме тези неща, по кои от тях сте склонни да се съгласите или да преговаряте? Ако нищо от програмата и идеите не се приема, тогава добре, протестирайте си сами, защото социалистите не могат да се борят за подмяна на Борисов с още, но от същото.
Т.е. БСП трябваше да защити интересите на наемния труд, на бедните и онеправданите, на хората с леви възгледи в България, а ако при тези протести няма желание за защитата им, въобще да не взима участие в тях или по-точно, да организира алтернативен протест, който да поставя на дневен ред реалните проблеми.
БСП не трябваше да застава безусловно зад протести, които в крайна сметка обслужват само и единствено някои извънпарламентарни групи като "Демократична България", и на които ходят същите социални прослойки, които свалиха правителството с участие на левицата през 2013-2014 година. Левицата трябваше да оглави истински и автентичен ляв протест, който да е стъпил на здрава социална основа (хилядите социалисти в България и онеправданите представители на наемния труд)! Протест, който да постави реалните въпроси - не кой е министър, премиер или главен прокурор (и тези неща, но като вторични и подчинени на главния проблем), а защо в България няма справедливост, защо има огромно икономическо неравенство, защо милиони българи са прогонени от родината и тнт.
При все, че е лидер на социалистическата партия, за Нинова явно е трудно да проумее, че проблемът не е просто Бойко Борисов (ако предположим, че тя има проблем с него и иска да го свали), а неолибералният вълчи капитализъм. И който и да смени Борисов на власт, това няма да промени факта, че България с ускорена крачка върви към един капиталистически неофеодализъм, при който българите се превръщат в безправна маса от крепостни, която съществува за да работи на едрия капитал (както родни олигарси, така и чуждестранни корпорации), както и да консумира продуктите, които сама е създала, но за които капиталът й смъква по три кожи от гърба!
Но Нинова предпочете да не вижда реалността, да не слуша силните гласове в партията, които я предупреждаваха какво ще се случи, а да се опита да яхне вълната на протеста, който както вече споменахме, бързо се превърна в движение основно на градската десница. Уж под предлог, че първо трябва да се свали Борисов.
Е, свален ли е Борисов? Не, продължава да управлява страната, а кликите около него точат лиги за големите европейски средства, които ще получим заради Ковид-19 кризата.
Стана ли Нинова водач на протеста, яхна ли го, получи ли електорална изгода? Не, днес БСП е в окаяно състояние с избирателна подкрепа от около 13 %, и ако е равна на ГЕРБ, то е само, защото последните се сриват.
Изгодата я получиха "Демократична България", Слави Трифонов и други политически формации. Защото след първите седмици на протеста, именно тази социална база, която би била склонна да ги подкрепи, стана негово ядро. Това са български младежи, учили в чужбина, горната средна класа на София, част от интелигенцията, която залита вдясно и либерално, представителите на разни фондации и неправителствени организации - все хора, които никога няма да подкрепят "комунистите".
Да, разни заблудени личности от БСП ходеха на протеста и за разлика от Нинова не бяха замеряни с домати и яйца, но всеки, който наблюдава внимателно, можеше да види, че базата на левицата - тези, от които се нуждае тя и заради които съществува, не са там. И от "Позитано-20" не направиха нищо за да ги изкарат по площадите, може би защото не могат и не знаят как. Защото в главите на одеснелите социаллиберали от "Позитано-20" нямаше как да се появят правилните въпроси относно протеста.
Сега ще наблюдаваме как БСП ще се конкурира с ГЕРБ по упадък и загуба на електорална тежест, докато извънпарламентарни формации, предимно вдясно, вече най-вероятно обсъждат как ще си делят министерствата в бъдещото правителство. И, разбира се, БСП е изключена от техните разговори и планове.
Между другото, съвременната политическа история показва, че всеки път, когато градската десница получи парламентарно представителство на базата на опозиция срещу ГЕРБ, тя все пак влиза в управлението с последните. За тези, които помнят уроците на миналото, едва ли ще бъде изненада, ако "Демократична България" накрая се коалират с ГЕРБ, с оправданието, че са "опозиция на власт", както направиха в някои от предишните си амплоа - като "Реформаторски блок" и "Синя коалиция". Разбира се, може и да се случи друго - да предпочетат да изолират ГЕРБ, ако вярват, че така ще получат повече изгода. Тогава и само тогава, може би ще протегнат ръка към БСП, но с редица условия.
А тези условия бяха добре описани в една статия от десния "Клуб Z", в която се казваше, че ако БСП иска общ фронт срещу ГЕРБ с десните "демократи", тя трябва да се откаже от Девети септември, Девети май, приятелското отношение към Русия, почитането на паметта на комунистите и антифашистите (които са се борили срещу режима в България между 1923-1944 година) и всички онези неща, които все още придават някаква лява автентичност на Столетницата.
Може би все пак "Отровното трио" и "Демократична България" ще протегнат милостиво ръка на послушната Нинова, която им свърши толкова добра работа. Може дори да се съгласят тя да стане премиер на България. Но каква ще е цената? Пълно отричане от социализма и историята на БСП, завършване на процеса на одесняване на левицата и примиряване с неолибералните капиталистически обществено-икономически отношения. Т.е. превръщането на БСП в една безлична формация, която действа само според конюктурните нужди и в ущърб на тези, които трябва да защитава - хората на наемния труд, работниците, селяните, онеправданите, гладните и бедни!
Впрочем, редовите симпатизанти и членовете на левицата в огромното си мнозинство не участваха в този протест. Те не го припознаха като свой! Защото, за разлика от хората на "Позитано-20", те носят вродената на българския народ мъдрост и проницателност. Тъжно е, че именно те ще платят цената за късогледството на партийните велможи, с които Нинова се е обградила!
Поглед.инфо - Редакционна
